Бройлери

Шпетер ни кръсти Джоко Роко и Боко, комедийни персонажи в тогавашните комикси и анимационни филмчета. Шпетер беше нашият началник в предавания за чужбина на Радио „София“ под тавана на старата сграда. Шпетер не сядаше пред микрофон; поради някакъв дефект в гърлото той имаше най-неприятния глас, който можете да си представите, но беше приятен човек. Той ни беше цензор, в радиото тази длъжност се казваше контрольор, но една запетайка не ни е цензурирал човекът. Когато изчезна, научихме, че бил шпионин на ЦРУ и екзекутиран. След години Павел Писарев го видял в Париж жив и здрав. Осъдили го на смърт, но не го убили, разменили го за наш или съветски шпионин, хванат на Запад.

Шпетер се правеше, че не вижда как Джоко Росич, аз, Петко Кожухаров и още един колега излизаме през работно време да гребем на ял-четворка отсреща на езерото „Ариана“ на „Орлов мост“. После се връщахме и пишехме писма. Изпилваха ни се езиците, дорде залепим марките и пликовете с писмата отговори до слушатели радиолюбители от Калифорния до Канбера. Такива бяха тогава пликовете, плюнчиш ги, за да ги залепиш. Все се канехме да си купим гъбичка и все забравяхме. Напролет слагахме мартенички в пликовете. На Джоко му пишеха повече, отколкото на мен, той беше най-харесваният радиоглас. Последната ни среща с Джоко беше случайна; засякохме се на пазарчето на Ситняково и седнахме на една масичка да се почерпим. Той каза: – Знаеш ли защо ти дадоха орден „Стара планина“-първа степен с лента. – Остави бе, Джоко. – Не, не, защо с лента, а? Да си го завържеш на х#я, ако го закарфичиш с безопасна, ще боли. Не си го завързах, оставих го в редакцията, където колегите ми оставят многобройните отличия, които те получават.

Ние отговаряхме на хората, които си бяха дали труда да ни пишат. Това не е винаги възможно. В телевизията веднаж Кеворк получи между 400 хиляди и половин милион писма и дарения за възстановяване на занемарени войнишки паметници. Не можехме да отговорим на всички, той не можеше от екрана да благодари за подкрепата, понеже пак бяха спрели „Всяка неделя“. Тогава нямаше интернет, нямаше мобифони, че с есемеси да благодарим на хората. На Кеворк му казах: „Приятелю“, а той каза: „Аз не съм ти приятел, аз съм ти програмен директор“. Бях в свирепо настроение.

„Свирeпо настроение“ е по Радичков, нали не сте забравили как оня си търсел прасето и току казва: „Мамка му и прасе!“. Сега съм в свирепо настроение, като гледам как затриват нашата България, мамка им и прасета политически, банкерски, натовски.

Няколко форумци казаха, че аз не съм отговарял културно на зрители, слушатели, читатели, но сега, видите ли, има интернет и те на часа ме фатално фащали за гушата. Бил съм ги обиждал персонално. Да ме изпъдели мигновено от в. „Сега“, както щяло да стане в NY Times. Казах си: Мамка ви и прасенца интернетни. Ровите зурлите си в „Гугъл“ и мислите, че сте живели.

Изпъждали са ме пет пъти. Първия път ме изпъдиха от София, когато звъннаха на вратата и милиционерите влязоха и ме накараха да подпиша заповед за изселване от София. Тогава живеехме ул. „Плиска“ 9″ зад Полиграфическия комбинат. Но ние имаме мания да преименуваме – „Плиска“ я преименуваха на „Мусоргски“. Милиционерският майор беше написал „Мусорогси“. После той се нанесе със семейството си в апартамента на „Мусорогси“, от който изпъди нас. После три пъти ме изпъдиха от историко-филологическия факултет, понеже баща ми беше национализиран индустриалец. Най-смешно беше третото ми изпъждане от университета. Богомил Герасимов, който и сега ми е приятел, ме предложи за комсомолски лидер. Направих си отвод, но събранието не го прие и ме избраха. После в градския комитет на комсомола откриха, че съм син на народен враг и въобще не съм комсомолец, което бе вярно, защото в попските католически училища нямаше такива работи като чавдарче, септемврийче и комсомолче. Години по-късно, през 1976 г., Лозан Стрелков ме изпъди от БТА.

Персонално съм ги обиждал, квичат прасенцата, писукат бройлерите. Да ме изпъдели. Повярвайте ми, по-хубаво е да си млад и изпъден, отколкото стар неизпъден. Но не мога да върна времето. Сегашното е друго. Няма смотани комсомолци, има интернетни бройлери. Бройлерите да не се опитват да кълват стария боен петел.

Как да ги обидя персонално, като са non-persons. Никове. Като будните съвести, които пускаха в пощенската кутия анонимки „до където трябва“. Че никога не споменавам Тодор Живков. Скритите зад никове non-persons казват неща, които не биха казали в лицето на човек, на чиято маса са седнали, защото той ще им забие юмрук в лицето. Абе, сложете ме на ignore и не ме четете. А вие ми сядате на масата, че и вашите постинги да прочетат.

Някои като Вени Марковски пишат с имената си. Привет, Вени. В последната моя писанинца аз казах, че българският „капитализъм“ е на акъла на капитализма в САЩ през 1901 г., ти възрази – през 1762-ра. Прав си. Тогава Дантон бил предизвикан на дуел. Пратили му секунданти да избере оръжието, защото предизвиканият избира оръжието – шпага, сабя или рапира. Ораторът Дантон бил богаташ от затънтения градец Арси сюр Об, впечатлявал простолюдието като сегашните комедийни персонажи – „ирландската пастирка“, преродена в български президент, и „генерала наш“ Боко. Дантон казал грубиянски: Не зная фехтовка, боравя с брадва. Секундантите се почесали по перуките. Не се състоял дуел с балтии. През 1794 г. и на Дантон естествено му отрязали главата с гилотината. Важното е, че той дал асиметричен отговор. Asymmetric Response in Warfare. Китай е наясно; Xinhua съобщи, че Putin Warns of Asymmetric Response to U.S. Missile Shield.

САЩ и Израел имат безпилотни дронове and other sophisticated weapons. Една красива ислямска фанатичка се гордее, че хвърлила граната и изтрепала десетина души, сред които три деца. Не е ли това Asymmetric Response to Israel? Правоверните са правоверни, защото права е само тяхната вяра. Досущ като евреите, които са богоизбран народ. И едните, и другите са семити. Антисемит ще да е човек, който еднакво мрази евреи и мюсюлмани.

Тероризмът е вносна болест. Като СПИН-а. В България нямаше СПИН. Когато се появи, аз по телевизията го кръстих СПИН и приятели физици ме калайдисаха – СПИН било въртенето на електрона. Но си остана СПИН вместо СПИД.

Ливан го дехристиянизираха, сега гонят християните от Мосул и Киркук. Войнстващият ислям лази насам. В Косово мюсюлманите взривиха християнските черкви, но в България – красиви жестове – нашите турци помагаха при ремонтиране на черквички. Защо така? Защото фанатиците и бомбаджиите са вносни като СПИН-а. Доказа се за сетен път при разследването на атентата в Сарафово. А нашите турци са наши. Местни хора, добри хора. Искам с тях заедно да не гласуваме и да разкараме ДПС и другите. Едно момче сваляше гаджетата така: Искаш ли да ходим на кино? – Не. – Искаш заедно да не ходим на кино?

Който гласува е глупак. Ама турците щели да вземат властта. То пък една власт! То пък една гара, казал Гарабед, когато Киркор му казал, че е#ал жена му на еди- коя си гара.

Не съм бил посочвал изход какво да правим. „Что делать“. Туй беше май роман от Чернишевски. Отново и отново казвам какво да правим и да не правим. Не трябва да гласуваме, а да бойкотираме крадливата „демокрация“ – все едно дали е обяздена от „генерал“ Борисов, псевдолеви комунисти, „хидроинженер“ Доган, лакомия за имоти „цар“ Симеон, премятащия се като палачинка Бареков & ко.

Вместо „майната му на православието“, както каза Соломон Паси, аз казвам майната й на тази крадлива „демокрация“, не трябва да гласуваме.

Ще ме послушате ли? No chance. Анархистът Бакунин казал: „Когато нямаш шанс, използвай го.“ Така правя. Аз съм свободният стрелец. Der Freischuеtz. На български е „Вълшебният стрелец“, а той бил просто снайперист.

И легендата за Вилхелм Тел е красива. Швейцарците казват, че стрелял с арбалет. Арбалетът е страшно оръжие в ръцете на добър стрелец. Един американски простак се обзаложи, че ще убие слон с арбалет и го уби. Всички ловци са простаци. Тодор Живков, който уби благородния елен с най-хубавите рога, Пенчо Кубадински, който ходеше на сафари, Първанов, които уби архар в Узбекистан, английската кралица, която жестоко претрепа с бастуна си ранена яребица и хвърчеше кръв и перушина.

Вилхелм Тел не се поклонил пред шапката на Геслер, поставена на един кол. За неуважение към австрийския господар трябвало да уцели ябълка на главата на синчето си. Уцелил ябълката и когото Геслер го попитал: Защо взе две стрели?, казал: „Ако с първата бях убил сина си, с втората щях да убия теб“. В „Идиот“ на Достоевски пише, че красотата ще спаси света. Невъзможно е светът да бъде спасен, но красивият жест се помни. Бо Джест, а не Джеймс Бонд е най-филмираният герой. Красив хаир правеха нашите турци, помагайки на съселяните си християни.

Виждам, че форумците виртуално се черпят. Я и аз да почерпя… кого… кого? Сетих се. Човека, когото обидих. Той каза, че писаниците ми са като претоплена манджа, забъркана от вчерашни остатъци. Yesterday’s leftovers. Аз му отговорих, че той знае как се прави претоплена манджа от leftovers, понеже сигурно така се хранят в неговото семейство. Не трябваше аз така с балтията. Затова сега – от сърце: – Наздраве!

Той е анонимен, неизвестно е къде е. Но аз съм стар шпион. Той казва забъркваш leftovers и macedoine, както наричат тук руската салата. Издал се е, че е във франкофонска страна; руснаците казват „Оливие“, франсетата казват macedoine, понеже македонците са мешавица от всякакви, както руската салата е от всякакви неща. Сега се правят на потомци на Александър Македонски. Майтап бе, Уили.

Щом аз съм природозащитник, а той франкофон, освен „Наздравето“ ето за него и стихче на Бодлер:

La Nature est un temple ou de vivants piliers

Laissent parfois sortir de confuses paroles;

Наздраве на цялата маса! Ще чуете дъртия петел следващата сряда. Пускам си „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер, да ми мине свирепото настроение срещу бройлерите. Оти да се косим, като че ми мине, рекъл Вуте.

Димитри Иванов

http://segabg.com