Александър Симов: Марешки и Патриотите – новите „златни пръсти“

В своите „Задочни репортажи за България“ Георги Марков описва една диаболична история. Той отива в редакцията на един вестник, приказва със своите колеги и на излизане решава да се отбие през главния редактор.

Отваря вратата на кабинета и попада на нещо като събиране, на което главният редактор говори разпалено на още петима души и изсъсква: „Какво си мислят тези, ще видят те…“. Година по-късно Марков пак се отбива в същата редакция, пак минава през кабинета на редактора и вижда абсолютно същата сценка. Стои главният редактор пред същите пет души и отново казва яростно: „Какво си мислят тези, ще видят те…“.

Марков разказва тази история в кафкианска тоналност. Все едно е попаднал в някакъв умопобъркан и вечноповтарящ се свят, в някаква самозатворена реалност, откъдето няма никакъв изход и всичко е безнадеждно, все едно човек е попаднал в мозъка на Огнян Минчев.

Вече знам какво е усещал Марков. Изпитах абсолютно същото, след като в течение на четири поредни дни попадах на интервюта на Веселин Марешки, в които той говореше едно и също. Ако БСП спечелят изборите, твърдеше аптекарско-петролният бос, премиерът щял да бъде посочен от Комунистическата партия на България.

Марешки така и не обясни откъде намира основания за подобно видение, дали от някой евтин аналог на перкодана или от замъгляване от вдишване на парите от петрола на „Ислямска държава”. Четири дни едно и също. В края на този медиен маратон вече почти си говорех самичък и се чудех да не би наистина да сме попаднали в някакъв самостоятелен крачол на времето, където всичко ще се повтаря до безкрайност или поне докато персоналът на лудницата не раздаде поредните дози за здрав сън.

След като се освободих от философските размисли, обаче се замислих, че времената са толкова нестабилни и непоследователни, че пак е дошло златното време на политическите брокери. Това е явление, което периодично се появява в българския политически живот и скоростно натрупва яко кинти и кеш на гърба на грешките на българския гласоподавател. Имунната система на обществото ни обаче така и не се научи да разпознава брокерите като вид вирус и заради това те винаги се завръщат на политическата сцена.

По блесналия поглед на Марешки можем да отгатнем, че новата реколта брокери се е появила на пазара.

Преди да кажем няколко думи за новото поколение, нека да припомним една от най-ярките случки на политическо брокерство в новата история на страната, защото тя прилича на холивудски трилър. През 2001 г. на политическата сцена у нас изгря звездата на Симеон Сакскобургготски, който успя да излъже масово избирателите, че за 800 дни ще оправи положението в България.

Още в началото в НДСВ се бе оформила една малка групичка, самонарекла се „Новото време“, в която млади костюмари ала Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски ефектно играеха ролята на бунтари и на млади юпита с екстремна политическа нагласа. Още от самото начало беше ясно, че тази групичка има собствен финансов интерес, което рано или късно ще я отцепи от партията-майка НДСВ, но това се случи по доста зрелищен начин. В началото на януари 2005 г., само няколко месеца преди края на мандата на НДСВ, нововремци решиха да оформят своя собствена фракция в Народното събрание.

Те имаха достатъчно гласове, за да поставят коалицията НДСВ-ДПС на колене и максимално се възползваха от това. След като опозицията поиска оставката на тогавашния шеф на НС Огнян Герджиков (настоящ служебен премиер), нововремци решиха да покажат мускули и гласуваха с опозицията.

Резултатът беше драматичен – Герджиков трябваше да се раздели със своя пост. Изгърмя като предупредителен фишек. След това БСП реши да се възползва от ситуацията и внесе вот на недоверие към кабинета на Симеон Сакскобургготски.

„Новото време“ положиха подписите си под него, защото им беше необходим образът на принципна политическа сила, която се бори с българските демони и извращения. В седмицата от депозирането на вота на недоверие до дебатите по него обаче се случи нещо много интересно. „Новото време“ бяха привикани на разговори в централата на НДСВ. Официална информация от срещата нямаше, но изведнъж малката фракция обяви, че оттегля подписите си под вота на недоверие.

В дебатите по него пък нововремци мълчаха така, все едно някой им бе отрязал езиците. Още същия ден стана ясно каква е цената за това мълчание – един от младите брокери, Мирослав Севлиевски, стана министър на енергетиката, макар и само за четири-пет месеца. Политическата сделка се осъществи пред очите на всички.

Ако „Новото време“ не бяха брокерска партия, може би днес България щеше да е различна. Но те избраха да се продадат и да натрупат едни бързи пари. Крайният резултат обаче можеше да им заседне в гърлото. На парламентарните избори през 2005 г., въпреки че „Новото време“ изля мощни финанси в собствената си кампания, те така и не успяха да се паркират в парламента. Българите мразят брокерството в червата, особено когато то се осъществи пред очите им във вид на нелицеприятна политическа сделка. Така че младите костюмари си останаха само с парите, а политическото им влияние трая само един сезон.

Разказахме тази история с педагогическа цел. Защото през годините ошашавената публика не един и два пъти е била свидетел как акциите на определени хора скачат рязко, когато има нужда от „златен пръст“. Емблематичният пример с Волен Сидеров след изборите през 2013 г. сигурно още предизвиква кошмари в представителите на БСП. Много е трудно и екзистенциално, когато работата на целия парламент зависи от един човек, пък бил и той платен колкото килограмите му в злато. Това го казваме само метафорично, не се заяждайте с точните суми.

Тоест днес, когато четем социологически проучвания за това колко оспорвани могат да бъдат резултатите на изборите и как разликата между двата основни фаворита е в рамките на статистическата грешка, трябва да сме наясно, че това е знак за златния сезон на новите брокери. Повечето от тях сигурно потриват доволно ръце и изчисляват колко пари могат да смъкнат при т.нар. политически преговори, които могат да се превърнат в истински търг за власт.

И Бойко Борисов, и Корнелия Нинова трябва да имат предвид, че техните партии могат да се окажат заложници на своите малки партньори, които още отсега си правят розови сметки колко могат да издерат в кризисна ситуация, ако се наложи. Понеже всяко едно управление ще бъде нестабилно без сериозно парламентарно мнозинство, то мнозина кандидати за постове вече си представят кариерни асансьори и апетитни хапки от властта. Нима това не беше коронният номер на ДПС толкова много години.

Разбира се, пик на разгула беше при Орешарски, когато ДПС напълно подчини партньорите си от БСП и реализира мощните си кадрови и финансови апетити по завиден начин. Толкова завиден, че тогавашният лидер Лютви Местан реши самичък да постави край на управлението, защото сметна, че за година и половина са изсмукали толкова от управлението, колкото за поне два управленски мандата. Метафората със „сараите“ и тяхното влияние върху политическия живот именно тогава получи контурни измерения и стана ясно, че брокерството е основният мотор на политическия процес у нас.

Но това, което се появи като алтернатива уж на ДПС, тоест – Обединените патриоти, също твърде често има брокерско поведение. Няколко пъти се случи в рамките на кабинета „Борисов 2“ Патриотите да му опрат ножа в гърлото, но в името на парламентарното единство и стабилността човек трябва да мълчи, какво да се прави. Сега експремиерът на всяка среща с актива на ГЕРБ се оплаква от тези коалиционни взаимоотношения, но това е цената на брокерството. Продадеш ли си веднъж душата – болката остава трайна и само може да се увеличава.

Каракачанов, Валери Симеонов и сие умело влязоха в ролята на брокерска къща за прикрита консумация на власт. Всъщност това е любимият трик на всяка парламентарна корпорация – да се изтегли в сенките и друг да носи отговорността. Голяма част от проблемите на Борисов всъщност дойдоха именно защото Патриотите го бяха хванали в своята брокерска примка и му натресоха и своите фобии като проблем на управлението.

Мнозина ще възразят срещу идеята за брокера-патриот, но рентгеновата снимка на отишлия си парламент е безпощадна. Патриотизмът бе сложен на масата, но само като основа за сделка в ключовите моменти. Именно тази поза позволи на Каракачанов, Симеонов и сие да се правят на дисиденти в ключови мигове, а в други – да се тупат в гърдите, че успехите са тяхно постижение. Това е брокерство от нов тип. Това е ново ниво на политически сделки и е добре да се знае, че тази търговия не е слязла от сцената, а изборните й акции са се покачили.

Ето защо е интересно да разглеждаме следващия парламент като политическо риалити за брокерски свалки, понеже в крайна сметка май те ще решат проблема за управлението. Тъжното е, че всички българи са гневни и искат различен модел в политиката. Това си личи със страшна сила на всеки нов вот, където хората отново и отново отчаяно се опитват да дадат знак, че чакат промяна, която да е трайна и качествена.

Проблемът се състои в това, че протестният вот усилва нестабилността, а това е хранителната среда за новите брокерски групировки, които са осъзнали на практика, че политиката е най-големият бизнес. Но пък знае ли човек, един ден и „златните пръсти“ могат да си получат заслуженото. Защото не ако, а когато хората излязат да наказват, брокерите ще бъдат първите, на които ще им се търси отговорност. Това е проклятието на търговията. Винаги се появява някой, който взима нещата в ръцете си и тръгва да ги гони от храма…

САМО В ПИК И "РЕТРО"! Александър Симов: Марешки и Патриотите - новите "златни пръсти"

http://pik.bg