Бил ли е агент Георги Марков?

Вече трийсет години около Девети септември пламват баналните разправии – за съветския ботуш, превратът, комунизмът и големият антикомунист Георги Марков. Той е свидно знаме на родните ни антикомунисти – Методи Андреев, Антон Тодоров, Спас Гърневски, Георги Марков / доносника/ и една камара още хора с пещерно мислене.

Те го правят без да знаят как е било ушито тяхното георгимарковско знаме. Георги Марков не е дисидент. Той напуска България напълно легално със собствения си мерцедес и с безсрочен паспорт. И просто не се връща. Всяка година е ходел в нашето посолство в лондон и си е заверявал паспорта. Любомир Левче написа циничната лъжа: стояли на околовръстния път, гледали София и говорили как ще избягат. Простотии. Ето един документ, който отбягват да цитират родните ни пишман антикомунисти: На процеса срещу отговорните генерали за унищожаването на досието на Георги Марков е призован като свидетел и Костадин Кюлюмов – полковник, заместник – началник на Шесто управление. Съдията го пита: – Кажете, бил ли е агент на Държавна сигурност писателят Георги Марков? Кюлюмов: -Не е бил, не е имало потребност да бъде. Не се е крил, не е двуличничил. Споделял е с мен всичко, което го е вълнувало и дразнело. Чувствал съм го като единомишленик. Ние бяхме с него такива приятели, че можех всичко да му споделя и поискам. И той всичко да ми сподели и поиска. Той беше един от нас!

Нашите „антикомунисти” преди да веят знамена, трябва все пак и да прочетат нещичко за този, който са изтипосали като емблема. Те например умират да цитират писмото на Марков до Левчев, ала никога не отварят дума за едно друго писмо – до невъзвращенеца Димитър Бочев. И той избягва да го споменава. Писано е от Георги Марков на 22 февруари 1977 година в Лондон. В него между другото се казва: „ От много отдавна вече не вярвам в свободата на словото, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” „Таймс” или в независимото ББС? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Точно както и в „Работническо дело” трябва да се съобразиш с линията на вестника. Принципите са абсолютно същите. Разликите са само във формите – едните са по-груби и недодялани, другите- по-гладки.”

Стефан Северин

http://pogled.info