Валерия Велева: Е, нема такава държава с такъв министър!

– Слушам премиера Борисов, Цветан Цветанов и усещам техните знаци, и тези на обществото, ами справям се! 
– Тази сутрин премиерът ме попита за избягалия затворник „Хванахте ли го?“, а аз му отговорих „Гониме го!“ 
 Мисля да хвана затворника до вторник! (когато е вотът на недоверие – б.а.) Дано не направи някоя беля, докато успеем!
– Откъде добивам кураж – обиколих Плевен, Ловеч, Благоевград. Срещу мен седяха всички кметове. Питах ги: „Кажете ми, доволни ли сте от полицаите, не ми ги хвалете, искам забележки“. От всички съм чул подкрепа.
 Трябва ни време. Колко време? Всеки иска, ако може, 4 години. Аз не знам колко време имаме отредено за тая работа от правителството, но се стараем максимално.

Още дълго мога да изброявам бисерите на вътрешния министър Валентин Радев (тези са само от днес). И колкото повече изброявам, толкова ми става хем смешно, хем тъжно. За държавата! За ситуацията, до която сме се докарали. За хората с пагон, които имат чест и достойнство.
Този човек е толкова откровен в глупостта си, че дори не може да му сърдиш. Каквото му е в главата, това му е и на устата.
Той толкова може.
Той не разбира системата, която му е възложено да ръководи.
Всъщност той не я ръководи, защото не знае механизмите, по които да прави това.
А като всяка система, тя изисква първо да станеш част от нея, да я разбираш в дълбочина, да си наясно къде скърца и откъде може да дойдат проблемите, да познаваш хората и да им имаш доверието.
Нищо от това министър Валентин Радев не е постигнал досега в МВР.
Пуснете го в един космически кораб – той ще има същото отношение и към него. Със самочувствието на всезнайко ще натиска копчетата, докато се взриви.

Същото е и с МВР. То е взривено! То не функционира. То е един книжен тигър в ръцете на Радев, който си мисли, че ръководи армия от полицаи -защитници на закона.

Затова и системата го отхвърля.

Затова няма доверието нито на полицаите, нито на подчинените си, нито на обществото.

Затова е и неспособен да извърши нищо смислено в това министерство, колкото и да се старае.
След онзи прославил се Нейчо Неев, който остана в историята с репликата „Егати държавата, щом аз съм ѝ министър“ (макар той да отрича това – б.р.), с пълно гърло и Валентин Радев може да извика същото.

Той просто е сложен там, където никога не е е трябвало да стъпва.
И не защото е лош човек.
А защото е неправилният човек за този пост.
През вътрешното министерство са минали десетки министри – подходящи и неподходящи, професионалисти и аматьори, можещи и некадърници – Валентин Радев е венецът на абсолютната некомпетентност и откровена простоватост, която е населявала знаковия кабинет в сградата на ул. „Шести септември“.

Дали ще сложи черна превръзка на окото заради ранената полицайка, или ще покани ръководство на министерството да присъства на милата сценка, докато зевзек-репортерът на „Господари на ефира“ му връчва антинаградата „Златен скункс“, е все едно. Човекът и това не разбира – кое е резил, кое е допустимо и кое не е.

Големият грях на министър Радев е, че той всъщност създава карикатурен образ на българската държавност и системата за сигурност.

Радев се е превърнал в посмешище за престъпниците и оттам е прострелян респектът към органите на реда у нас.

Затова рецидивистите ще бягат от затвора, бандитите ще размахват пистолети и бухалки по пътищата и кръстовищата, убийците ще шетат из държавата, мародерите ще плячкосват селата.

И не очаквайте от него нито да ги хваща, нито да ги респектира.

„Според мен стоим по-добре, отколкото сме стояли вчера или онзи ден. Това ми дава оптимизъм“. Ето така мисли министърът, чиието министерство е пробито отвсякъде. Какво може да искаш от него? Нищо!

Какво може да очакваш? Пак нищо!

Агония…

Като всеки министър и Валентин Радев се моли да не се стовари върху него премиерският гняв до степен, че да му покаже вратата на кабинета.
Оставането му на този пост обаче ще е продължаващ резил за държавата и предателство към пагона.

И няма никакво значение как ще мине вотът към кабинета и дали до вторник беглецът от Ловеч ще бъде хванат. Защото ние забравихме беглеца от София, сподвижникът на Пелов, който продължава отнякъде тайничко да се смее в лицето на вътрешния министър.

Както всички в държавата!

http://epicenter.bg