България харчи сляпо за европредседателството

България не знае колко от планираните 150 млн. лв. за председателството на Съвета на ЕС са похарчени и колко остават. Единственото сигурно число досега, посочено от министъра на културата Боил Банов, е, че ремонтът на НДК е струвал 45 млн. лв. С тази сума са ремонтирани 90 000 кв. м от 123 000 кв. м в двореца на културата, който ще е главен център за събития у нас във връзка с председателството, започнало на 1 януари.

Нито Министерството за европредседателството, нито Министерството на външните работи, нито дори Министерството на финансите се справи до коледните празници с въпроса на „Сега“ каква част от сумата е похарчена досега. Всички отговориха, че нямат обобщени данни и трябва всяко от многобройните ведомства да си направи сметката съгласно отпуснатия му за целта бюджет. „Усвояването на предоставените допълнителни разходи за съответната година е отговорност на всеки отделен разпоредител с бюджет и изпълнението се отразява в съответния годишния отчет на ведомството“, бе отговорът на финансовото министерство, от което се очаква да има цялостна представа за изпълнението на бюджета.

Парите са гласувани с няколко постановления на Министерския съвет от средата на 2016 г. до средата на 2017 г. На 18 май 2016 г. бяха отпуснати 49,858 млн. лв. В тях не бяха записани пари за ремонта на НДК, но бяха предвидени 24,259 млн. лв. в бюджета на Народното събрание за ремонт на зала „Света София“ в бившия Партиен дом, за която отдавна се знаеше, че няма да е готова за европредседателството. На Министерския съвет бяха дадени 9 млн. лв. за ремонт на Дом №2 в резиденция „Бояна“.

Половин година по-късно стана ясно, че основните събития ще бъдат не в София, а в Брюксел, и на 19 януари 2017 г. отиващото си второ правителство на Бойко Борисов разпредели на министерствата допълнително 9,398 млн. лв., за да командироват свои служители в белгийската столица за периода на председателството. Служебното правителство на Огнян Герджиков също се замисли дали гласуваните вече пари ще стигнат и завиши на 5 април сумата на 69,361 млн. лв., като само за 2017 г. разходите бяха увеличени с 37,24 млн. лв.

Щом Борисов се върна на власт, третото му правителство веднага започна да преизчислява неотложните разходи за подготовката на председателството и отново установи, че парите няма да стигнат. Най-напред се фокусира върху критичния сектор – подготовката на НДК за главен домакин в София на очакваните 20 000 чуждестранни гости. Стана ясно, че отпуснатите специално за тази цел 17 млн. лв. извън гласуваните други разходи няма да бъдат достатъчни, защото не бяха предвидени 12 млн. лв. за системи за сигурност, 4,5 млн. лв. за техника, резервни пари за възникващите нови ремонтни нужди и пр. Затова на 9 юни 2017 г. МС реши да отпусне на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС допълнителни 28 млн. лв. за сметка на централния бюджет с цел да се увеличи капиталът на НДК. Така се стигна до сумата 45 млн. лв.

Финансовата инжекция събуди заспали страсти и се извъртя вихър от обвинения срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош за прахосническо отношение към отпуснатите му пари. Това не промени сметката, но НДК и парите за него бяха пренасочени на 3 август 2017 г. от ведомството на Лиляна Павлова към Министерството на културата, което довърши ремонта. На другия ден, 4 август, бяха извършени „вътрешнокомпенсирани промени в рамките на одобрените разходи“ на бюджетите за различните министерства.

Запитана от в. „Сега“ дали България ще се вмести в прогнозните 150 млн. лв., министърката на европредседателството Лиляна Павлова отговори уверено: „Абсолютно!“ Според нея всяка държава председател в ЕС е харчела средно 70 млн. евро (140 млн. лв.), но за разлика от България другите не са включвали в тази сума ремонтните работи. Прави впечатление, че сметката на другите държави е публично известна, но българската не е.

 Поглед отвън
„Гардиън“: Най-корумпираната страна в ЕС поема председателския жезъл

„Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, ще поеме председателския жезъл… В България се регистрират най-високите нива на усещане за корупция, сочат данни на „Прозрачност без граници“. „Никой не преследва политическата корупция, няма бивши правителствени служители в затвора. Достигнали сме нива на корупцията, което описваме като пленена държава“, казва Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията… „Имаше период, когато в малките страни страхът от Брюксел беше много силен. Сега обаче, ако имаш фискална стабилност и съдействаш за големите решения, няма да имаш проблем“, коментира пред „Гардиън“ източник от близкия кръг на премиера Бойко Борисов. Експерти също посочват, че след Брекзит и сблъсъка на Евросъюза с Полша, за Брюксел вече не е толкова важно дали покриваш стриктно критериите, колкото дали искаш да си част от общия проект. Представител на ЕК подчертава, че Механизмът за сътрудничество и проверка няма да бъде премахван до момента, в който България и Румъния не покажат трайни резултати при постигане на върховенството на закона.

„Ди Цайт“: С дупките ще се справят, но с корупцията – не

„Бъдещите ресорни председатели на ЕС не искат да оставят нищо на случайността. 3000 охранителни камери гледат към почти всеки ъгъл на столицата София. Дупките по основните пътни артерии към летището са премахнати. Каруците би трябвало да изчезнат от градския пейзаж. Даже НДК, дълго време изглеждал като занемарен бункер, е модернизиран навреме за 22.5 млн. евро. Този голям проект не само показва желанието на правителството да развива страната, но и е илюстрация на най-големия проблем на България – корупцията. Прокуратурата разследва бившия директор на НДК по подозрение за злоупотреба с публични средства…11 години след влизането в ЕС България все още е на дъното на всички социални класации и даже растежът и ниската безработица не спират масовата емиграция.

„Дер Щандарт“: Без собствена позиция

„След цели 11 години наблюдение и проверка, откакто членува в ЕС, България така и не успява да изпълни европейските стандарти за независимост на съдебната система и за борба срещу корупцията и организираната престъпност. През повече от половината от този период управлява сегашният премиер Бойко Борисов, чиято партия принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП). Той е много удобен за германската канцлерка, а оттук – и за Европейската комисия, обяснява Христо Иванов, който навремето беше министър на правосъдието от квотата на Реформаторския блок. Борисов, якият и отворен българин, не нарушава правилата и на пръв поглед няма собствено мнение. А това особено се цени във времената на Брекзит, Виктор Орбан и Ярослав Качински. „Когато в Брюксел се обсъжда определена тема и германците имат ясна позиция, тогава ние гласуваме с германците. А иначе – както препоръча Комисията. Няма собствена българска позиция“, казва Иванов.

„Франс прес“: Най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС

България, която се готви да председателства ЕС, е най-тежкият нарушител на свободата на словото. От влизането си в ЕС насам страната се е сринала в класациите за свобода на словото от споделеното с Франция 35-о място през 2006 г. до 109-о от 180 възможни през 2017 г. Някои наблюдатели казват, че парадоксално има взаимовръзка между това влошаване и желанието на България да промени имиджа си на най-бедната и най-корумпирана страна от общността. Според „Репортери без граници“ медийната индустрия е задушена от корупция и задкулисни връзки между медийни собственици, политици и олигарси.

Светослав Терзиев, Мила Кисьова