Безкрайно съм разстроена и безкрайно гневна! Искам бъдеще!

Безкрайно съм разстроена и безкрайно гневна! Изпитвам невъобразим гняв към държавата, в която съм избрала да живея! Държава, която нехае за културата си, хора, които нехаят за културата си! Боли ме ужасяващо!

Вече знам колко е трудно да организираш фестивал, колко много изстисква, взима и ограбва това дело от теб, но също така знам и защо в това има смисъл! Има смисъл, мили хора – за нас, за вас, за децата ни, за възпитанието ни, за светогледа ни, за живота ни – този проклет живот, който сме принудени да живеем по правила!

“София диша” няма да се състои следващата година… няма да диша София през 2018, няма да дишаме и ние! Това прекрасно събитие, което иска да продължава да расте след 8 години случване, е принудено да изчезне от културната карта на страната ни… За мен, това е огромна, неизмерима загуба! По-страшното е, че не виждам на някой да му пука! Да, сигурно ще се появи друго събитие, ще се случат други неща, но мисля, че това няма никакво значение. Ужасно, ужасно ме боли… И страшно е това, че много хора ще си кажат: “Ееее, наистина ли няма да го има? Ми… жалко.”…

И не, не ме успокоява мисълта, че все пак 8 години съм “дишала” и това е хубаво! Не ме успокоява мисълта, че “все пак го е имало”! Защото аз искам да продължава да го има! Защото не живея в миналото! Искам бъдеще!

Йоанна Темелкова

168chasa.bg