Бюджетът вече дължи 3 млн. лв. лихви за „безплатното“ саниране

Санирането е една от гордостите на премиера Бойко Борисов. Той и бившият регионален министър Лиляна Павлова реагират гневно на всяка информация за неблагополучията около програмата.
Към многото дефекти на програмата за „безплатно“ саниране се прибави още един – невидим досега. Оказва се, че държавата не само плаща прескъпо за оздравяване на старите панелки, но и трупа допълнителни задължения за лихви.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е главен отговорник за оздравяването на старите панелни блокове, вече дължи над 3 млн. лева лихви на Българската банка за развитие (ББР), която осигурява финансирането. Това става ясно от доклад на служебния кабинет за програмата, който в. „Сега“ получи по закона за достъп до информация. Става дума за данните от ревизията, които бяха изпратени в прокуратурата заради констатациите за сериозни дефекти и нарушения. Данните в доклада, подписан от служебния министър Спас Попниколов и заместничката му арх. Виолета Комитова, сочеха, че от началото на програмата през февруари 2015 г. две години по-късно са санирани едва 257 блока на завишени цени. Държавното обвинение досега не е образувало проверка с мотива, че в документа не се съдържали конкретни факти.

От прочита на всичко свършено през тези две години излиза, че държавната институция и държавната банка не са уговорили начина на плащане, така че да се избегне трупането на излишни разходи. Именно намаляването на разходите беше една от причините да се избере държавната ББР за разплащателна институция. Лихвите са натрупани, защото реално към февруари не е било извършено нито едно плащане от министерството към банката. За да започнат плащания, трябваше да се сключи споразумение между двете държавни институции. От данните става ясно, че при задължения над 105.668 млн. лв. натрупаните лихви са 3 млн. лв. Изчисленията показват, че средно лихвата е около 2.86%. Става дума за сгради, които са пуснати в експлоатация и имат подписан протокол между кмета и областния управител според изискванията на програмата.

Според анализа „системното трупане на лихви“ е заложено още при първоначалното структуриране на програмата и е неизбежно. Предвидено е министерството да изплаща сумите към ББР, след като сградите са напълно готови. А този механизъм генерира лихви заради факта, че санирането продължава няколко месеца. Безспорно е установено, че всъщност не е ясен механизмът, по който се формира лихвеният процент, начисляван от банката върху вече разплатените към външните изпълнители суми. От МРРБ дори признават за „спорове и противоречия“ с ББР – около размера на лихвата, начина на изчисляването й, обмена на документите. Допълнителен проблем е и липсата на механизъм за това как министерството да не изплаща недопустимите разходи, признати от общините.

От началото на програмата до края на април 2017 г. ББР е разплатила 621 млн. лв. Тя е сключила 2022 договора за целево финансиране и общо 3524 анекса към тях. Поетият ангажимент от финансовата институция по програмата до момента е за близо 1.2 млрд. лв. Само за април 2017 г. ББР е разплатила 62 млн. лв. Така общата сума на разплатените средства от началото на годината до края на април е над 226.3 млн. лв., съобщават от банката.

Междувременно депутатите от БСП внесоха миналия петък подписка, с която искат дебат в парламента за програмата за саниране. Жельо Бойчев заяви, че от левицата настояват за яснота как ще продължи програмата, от къде ще дойдат парите и какви ще са новите условия.

По последни данни за 2022 сгради са сключени договори. Регистрираните сдружения на собственици и потенциални кандидати обаче са 6322, подадените заявления са 4829, от тях за 4759 са сключени договори между общините и сдруженията на собствениците. Въведените в експлоатация сгради до края на миналата седмица са почти 400, уточни регионалният министър Николай Нанков.

ПАРАДОКС

Любопитна е и констатацията, че нарастващият интерес към програмата, отчитан доскоро като голямо постижение от предишното управление на министерството, сега се квалифицира като слабост. Разрастването на програмата е провокирано от условието за 100% финансиране от страна на държавата, което е довело до „липса на обвързаност между наличните финансови ресурси и обема на желаещите“. Сега се планира продължение на програмата при процент самоучастие от домакинствата.

НА НОВ ГЛАС

Регионалният министър Николай Нанков притопли идея, лансирана още преди 3 години, преди началото на програмата. Става дума за това бюджетът да си връща парите за саниране през сметките за ток и парно. За целта ще трябва да се сключат договори, според които собствениците на санираните жилища ще продължат да плащат същите сметки за ток и парно като преди обновяването, а разликата от спестената енергия ще остава за сметка на държавата. В този случай обаче ще трябва да се прилага и индексация, която да отчита промяната на цените на електрическата и топлинната енергия. Предложенията за промени в програмата за саниране трябва да са готови до края на юни. Според Нанков с тях се цели да бъде обхваната по-­голяма част от жилищния фонд в страната. Предвижда се да могат да кандидатстват и други типове сгради освен панелките. Междувременно кметове призоваха по програмата да се санират и сгради, паметници на културата, чиито собственици нямат възможност да ги възстановят и опазят.

ВЕНЕТА НАЧЕВА

segabg.com