Арман Бабикян: Вождисткият манталитет експлоатира властта в България

Спасението е в нашата лична отговорност – това е нашата държава, а не на групировките.

Промяна генетично в това управление няма как да настъпи, защото то е базирано върху корпоративни интереси, върху изкривяване на механизмите на пазарната икономика, с наднормено количество корупция. Базирано е на лични контакти, интереси, в никакъв случай не на принципи и на ценности, на които стъпва всяка една европейска страна.

Страната ни се управлява от едни и същи хора от доста дълго време – далеч преди Бойко Борисов. Въпросът е как се управлява. А тя се управлява все по-зле от гледна точка на механизмите на вземане на решения, баланса между институциите и степента на свобода в икономическата инициатива, както и степента на свобода на медиите. По време на европредседателството вероятно властта ще се опита да се държи временно прилично – да потушава бързо голяма част от скандалите, да демонстрира съгласие, да се опитва да демонстрира диалог. След това ще се върнем към познатата форма на управление – в която силово биват отстранявани несъгласните с желанията на управляващата групировка.

Оправданията, че и другаде има корупция, са верни, но в България размерът е толкова голям, че този механизъм на управление не се е превърнал в изключения, а се е превърнал в правилото за управление и за функционирането на държавата. У нас е важно кого познаваш, колко си близък до властта. А не колко си трудолюбив, кадърен, конкурентен, умен. Така се разпределя публичният ресурс, събран от всички нас. Така получават публичност и известност хората, които са допуснати до масмедиите. Защото и там хватката на властта е стегната здраво.

Разделение на властите – няма такова нещо. Най-звучен бе примерът с освобождаването на Димитър Главчев от поста председател на НС. След като в една парламентарна република председателят на парламента би трябвало да е една от свещените крави във властта. По-скоро той ръководи тази институция, която контролира изпълнителната власт, а не обратното. А ние видяхме как премиерът дойде, разходи се за десет минути в кулоарите на парламента и г-н Главчев се сдоби изведнъж със съвест и основание да подаде оставката си. Видно е, че парламентарната република отдавна се е превърнала в премиерска република /това е добре да се знае и от всички тези, които искат окончателна мажоритарна система/.

Всъщност страната се управлява от вожд, а не от министър-председател, не от парламент. Виждате как се изкривяват ръцете и на народните представители с абсолютно противоречащи си решения, единствено по желание на вожда на страната. Всичко се случва по желание на Бойко Борисов и на хората, които правят бизнес близо с него.

Опозиция има, и то огромна опозиция. Но тя е в наивно и насипно състояние. На практика президентските избори показаха, че над 60% от населението в страната не харесва тази власт, не харесва този лидер, не харесва методите, по които управлява тази партия. Не казвам не харесва хората от тази партия, тъй като има хора от ГЕРБ, които се справят чудесно. Това огромно мнозинство хора, което не иска да гласува за ГЕРБ, все още не е намерило още за кого да гласува „за“, не е успяло да се структурира. Левицата намери начин да реализира растеж. Но въпреки това все още е твърде затворена в лявата риторика, а не толкова близо до широката база на демократично мислещите хора, независимо дали те са леви или центристи. Още по-тежко е положението в десницата извън парламента. Там сегментите са още по-малки, няма никаква широта на мисълта, няма предложение за бъдещ проект за развитието на България, който да обедини широк кръг. Освен това има изключително тясно и егоистично вперване в отделни теми и в отделни лидери. Всички пряко или косвено се опитват да копират вождисткия манталитет, който експлоатира властта в България. А онова, базисното, разбиране за демокрация и не демокрация не дава възможност на тези хора да разгърнат разбиранията си на основа, която да създаде предпоставки властващата групировка да бъде свалена от власт и след това политическият ландшафт да бъде разпределен цивилизовано между ляво, дясно и център. Преди 25 години не беше така, но днес този широта на мисленето я няма. Днес е пълно с изключително бити и тясно форматирани хора, които виждат само себе и една-две крачки пред себе си. Те имат много повече време да мразят другите, отколкото да обичат демокрацията и България.

Това обаче не означава, че не може да има обрат в политиката на страната. Рискът правителството на Борисов да се срине е много голям. Мнозинството от хората вече са изчерпали лимита си на търпение. В този смисъл има възможност за обрат. Но всичко зависи от това колко бързо и колко умно ще ферментират самите политически структури, за да намерят близост между себе си да изградят основата на една България, която да се развива модерно и прозрачно.

Защо корупцията се превърна в нарицателно – защото я практикуваме широко. Виждаме, че с връзки и с рушвети приемат и в детска градина. Всичко това се случва по същия начин и до върха на пирамидата в страната. За всички е публично известно как се успява у нас – успява се със сила, с връзки и с пари. А не с образование и обучение, с почтеност и с полагане на труд. На практика растат поколения, които живеят в изкривена среда. Така се прави и бизнес у нас. Всички, които имат дори средни по големина фирми, са наясно с това. Забележете – всички се борят за държавни, общински поръчки. Цели сектори от икономиката са монополизирани и никой не смее да ги докосне, защото знае, че бият през пръстите за такова нещо. Хората някога търпяха натиск от силовите групировки. Сега част от тях са на върха на държавното управление, включително и самият връх на държавното управление. Но тогава правилата бяха ясни. Сега самата държавна тъкан и органите на държавата са превърнати в групировка или поне служат на групировка. На практика няма и шанс за защита. На практика кучетата – пазачи на стадото, са се превърнали във вълци, които могат да те изядат винаги.

Изход има и той се състои в личната отговорност, в личното състояние, в личната смелост на всеки от нас. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Когато става въпрос за България, трябва да се казва „моята“, „нашата“ държава, тази, която „аз не мога“ да превърна в нормална. Не винаги да се говори за „онези“, за „тези там зад кулисите“. Това е нашата държава и отговорността също е наша. Това, че сме по-слаби не ни прави безотговорни. Има хора, които имат достатъчно смело и сериозно мнение. Има политици, има общественици, вижте учените от БАН, които протестираха, много лекари казаха сериозно мнението си. Не бива всички да бъдат слагани под една черта, да бъдат разлепяни етикети по челата им и да бъдат дамгосвани. Обиждаме себе си по този начин. Има достатъчно смели и сериозни хора, които са готови да казват истината. Защото в началото бе словото. Първо трябва да наричаме нещата с истинските им имена. После трябва да вземем и решителни мерки и действия за промяна на този режим. Това се е случвало в България. И не знам защо някой си мисли, че днес не може. Има възможност тази кохорта от хора да бъде свалена. Убеден съм, че има и почтени следователи, и почтени прокурори, почтени полицаи, почтени съдии. Почти всички знаем за какво става въпрос и някак си свенливо го подминаваме, защото точно днес не става въпрос точно за нас. Но вдругиден ни се случва и на нас. Обществото ни е нацепено на гилдии, на собствено разбиране на собствения проблем, на собствения интерес. Всъщност проблемът е един и е общ. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре.

Източник: Арман Бабикян, БГНЕС

Вождисткият манталитет експлоатира властта в България