България – земята на ракията и обезлюдените села

От Джорди Хопкинс
Хопкинс и брат му (американци) са пътешественици, които обикалят света. Ходят къде ли не… Ние ги срещнахме по време на пътуването им в България – минаваха през София на път за Белоградчишките скали. И ги помолихме да ни разкажат какво са видели очите им тук наоколо. И познайте – видели са хубава страна и тъжна държава.  С обезлюдяващи села и неразвита икономика.
Джорди се надява за по-добро бъдеще за България. И ни пише за България по-развълнувано от мнозина други, родени тук.

Ето какво ни написа Джорди Хопкинс (вляво на снимката):
България – земята на ракията преди закуска, на невероятните планински вериги и села, останали с по един жител.
С брат ми обикаляхме балканските държави цели три месеца, когато се заговорихме да посетим България.
Мислехме си, че културата ще е подобна на тази в Югославия и че ще са ни нужни само две седмици, за да попием всичко, което България предлага. Бяхме далеч от истината. Влязохме в България и за пет минути разбрахме, че тук е различно и че две седмици няма да са ни достатъчни да разгледаме.
Влизайки през Македония, една суха и предимно равна страна, наистина си смаян щом видиш българските планини как изскачат от нищото. Имахме късмета да обиколим голяма част от България. Тръгнахме от София и слязохме на юг към Седемте рилски езера, а на север отидохме до Белоградчишката крепост.
Контрастът от север на юг е забележителен! След това пътувахме на изток към Плевен и Ловеч, където отседнахме в две малки селца, а после преминахме през Стара планина и отидохме в село Иван Вазово. Научихме много неща и преживяхме много, докато пътешествахме из България.
Някои от домакините ни пяха традиционна българска музика, качихме се на стоп и спечелихме пиле на грил, а екскурзоводи ни заведоха в огромни пещери, пълни с прилепи и водопади, каквито никога не съм виждал.
Учихме се да варим ракия…два пъти и също как да приготвим бюрек и мусака по български.

Приключението ни в България ще се помни.
Природата е толкова чиста и девствена и има толкова възможности за страната да се развива, но за съжаление сякаш България отива в противоположната посока.
Научих, че според статистиката населението й се е смалило двойно през последните десет години, заради по-младото поколение, което си търси късмета в чужбина.
Разбирам защо го правят, но мисля, че това е лош избор. В България има толкова възможности и потенциал за развитие! Разбира се, по-лесно е да намериш работа в държава със силна и стабилна икономика, но когато твоята България те умолява да покажеш иновативност, усърдие и търпение, не може да се обърнеш и да избягаш. Страната се нуждае от хора, които да останат и да се борят в трудностите, за да може да се върнат добрите времена, но ви гарантирам, че няма да видите златния век за България, ако не продължите да търсите златото, заложено в нея.
Българите имат силата да направят страната си силна, каквато е била някога, но е нужна усилена работа, време и отдаденост, за да се тласне икономиката към модерните времена.
Светът се развива бързо и ако отстъпите от България, за да намерите по-добра възможност, може да се окаже, че някой друг е поел нещата и е откраднал възможността, която сте били твърде слепи да забележите.
Ще се върна в България, защото има още толкова много за откриване, имам големи надежди за тази страна и вярвам, че някой ден хората ще имат силата, която им трябва, за да тласнат България към бъдещето.

България – земята на ракията и обезлюдените села

http://lentata.com