Ами ако Турция изпадне от НАТО?

От хаоса в Сирия надига глава един голям въпрос – дали Турция ще остане в НАТО? Защото операцията “Маслинова клонка” срещу кюрдите, която Ердоган разгръща от един месец в Сирия, е де факто прокси война срещу САЩ.

Какво ни интересува това? Ако не дай си боже Турция утре напусне НАТО, това гарантирано ще доведе до цялостно преосмисляне на отбранителната стратегия на България, скъпо превъоръжаване, нови външни заеми, които има да се изплащат поне до средата на века. И кой знае – може би до връщане на казармата.

“Маслиновата

клонка” е само

последният

епизод в 15- годишното поетапно изпокарване между Анкара и Белия дом. То започна през 2003 г., когато Анкара забрани на САЩ да използва базата в Инджирлик във войната срещу Ирак. Кулминацията на скандала между Анкара и Вашингтон настъпи през 2016 г., когато Ердоган обвини САЩ и ЦРУ в опита за военен преврат. Оттогава Турция настоява да ѝ бъде предаден Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ, и според Ердоган е главен организатор на преврата. Това се поставя като първото условие за нормализиране на отношенията. САЩ, естествено, отказват и едва ли някога ще се съгласят. Ако Гюлен наистина е виновен, значи наистина е работил за ЦРУ и в никакъв случай не трябва да се предава. Ако пък е невинен, но попадне в ръцете на турската полиция, дали няма да започне да пее? Там всеки пропява, дори и музикалните далтонисти. Не искам да съм лош пророк, но за да се оправят отношенията между Турция и САЩ, трябва някак си Гюлен да изчезне. Сега инвеститорите в Сирия са особено нахъсани, защото дойде времето да си я поделят. САЩ вероятно ще разположи там нова военна база. Турция пък има някои териториални претенции и иска да изолира кюрдите. Затова операцията “Маслинова клонка” предвижда да се създаде 18-километрова мирна зона по границата и тя да се засели с бежанци от лагерите в Турция.

Единственият проблем е, че там се намират кюрдите, а те са

най-ценният

военен актив на

САЩ

в този район. Въоръжени и обучени от САЩ, кюрдските бойци имат голяма заслуга за прогонването на ИДИЛ от Алепо, Ракка и т. н. Очаквайки най-сетне да получат автономия, те са най-нахъсаните войници в целия район.

В средата на януари държавният секретар Рекс Тилърсън обяви, че

САЩ смятат да

създадат нова

армия от 30 000

бойци,

предимно кюрди, която ще опазва районите по турската граница. В отговор Ердоган започна офанзивата срещу Африн – неголям град в северозападното кьоше на Сирия. За следващата си цел той обяви Манбидж – друг кюрдски град до река Ефрат, на около 100 км източно от Африн. И помоли не особено учтиво САЩ да изтеглят бойците си оттам, за да не се стигне до сблъсък. Американското командване пък отговори, че нито смята да напуска Манбидж, нито да изоставя кюрдите. В отговор Ердоган се закани, че турската армия може да нанесе на американските части “отоманска плесница”.

Отоманска плесница? Едва ли Чичо Сам е получавал такава обида поне от един век. Ако не броим размяната на любезности с Ким Чен Ун, разбира се. И с Иран от време на време. Но за пръв път един чужд лидер му поставя ултиматум да освободи територия, която Чичо Сам вече е заел. САЩ не са свикнали на подобни обиди, особено от стар съюзник и васал.

Държавният секретар Тилърсън веднага пристигна в Турция, за да замазва положението, но обидата си остава. А и не е само тя. Колкото повече САЩ засилват студената война срещу Русия, толкова повече Ердоган се сближава с Путин. Двете страни очевидно съгласуват действията си в Сирия. Освен това въпреки предупрежденията от Белия дом през декември Турция купи от Русия два зенитни ракетни комплекса S-400 на стойност 2,5 млрд. долара. Това доста изнерви съюзниците, тъй като тези комплекси са несъвместими със системите на НАТО. Което вероятно означава, че без да искат, могат да свалят и някой американски самолет. Междувременно в западния печат постоянно си върви кампания за изключването на Турция от алианса. “Време е да изритаме Ердоган от НАТО” е заглавието на статия от видния коментатор Стенли Уайс в “Хъфингтън пост”. “НАТО трябва незабавно да започне процедури – пише авторът, – за да определи дали дългият списък на турските прегрешения срещу Запада е достоверен. И ако е така, то върховното тяло на алианса – Северноатлантическият съвет, трябва формално да изхвърли Турция от НАТО завинаги, преди нейната войнственост и постоянните ѝ агресии да са вкарали международната общност в трета световна война.”

През септември миналата година на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО турската делегация бе принудена да стане и да си тръгне, обидена от изказването на политолога Грег Роман от мисловния танк “Американско-близкоизточен форум”.

“Нарушенията на президента Реджеп Ердоган стават все по-безобразни и ненадминати – заяви Роман, – и не само към неговите съграждани, но и към съюзниците от НАТО… Той отиде толкова далеч в политическите чистки, че Турция държи в затвора повече журналисти, отколкото Китай, и повече професионалисти в борбата с тероризма, отколкото членове на ИДИЛ… Това не е поведението на член, който би трябвало да защитава нашите общи интереси и ценности!”

В отговор турската делегация гневно напусна. През декември

Турция напусна

и учението

на НАТО

в Норвегия, защото в някаква военна схема името на Ердоган било сложено сред враговете. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг веднага се извини, но повечето наблюдатели смятат, че грешката не е никак случайна.

След несполучилия преврат през 2016 г. Турция съзнателно започна да прекъсва човешките си връзки с алианса. Уволнени бяха 38% от генералите, повечето заради “прозападен секуларизъм” (светски мироглед). Над 400 турски военни представители в НАТО бяха отзовани и много от тях предпочетоха да останат в чужбина, за да не попаднат зад решетките. На тяхно място бяха назначени лоялни към Ердоган, но враждебни към НАТО ислямисти.

Турция е вече с единия крак извън НАТО, но не съществува формален механизъм как да напусне или да бъде изгонена. А и съюзниците все още се надяват нещо да може да се оправи. “Надеждата е – пише британският “Икономист”, – че г-н Ердоган разбира, че Русия използва Турция за свои лични цели и че тя не е заместител на НАТО като дългосрочен партньор в сигурността. Възможно е параноята след преврата да спадне, въпреки че засега няма признаци. Но както при много нещастни бракове реалността е, че колкото и да е отчайваща тяхната връзка, Турция и НАТО нямат друг избор.”

Това звучи малко като на семейна консултация за предотвратяване на развод. Ами ако утре наистина турските войници се сблъскат с американските край Манбидж? Или ако падне някой американски самолет?

Валери Найденов

http://24chasa.bg