Александър Симов: Погнусата Антон Тодоров

Човек трябва да е в особено състояние на ума, за да проследи политическите пируети на Антон Тодоров. А под особено състояние тук трябва да се разбира количество алкохол, което да притъпи сензитивността на мозъчните клетки, да потисне чувството за постоянно морално гадене и да доведе електоралната единица до положение да се страхува да си поклати главата, защото иначе псувните ще следват като откос на картечница. Антон Тодоров призна принадлежност към някаква върховна екзотика, която нарече „радикално крило на ГЕРБ“, но досега единствено той и Спас Гърневски са идентифицирани като членове на тази политическа секта. В качеството си на некоронован лидер на „радикалното крило“ тези дни лицето Тодоров е желан гост по всяко възможно телевизионно предаване и така успяхме да надникнем в лиричната част от душата му. Отделен проблем е, че тази лирична част прилича на зандан или на садо-мазо стая, директно извадена от сексбестселъра „50 нюанса сиво“. Само за няколко свои радио- и телевизионни изяви лицето Тодоров успя да обяви, че „ще дресира комунисти“, че ще дава на прокурор всеки ФБ потребител, който си е позволил да каже нещо срещу ГЕРБ, че тръгва на гореща война с журналисти и щял да съди всеки, който уронвал доброто му име. Трудно е да се каже какво е това – неосъществена доносническа фантазия или неосъзнат порив към пълна диктатура и фетиш към полицейска кубинка. Едва ли някой някога би се заинтересувал от Антон Тодоров, ако той не беше автор на култовия бестселър „Шайка“, книга, в която изобличава ГЕРБ по начина, по който месар транжира някое нещастно и упоено теле. Тодоров не си спестява остри персонални атаки и към Бойко Борисов, а на страниците на книгата си дори открива негови връзки с Пашата, нещо като върховен знак за мутренско минало и манталитет. И пак да повторя – това е нещо, което не сътворявам аз, а е продукт на Антон Тодоров. Не мога да не се похваля – имам книгата и тя ми е подарена лично от автора. Бях забравил какво ми е написал, но тези дни я отворих отново. Автографът е култов: „Да избираш между БКП (ГЕРБ) и БСП не е избор изобщо“. Очевидно обаче авторът на „Шайка“ е избрал БКП и заради това ми е чудно защо сега се пени така медийно срещу всеки, който му го напомни. Дори и три съдебни процеса няма как да скрият факта, че той е депутат от ГЕРБ, а обясненията му защо го е направил се родеят с магическия реализъм. Той (Антон Тодоров) бил открил дипломата на Бойко Борисов за средно образование и премиерът се оказал пълен отличник. Някакви „въшльовци“ внушавали, че Борисов бил чел само „Винету“, но авторът на „Шайка“ като във видение под екстази открил, че не може да мрази един пълен отличник и си променил отношението. Сега чакаме книга на име „Антишайка“, за да отбележи достойно тази политическа трансформация. Един депутат от БСП нарече това „травестизъм“, но нека да запазим изящния философски тон на този текст.

Всъщност Антон Тодоров едва ли би заслужавал този текст, ако той не възкреси от парламентарната трибуна най-демоничния език на омразата от средата на 90-те години на миналия век, призраците от началото на прехода, истеричния и ослюнчен антикомунизъм, който се задъхва от липсата на реални факти, но наваксва с черна патетика, размахани пръсти и ехидно съскане. „БСП е наследник на БКП, която осъди спасителя на българските евреи, уби стотици хиляди българи, както турчин не ги е клал. Това е партия, която е съставена от особена порода нагли хора, които се опиват от своята ненаказаност“, изстреля Тодоров от парламентарната трибуна в една декларация, която стана повод за ожесточен сблъсък и доведе след себе си, две седмици по-късно, искане за оставката на шефа на НС Димитър Главчев. Няма по-култово нещо на този свят от борците в безкрайно закъснели битки. „БСП е партия, която пее арията на позора“, обяви доскорошният най-голям критик на Бойко Борисов. И това наистина беше бъркане в дълбокия кладенец на езика на омразата, последното останало гориво на психодесния ум, разгромен от вселената, стъпкан от тежестта на собствената си миниатюрност.

В тази своя обсесия Тодоров не остана самотен. В хора на господарите на омразата се включи и Спас Гърневски, бивш кмет на Пловдив, още по-бивш пролетарски поет, човек, известен с това, че е минал през минимум шест партии, преди да завърши като депутат от партията на Бойко Борисов. В декларация, поделена между две противоположни чувства – топла и нежна любов към Борисов и вещерски хейт към БСП, Гърневски отправи всички комунисти в Сибир или Северна Корея. Всъщност той възкреси един от лозунгите на СДС от началото на прехода – „За да има мир – БСП в Сибир“. Това, което отсъстваше от този апотеоз на езика на омразата, е, че тези, които измислиха лозунга, всъщност бяха отрочетата на старата номенклатура, които търсеха начин да заличат миналото, но това е част от пейзажа. Ето как стана така, че половин месец българският парламент не се занимаваше с нищо друго, освен гнусните пари на езика на омразата, които проникнаха като газ зарин в атмосферата. Разбира се, много хора пропускат факта, че Гърневски днес е яростен отрицател на Гърневски от миналото. Настоящият мракобесник срещу комунистите в своето минало е бил развихрен поет на червените звезди и воините от Изток. Ето само един малък пример за метафоричната политическа душевност, която е имал пролетарският литератор Гърневски – „Един воин от Изток/ще връхлети върху смъртта./ Положил историческия изпит,/ оценен със алена звезда“. Нали разбирате колко е абсурдно авторът на тези редове днес да праща комунистите в Северна Корея. Най-малкото, защото може да му се наложи да вземе влака заедно с тях. Лиричната му душа обаче е взела пътешествието от червените звезди до езика на омразата за отрицателно време и така радикалният гербер Гърневски днес няма никакъв морален проблем май да плюе върху себе си. Човек се сеща за едно откровение на Христо Смирненски по повод на Кръстьо Пастухов: „Той приживе покрит бе с храчки и пак не се свенеше от това“.

И веднага възникна въпросът – а защо демоните от миналото се завърнаха в своята най-остра и вонлива форма. Ами лесно е. Простата равносметка показва, че за месец и половина работа парламентът е приел 0 (нула) закони. ГЕРБ са или в интелектуална криза, или в творчески запек, или вече въобще не им пука с какво ще занимава парламентът, защото управлението на Бойко Борисов протича през екрана на медиите, а законодателството за него е дейност изтощителна, ненужна и безполезна. И единственият начин човек да маскира това парламентарно безвремие е като се завърне към най-първичното противопоставяне, към безобразната омраза. Това действа първосигнално на психодесните. Кара ги веднага да забравят мозъка си и като кучета на Павлов да слюноотделят радостно, като махат с опашки. Точно заради това и Антон Тодоров, и Спас Гърневски бяха извадени от нафталина на историята. Да нахраним излъганите с омраза. Да поднесем блюдото на тъмната реторика на отчаяните. Да набутаме в гърлата на гладните най-демоничните емоции. Всъщност прогресивното увеличаване на подобна лексика е в пряко следствие от политическия застой. България така и не роди някаква алтернативна визия за собственото си развитие и така се потопи в безкрайното статукво от ярост, от което няма измъкване.

Проблемът в езика на омразата е, че той е като оръжие за масово поразяване, което в момента, щом изпуснеш от контрол, няма шанс да спреш. И агресивният градус в българското общество се покачваше от години насам, но просто нямаше кой да го спре. Нима настоящият вицепремиер Валери Симеонов не казваше, че циганките раждали като „разгонени кучки“. Навсякъде другаде такава лексика би била санкционирана, защото тя е разрушителна за едно общество, което и без това съществува на няколко милиметра от пълната лудост, но у нас авторът на това откровение стана шеф на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. А малко преди това пак същият, в опит да защити издънката на своя управленска калинка, обяви, че може и да си е правил шегаджийски снимки в Бухенвалд. Това е различно ниво на език на омразата, което сигурно е с две степени по-силно, защото е овластено. Именно заради това декларациите на Антон Тодоров и на Спас Гърневски предизвикват погнуса. Зад тях двамата стои властта, те са управляващи, които обаче се държат като някакви новоизлюпени дисиденти. Всъщност това е отличителната черта на езика на омразата. Той е генетично лицемерен, защото се опитва да заклеймява колективно. Нима същото не направи преди време и Петър Менгеле, неясно защо, наричан още Москов. Той обяви циганите за скотове в търсене на възможно най-евтината популярност. Защото в общество без перспектива най-лесно имидж се печели през споделена омраза, през емоционално наситен хейт, който да залъже, че представлява политически възглед, докато е просто началото на фашизъм. Може би заради това Тодоров и Гърневски така пресолиха супата, че май ще накарат ГЕРБ да ги заточат на последните банки в зала. Да съскаш срещу опозицията и да размахваш пръст, не е признак на смелост. Точно обратното. Това е някакъв нелогичен страх, че в хората, които оплюваш, ще срещнеш политическия си край. И той ще бъде нерадостен и тъжен.

http://retro.bg