Бръсначът

Ние, българите, си решихме всички проблеми и сега всичката Мара втасала, само истанбулската конвенция не подписала. На кои хора бе нужна тази смешна олелия? Имаме стара поговорка: Гузен негонен бяга – те сами се обадиха. Обади се премиерът Борисов (олелията отклонява вниманието от гангстерското му минало). Обади се апартаментният Цветанов. Обадиха се бесепарите, за да отклонят вниманието от собствената си корупция. Те се извъртяха за референдум. Премиерът на свой ред го извъртя – на референдума щели да ни питат искаме ли да продължим да пребиваме жените и децата си. Но както и да се връткаш, задникът ти е все отзад.

Корупцията има древно потекло, щом Омир започнал „Илиадата“ с нея (Агамемнон, подкупен от бащата на своята пленница, я освободил, взел пленницата Ахил и после „Пей, о, музо, за гибелний гняв на Ахила Пелеев“).

Вярно, руснаците имат стара поговорка: „Не имей сто рублей, а имей сто друзей“. Но украинецът Никита Хрушчов даде на украинците Крим, залагайки предпоставката за сегашната война в Украйна. Тогава руснаците префасонираха поговорката си така: „Не имей сто друзей, а женись как Аджубей“ (главният редактор на в. „Известия“ Аджубей се ожени за дъщерята на Хрушчов). Комичен образ беше Никита Кукурузний (Хрушчов). Развенча Сталин, възкреси Ленин, автор на постулата „Комунизмът е електрификация плюс съветска власт“. Но на Запад нямаше комунизъм, а имаше електричество. Науката е постижение човешко, не партийно.

Още важат старите постулати (аксиоми): Всички крамоли са за пари; Всички пътни произшествия са поради бързане.

Закъде сме се разбързали? Нашето забързано време вече не ражда изрази като „Долче фа ниенте“ – сладко нищоправене, както казваха италианците, а ние с моите приятели казвахме: „Не отлагай днешната работа за утре, след като можеш да я отложиш за вдругиден. Колкото по-дълго вършиш работата, която ти е присърце, толкова по-дълго й се наслаждаваш и по-добре я вършиш. Невротичното ни време роди изразите „работохолик“ и post achievement stress syndrome.

Хубаво е, че бавят бебето, то закъде бърза? Бавят го майки кърмачки, бавачки и забавачки. Ала както и да ги бавим, децата си тръгват от нас и отиват в юношеството, щом станат тийнейджъри.

Доналд Тръмп, като Хрушчов навремето, отговаря, без да го питат. Слонът е емблема на републиканците, а Тръмп е слон в стъкларски магазин. Ала социалните мрежи са тъкмо за това – да говориш по разни въпроси, без да те питат, и дори да се опираш на „алтернативни факти“, fake news.

Преди много години бях преводач-говорител в радиото и колеги с прекрасен изговор и журналистически дар правеха лапсуси от бързане.

Гонсалес Бързака (Speedy Gonzales) не го свъртало вкъщи. В YouTube за Speedy Gonzales първо излиза изпълнението на Пат Бун. Песента разказва докъде води бързането. Контраперсонажът на Спиди е Джак от песента на Рей Чарлс Hit the road Jack. Той също е очарователен.

И Пат Бун, и Рей Чарлс пеят, без да бързат. Най-известният български телевизионен говорител Чичко Филипов ме напътстваше: „Имаш добър текст, изговор и тембър, но искам да станеш още по-добър. Не говори в скороговорка“.

Сега отлични репортери говорят в скороговорка, мислейки, че колкото по-бързо и небрежно говорят, толкова са по-добри. Не ги свърта тези бързаци да си седнат на четирите букви и да помислят как говорят. Говорят за „активни действия“. Има ли пасивни действия? Казват „творческа“ креативност? Коя креативност е творческа и коя нетворческа? Не са били още родени при соца, а са наследили неговия дървен език. През соца коментаторите казваха: „Западът разпространява за нас клеветнически факти“. Но ако са факти, не са клевети.

Тогава България не беше, както сега, парламентарна република.

Соцначалниците бяха неуки хора и преименуваха Царство България в Народнодемократична република, което си е чиста тафтология, защото на гръцки демокрация значи, че управлява народът, „рес“ на латински е дела, „публика“ значи народни, обществени дела. Езикът и мисленето са свързани. Тези хора не можеха да мислят. Народът ни говори на по-прост и по-хубав български.

Бръсначът на Окам е популярното название на принципа, че по-простото е по-красиво, по-малкото е повече. Окам бил англичанин, монах францисканец. Занимавал се с наука и философия.

Ти, Джимо, не правиш наука, ще кажете. Ти просто пишеш едни писаници като пачуърк, като шарена черга. Знам.

Speedy Gonzales не го свъртало вкъщи да си оправи покрива, който тече, и да седне на тортиля и текила. Ела си вкъщи, Гонсалес, умолява го горкото мексиканско момиче.

Окам твърдял, че в науката изкуството е да правиш от сложното просто. Усложненията ги изрязваш като с бръснач. Пък ние обратното – от простото правим сложно. Като почнеш от разните политики и свършиш с Истанбулската конвенция. Тя е перверзна. Не говори само за хермафродити (децата на Хермес и Афродита, лекуващи всички болести; във филма си „Сатирикон“ по Петроний Фелини им посветил най-дългия епизод). Аз съм професионален преводач, десетки книги преведох, но не мога да преведа конвенцията, понеже не я разбирам, а не мога да преведа нещо, което не разбирам. Многознайковци налазили политиката и академата, боси и в модерните, и в мъртвите езици, претендират, че разбират конвенцията и ни я обясняват. Всуе са референдумите. Не виждам как чрез референдуми гърците ще се разберат с македонците за името Македония.

Американците отрязвали като с бръснач, казвали „нов“. Отпървом казвали Ню Амстердам. Сега казват Ню Йорк, щат Ню Мексико, град Нови Орлеан. Руснаците имат Нижни Новгород. Ние – Нови хан, четири пет пъти Ново село, дори актрисата Мая Новоселска.

Германските медии игнорираха посещението на канцлера Меркел в България. Как тълкувате това? Аз премълчавам моето обяснение, за да не го натрапвам.

В „Усмивки от старите ленти“ гангстерите не се бръснат сами. Думата „самобръсначка“ още я нямало, камо ли electric shaver като моя Remington. Били по-шик от мен. Отивали да ги бръснат мераклийски бавно с бръснач в the barbers shop, където налагали лицата им със сурови пържоли, само не помня дали преди или след бръснене

Димитри Иванов

http://segabg.com