Българските политици се нуждаят от всеобщо ограмотяване

Понеже идва европредседателството, а някои хора пишат небивали глупости за развитието на българския език и история, съм длъжна рано сутринта да подчертая много дебело някои антикомунистически схващания! Моля производните на БКП да разберат, че със сервилнечене няма как да променят логиката, че кравата ражда теле. Тоест България е в основата – майката, останалото в околовръст са телета, тоест дечица. Така, че разяснено простичко, не може телето да даде азбука на майката! А сега по-обстойно и по-задълбочено.

Българските политици се нуждаят от всеобщо ограмотяване и спешни уроци, свързани с новите анализи, пробиващи път на истинската българска история. Не може хора, израснали с комунистическата читанка, да имат представа от реалните и достоверни параметри на древното ни минало. Как пък не се научиха, че съществува единствено и само БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ. Българският език е БЪЛГАРСКИ, а НЕ славянски.

Световно уважавания лингвист Макс Фасмер призна, че българският език е станал основа на руския, сръбския и др. езици. Българският език е повлиял речта на огромно множество хора. Следователно
БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА СА – БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА. И именно за това 24 май е:

– Ден на Българската просвета!

– Ден на Българската писменост!

– Ден на Българската култура!

– Ден на Българския език!

Редно е да поясним на чуждите гости, че
само ние, българите, имаме такъв уникален ден, наричан ДЕНЯТ НА БУКВИТЕ или 24 май. Той е повод за голяма гордост за всички българи, защото наред със значимото дело на светите братя Кирил и Методий, с историческото ни дълголетие в световната история, България безспорно е заслужила признателността и уважението на света. Идват дни, в които величието на българския народ, укривано дълбоко в катакомби и подземни хранилища, ще излезе на светло.

Писано е: „Ще дойде време, когато истината ще бъде скривана… Тогава камъните ще започнат да говорят!“

Разбирате ли? Камъните вече проговарят, носят ни и звук от ехото на куполите на тракийските църковни храмове, и писменост намираме из артефакти, които ще ни покажат кои сме ние БЪЛГАРИТЕ и кои са онези, които правят всичко по силите си да ни заличат достойнствата и първоначалието.

Дойде време, в което ще виждаме все повече завещаните ни от далечното минало – черти и резки, пазещи древните рунически знаци, ще откриваме необичайната енергия на хилядолетните християнски символи със стародановно минало, ще разпознаваме все повече източниците на древната ни писменост, ще откриваме все по – задълбочената връзка между линеарната писменост, глаголицата и кирилицата. Ще разбираме, че Откривателят е един, а светлите хора, благите, онези които са познавали християнството в най-чистия му вид, за което е просвещавал и Боян Мага, са преносители на словото и движението в него!

Знаете ли колко е хубава БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА и какъв мехлем и енергия за бъдещето се съдържат в нея?

Думичката азбука идва от първите две букви в глаголицата – аз и буки.
Българската азбука е всъщност разказ за грамотността. Кодът на глаголицата крие смисъла на съществуването.
Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово…

Изреждана последователно, глаголицата ни казва – „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…“ А нима това не е смисълът на съществуването? Истински дар за човечеството е тази азбука…С промисъл свише…

Това ни казва нашето А, Б, В.
В превод от старобългарски Азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание, което светите братя Кирил и Методий са предали на народа.

Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото, както хората мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите. Човече, с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!

Колко е хубава българската азбука, нали?

И помним ли днес кои сме и какво ни е завещано? Имаме богатство на богопамазани. Такива сме, но сме се оставили по течението, отдалечили сме се да творим и надграждаме, защото сме виждали, вярвали и знаели, че всичко ни е предоставяно в изобилие с Любов от Бог. Бог обича движението, а народът ни днес е притихнал в застой.

Имаме задачата да се събудим в съвремието и да подкрепим онези Вселенски сили, които ни подсказват верния път. В сложните времена, в които живеем, най – опасен е недоимъкът на дух и вяра. Той е по-страшен дори от световната финансово – икономическа криза. И, ако има свидетелства като история, култура, образование и усещане за държавност, които най – добре сочат какво представлява една здрава нация, то символите показват вкусът към националното самоуважение. 24 май е символ на духовността и заслужава да е Национален празник. Останалите ни празници са следствия на войни и политика, а на този ден честваме културата и образованието.

Трябва да се гордеем с езика си. Не само занимаващите се с филология трябва да са наясно, че старобългарският е една Вселена и има сложна, и стройна организация. Както Земята днес е това, което е, вследствие на съвършените движещи механизми в природата, така и съвременният български език има своите корени в старобългарския. Много народи дължат езика си на нас и трябва да знаят това.

За нас българите е важно да повтаряме силно и твърдо, постоянно на света, че с българската азбука си служат милиони хора по света – сърби, македонци, руси, беларуси, казахи, таджики, монголци, киргизи, украинци, румънци до скоро.

„Съдбата често е правела от нас българите спасители. Без дедите ни да сломят моща на Рим, народите на Европа не биха се организирали в различни държави. Без съмнение с течение на времето, благодарение на легионите си Вечният град щеше да наложи латинския език на много хора. Богатството и разнообразието на европейската култура не биха се появили във вида, в който ги познаваме днес. Европа нямаше да има Гьоте, Шилер, Сервантес и Шекспир. Ван Гог, Рубенс, Ел Греко, Търнър не биха се родили.
Рим би се превърнал в огромен паразитен орган, който за няколко века би заличил националната самоличност на европейците.

В по-късни времена българите спасиха Европа от друга, по-страшна опасност – тази на прииждащите от югоизток фанатизирани тълпи араби. Константинопол бе паднал на колене, искаше се още малко и полумесецът на агресорите щеше да се развее над Света София, а след това мракът на злото щеше да покрие целия ни континент. Княз Тервел се появи край Босфора с войните си, сякаш пратен от Бога. Сякаш с Божията помощ способният наш владетел смачка огромната и добре обучена войска на чуждоземците, които разбраха, че българската стомана реже и през ризница.

Освен наследството на Арес – бога на войната, в нашите вени е закодирано и наследството на благия Орфей, на този, който според Алкидамант даде знания и писменост на хората. Предците ни избавяха не само с меч, но и с пламъка на мъдростта. Светите братя Кирил и Методий преминаха през много перипети, но успяваха да извоюват правото на нашата писменост да съществува, а с нея осигуриха и бъдеще за езика ни.

Никой народ не може да преживее чуждото влияние, ако не разполага със своя писменост. Езикът е и душата на нацията, в езика са вплетени нашия характер, минало, нашите корени. Красотата на българската реч не може да се пресъздаде нито с латински, нито с гръцки букви. Кирилицата и сътворената по-рано глаголица са в състояние да уловят вълшебната мелодия на езика, с който някога Орфей е омайвал хора и животни, езикът, с който са се възпитавали светци и герои.

Дедите ни не просто разпространиха азбуката из всички кътчета на България, но пръснаха светлина и сред сърби, украинци, белоруси и руснаци. Тези хора гледаха на българския език като нещо неземно, нещо свещено и божествено. Боготворени бяха и дедите ни даващи знания. Не случайно първите светци на Стара Рус са носещите българска кръв Борис и Глеб. Световно уважавания лингвист Макс Фасмер призна, че българският език е станал основа на руския, сръбския и др. езици. Българският език е повлиял речта на огромно множество хора.

Днес азбуката, на която българите дадоха криле, се ползва от над триста милиона души. От Източна Европа до Монголия дори и тези, с които не делим едни корени пишат с нашите букви, които са в състояние да пресъздадат особеностите на всеки език. Едва ли светите братя са знаели, че делото им ще прерасне в чудо. Вдъхновени от любов към България и българщината, Кирил и Методий бяха поредните спасители, които излязоха от лоното на нашия народ. Кротко, но с типичното за българите упорство братята спореха с догматиците и се бореха със злото без страх. Цената на победата бе висока, за успеха великите българи платиха с живота си, поболени и изтощени, но не изгубили светлината в душите си. Светлина, която грее и днес и ни показва накъде да вървим – Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаниѣто живей!“ Павел Серафимов

БЪЛГАРИН, означава БЛАГ, ДОБЪР, БОЖИ човек, разбиращ и помагащ за претворяването на Божията Промисъл на ЗеМята…

„Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ – Г.С. Раковски

България е проекция във видимото на духовната благословена същност на невидимото!

Да повторим и да се знае!

– Ден на Българската просвета!

– Ден на Българската писменост!

– Ден на Българската култура!

– Ден на Българския език!

Цвета Кирилова
Снимка на Цвета Кирилова.