Александър Симов: Султанки и гинки. Не знам за вас, но аз така ще запомня „Борисов“ 3

Аферата „Султанка“ кипи с пълна сила и колкото повече обяснения се натрупват, толкова повече смърди на гнило. Не знам точно какво се е случило, но картината, която се разкрива, е доста съмнителна. Патриотичен „Кумгейт“.

Имам чувството, че където й да бръкне случаен човек в далеверите на властта, винаги ще се появи някакъв кошмарен кръг от корпоративни свързаности, интереси и дейности. Всъщност това е истинският „октопод“, който изсмуква и задушава държавата. Вижте колко интересно се получава – фирмата „Дефант консулт“ има договор като подизпълнител за охраната на строежа на новата зала на парламента. В ръководството на тази фирма дълго време е била заместник-социалната министърка Султанка Петрова. Когато тя тръгва да се занимава с обществена дейност и да брани народните интереси, нейното място се заема от съпруга й. Управителят на тази фирма Филип Чипев го видяхме по телевизията тези дни. Там той обяви интересен факт за себе си – че е „баща на внуците“ на Султанка Петрова, каквото й да означава това. Не е наша работа да се бъркаме в личния живот на хората, но понеже охранител на фирмата загина мистериозно на работното си място, е работа на всички ангажирани с бъдещето на България да питат поне за това как така фирма, близка до Петрова, е получила такъв апетитен договор. По какви критерии? Защо точно тя? Как така от всички възможни фирми до апетитната хапка се добира именно тя? Тук има и допълнителен въпрос – защо НСО не охранява строежа на парламентарната зала? Чухме много версии, но повечето от тях издишат напълно.

Обясненията на Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО и вицепремиер, са правоверни. Няма как да е по друг начин – Султанка Петрове е заместник-председател на партията му. Той казва така: „2016 година е сключен договор между строителната фирма и Народното събрание. 2017 година, датата е точно 21 април, строителната фирма е сключила договори с подизпълнителите и една от тях е фирмата за охрана. В този момент въпросната госпожа нито е депутат, нито е заместник-министър, нито дори е избрана за такъв. Къде виждате конфликт на интереси?“На 21 април 2017 година Султанка Петрова наистина не е народен представител, но е била такъв в 43-ото Народно събрание. Нещо повече – ако разровите новините от това време, ще видите, че в периода, в който е сключен договора, името й вече усилено се върти като потенциален заместник-социален министър, тъй като Патриотичният фронт вече сериозно е клекнал на ГЕРБ. С което не твърдя, че в посочването на подизпълнител има нещо корупционно, но със сигурност ситуацията съвсем не е толкова невинна, чиста и непорочна, колкото я изкарва Каракачанов.

Има и нещо друго, което е притеснително. Петрова е заместник-министър и на теория не би трябвало да има нищо общо с фирмата. Тя е представител на властта, а това по принцип би трябвало да означава друг тип поведение. Въпреки това, когато се разбира за инцидента, Султанка звъни на роднините, за да „предложи подкрепа“. Защо? Защо го прави? Нима тя все още се чувства ангажирана с фирмата? Като неин представител в управлението ли се изживява? Не е ли нормално съпругът й, или „бащата на внуците й“, да направи това обаждане. Но не – обажда се самата Петрова. За мен това е много озадачаващо. И ми звучи като нелеп опит за кризисен пиар. Като начин да предложи съчувствие, за да накара хората да не говорят. Обаждането не е незаконно, но е съмнително. В ситуация на криза Султанка бърза да звъни от името на фирмата, а това е достатъчен повод да излети моментално от министерството. Ето тук е конфликтът на интереси, дори и в момента на сключването на договора да не е имало такъв. А ако наистина е предложила пари, тогава става още по-мътно и кърваво.

Още един интересен въпрос – защо в крайна сметка близките на загиналия охранител известяват за неговата липса? Фирмата не е ли знаела за това, че него го няма? Сигналът е подаден от неговите роднини, а се предполага, че именно фирмата първа би трябвало да научи за инцидента. Как е възможно един човек да изчезне на работното си място, а работодателят му дори да не знае за това?

Въпросите, които се натрупват, стават много, а в отговор чуваме само политически дивотии. В защита на Петрова дори бяха впрегнати някакви казионни НПО-та, които да твърдят, че не искат тя да се оттегля от поста си. Добре бе, мама му стара, а не искате ли да знаете поне какво се е случило? Какво е станало на обекта? Как точно се е стигнало до смъртта на охранителя? Не искате ли да знаете как така фирма близка до Петрова получава поръчка, която дори не може да изпълни качествено? И как се случва така, че с държавни пари все се обогатяват хора, които гравитират около властта, дори и попаднали там случайно? Това постоянно обогатяване, което се случва пред очите на всички, е най-сигурният белег за деградацията на държавността, за това, че България се е превърнала в полигон за безмерна алчност, скрита зад партийни котерии и вътрешнополитически преплетеностти. Когато хората днес се задъхват от чувството за безперспективност и безнадеждност у нас, именно този терор на султанките, калинките, гинките е знак, че с тях няма бъдеще, именно той кара младите да махват с ръка и да емигрират, защото тук за тях шансове не съществуват.

Султанки и гинки.

Не знам за вас, но аз така ще запомня „Борисов“ 3.

Безвремието „Борисов“ 3.

Резултат с изображение за Александър Симов

http://pogled.info