БОРИСОВ И ДРЕВНАТА ПРИТЧА ЗА ВЪЛКА И ОВЧАТА КОЖА

От страниците на тиражен столичен всекидневник днес бе зададен въпрос, който цели де ни внуши предварително планиран отговор :ЗАЩО НИНОВА СБЪРКА, ОТКАЗВАЙКИ НА БОРИСОВ СТОЛА НА ЦАЧЕВА?“. Ако т.н. обективна журналистика цели да бъде безпристрастна, би следвало въпросът да бъде: Сбърка ли Нинова, като отказа стола на Цачева? Не видях имена на автор. Следователно, дописката би трябвало да се смята за редакционна. Но не това е важното. По-важно е, че редакционната теза за „грешката“ на Нинова се защитава с някакви несъстоятелни аргументи и хипотези за опита на Борисов да промени облика на политическия ни живот, като внесе в него елементи на толерантност и готовност за партньорство с противниците си. Защото в политиката има принципи. И в конкретния случай Нинова демонстрира сериозна политическа култура, а не липса на такава, както се опитват да ни внушат. Защото да приемеш покана за танц от Борисов в момент, в който си единствената, наистина единствената политическа парламентарна опозиция си е чисто политическо самоубийство. И не просто самоубийство на лидера, а отрова за цялата партия. Борисов, като познат изпечен тарикат и интригант, не прецени, че този евтин трик може да се хареса само на „неговите”, които ехидно запяват неговия рефрен. Да твърдиш, че това е нов, модерен тон в политическия диалог, който се реализира от най-безцеремонният политически лидер, който дори и в кратката история доказа, че „претопява” партньорите си” е липса не само на памет, липса наистина на елементарна аналитичност и преценка..
Колкото до вторият аргумент, насочен срещу Нинова, изсмукан от пръстите на автора или авторите, че предстоящото ни председателство на ЕС и външнополитическите ни зависимости, налагат тези комбинации, то просто не е вярно. И двамата казаха, че по този въпрос трябва да има политическа отговорност и то в зала, парламентарна зала.
Краткият текст е изцяло в защита на необяснимото и непоследователно поведение и предложението на Борисов Нинова да поеме управлението на парламента. Материалът е учебникарски пример за някакъв тип пропаганда, присъща на тоталитарните и авторитарни режими на управление. Пропаганда на внушения и послания за несъществуващи добродетели, ситуирани някъде в далечното, но светло бъдеще.
В никой случай не съм привърженик на БСП, още повече съмишленик на Нинова. Но категорично не приемам да ми втълпяват, че понеже не съм социалист, трябва да приема Борисов като нещо по-добро.
Текстът на тоя агитпроповски материал е несполучлив опит да се хипнотизира публиката и тя да забрави просташките изстъпления на Борисов не само в последните му два мандата, ами и от времето, когато някакви зли сили го качиха на политическата сцена. Под благовидния предлог, че опитите на Борисов да европейзира и цивилизова политическия ни живот авторите на това четиво се опитват да прикрият варварските дела на ГЕРБ и лидера на това загадъчно формирование, заченато в най-новата история на трансформираната в БСП някогашна БКП, партията столетница и партията майка.
Това четиво внушава да забравим милиардните заеми на „Борисов 1“ и „Борисов 2“. Внушава ни да забравим КТБ, забатачените реформи в редица структуроопределящи сфери, съдебната система и разбитата ни национална сигурност.
Това четиво е несполучлив опит да замаскират и делата на саратниците на Борисов, които го придружаваха и верноподанически обслужваха хаотичните му „управленски“ решения, административни и кадрови лудости, довели до появата на редица странни фигури, като например Фидосова, Дянков, Румяна Желева, оная министърка на здравето, намерена на някакво кръстовище и още много, много злосторници.
Това четиво иска да прикрие още десетки и стотици безобразия, които вече са позабравени. Защото кой помни Мишо Бирата, Ваньо Танов, мачлетата и фолкпевиците, извозвани на борда на военни и държавни летателни апарати?
Това четиво има за цел да замете под прокъсаното чердже на държавата ни редица престъпни безобразия. Един ден историята ще отчете обективно какво ни даде и какво ни отне епохата „Борисов“, но малко от нас ще бъдат свидетели на тоя злокобен отчет. Дано авторите и редакторите на това четиво доживеят тия времена!
Днес обаче, всеки, който иска и утре да се нарича журналист, е длъжен да помни, да чете, мисли и да не обслужва конюнктура, та дори и това да носи парични и други дивиденти.

Любо КОЛЬОВСКИ

Резултат с изображение за Любо КОЛЬОВСКИ

https://www.facebook.com/ecohunter12/posts/1656494177712741