Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

ДПС тръгва към първия си за този парламент вот на недоверие. Но не за първи път с БСП. И ако за БСП мотивите са ясни – столетницата е отрицанието на ГЕРБ, то до последно в поведението на Движението се очакваше някакъв скрит ход – може би все пак няма да приемат да заявят открито, че тръгват срещу ГЕРБ.

Решението дойде на последния Централен съвет, където ръководството на партията задължи структурите си да работят с всички допустими политически средства за „демонтаж“ на коалицията с националиститите. Беше изненада. За първи път в политиката у нас се използва конкретна формулировка, взета назаем от технико-инженерната словестност. Някои анализатори се опитаха да си направят каламбури с тази дума, други – нескопосани шеги. Истината е, че ДПС не случайно използва „демонтаж“ като символ на рязко, радикално действие в отговор на политическа ситуация. Още в началото на сформирането на кабинета „Борисов 3“ стана ясно, че ДПС няма да преглътнат формулата „власт с националисти“. Въпросът бе кога ще натиснат червения бутона.

И тук проблемът дойде не само от „монтирането“ на извънсистемните играчи във властта, а и от арогантното им поведение, което взривява парламентаризма у нас.

В началото ГЕРБ не осмислиха, че за първи път с обединените патриоти ще имат „етнически“ проблеми в управлението, а после не отчетоха постепенното радикализиране в говореното на Мустафа Карадайъ в отговор на недопустимото поведение на ОП.

Всъщност Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога няма да загърби. Живее с истини, които никога няма да прескочи. За първи път настоящото управление се оказа изпитание за базисните темели на движението. Както никоя друга партия в България ДПС се роди в зората на прехода от раните на “възродителния процес”, мина през клеймото, че е “проект на ДС”, през обвиненията, че е “антиконституционна”, през непрекъснатото натякване за “етническия” ѝ комплекс и стигна до утвърждаването ѝ като първата българска либерална партия, член на Либералния интернационал с трайно и активно присъствие в Европейския парламент.

Нещо повече – днес нейни представители са във висшите ръководства на Европейските структури и навсякъде са приемани като кадри на партия, превърнала се в символ на мирния етнически модел у нас и неизменен властови фактор от началото на прехода до днес. Зам-председателят на ДПС Филиз Хюсменова е и зам. -председател на групата на АЛДЕ в ЕП, зам.-председател на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите; председателят на младежкото ДПС Илхан Кючюк за втори път е избран за вицепрезидент на АЛДЕ, при това с най-висок резултат; Неджми Али е член на комисиите по бюджет, по външни работи; Искра Михайлова е председател на комисията по регионално развитие, зам.-председател на комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Всички те са сред най-активните европейски парламентаристи.
В очите на Европа това изглежда като успех за ДПС, за неговите ръководители и избиратели. В очите на властта у нас обаче ДПС продължава да бъде сочено като “чуждото” тяло в един обществен организъм, което трябва да бъде „смачкано“, стъпкано“ „унищожено“, по думите на ОП.
В Европа Мустафа Карадайъ се среща с министър-председателите – либерали на Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, Естония, Финландия и Словения. У нас шмъркащият Валентин Касабов го предупреждава „да не се пречка в краката му“.

Разбираемо е ГЕРБ да не искат управление с ДПС, но е необяснимо защо допуснаха този език на омразата да плъзне във властта, защо позволиха да се развихри агресията на националистите на всички нива в управлението. Няма как в Европа ДПС да бъде уважавано като проевропейска партия, а в собствената му родина – анатемосвано, и то от антиевропейци – участници във властта. Дисбалансът е очеваден.

В същото време няма друга партия у нас, чийто създател и неизменен лидер да е записал още в учредителните документи от 1990 година следните цели, които си поставя:
Да държи партията далеч от етническата конфронтация на Балканите в края на ХХ и началото на ХХI век и да предотврати пламването на етно-религиозна искрица в страната
– Да отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: „България е наша обща родина“
 Да постави партията на голямата европейска сцена и да я превърне в пример за „български модел“ в геополитиката на размирните Балкани.

Тези цели на Доган отпреди 27 години днес са изпълнени. И в същото време някой да сочи депутатите на тази партия като „дървеници, които трябва да бъдат смачкани“ – това няма как да бъде простено! Тук не става въпрос за злоупотреба с власт или за други обвинения, с които сме свикнали депутатите да се замерват. Тук става въпрос за базисен фундамент на правото на съществуване, за тотални ценностни разминавания, за политическа пропаст между един системен играч и националистическа формация.

Още през 2004 -а Доган заяви: „Силовата стратегия за правене на политика предполага противници, а не опоненти; унищожаване, а не приобщаване; разделяне и владеене, а не обединяване и печелене. Моят свят на философ и политик е светът на приобщаването и обединяването“.

През 2017-а Карадайъ доразви тезата му:„Докато не осъзнаем простата истина, че сме призвани заедно да си помогнем, да работим за мир и просперитет, всичко би било напразно.
И точно Карадайъ отправи тежкото обвинение към властта днес: „Политиката на разделение и противопоставяне, за съжаление, става официална държавна политика“. ГЕРБ не трябваше да го допусне.

Затова е обяснимо изчерпването на търпението на ДПС към формулата на управление у нас. И упреците на ръководството на Движението не са толкова към ОП, колкото към ГЕРБ, които с неглижирането на този проблем, фактически го стимулират.

ДПС вече има силни лостове за влияние навън и умело ги използва. Никога досега Движението не е развивало такава силна международна дейност, както в последната година. Усилията ще бъдат увенчани със среща на върха в София на седмината европейски премиери-либерали по време на българското европредседателство. Тогава Карадайъ ще доразвие тезата, че „коалицията с националистическите партии е вредна, защото създава условия за разрушаване на единството на нацията, на европейския образ на България, създава риск за успешното председателство на Съвета на ЕС и легитимира парти и хора с ксенофобски изказвания, раситски постъпки и официализира езика на омразата“.
Така на българска територия в българското европредседателство ДПС ще излезе пред европейската общност и ще затвърди образа си на модерна демократична формация, успешно вплела се в съвременните реалности.

И няма как вече да обясниш на Европа, че ДПС пречи, няма как да прокараш тезата, че една партия, която оцеля в името на “единството на българската нация“ и изкласи на европейската сцена, е неприемлива.

Всъщност това е най-голямата победа на ДПС от последните две-три години – европейският образ. И българската му идентичност.

Във всичките тези години на прехода въпреки натиска, въпреки омразата и неверието нито Доган, нито сега Карадайъ допуснаха ДПС да се превърне в нечия функция. Най-пресният пример е от преди две години, когато точно по Коледа Доган предприе нечуван за българската политика хирургически акт, който оттекна чак в султанския дворец в Истанбул. Когато става дума за чуждо посегателство Доган е безпощаден.

Още от сега организаторите на годишното заседание на АЛДЕ у нас през 2018-а са поставили следния приоритет: да се утвърди бъдещето на Балканите по тертипа на българския етнически модел, превръщането на Европа, Балканите и България в зона, свободна от национализъм и радикализъм. За някои това може да са „брюкселски клишета“, но истината е, че именно чрез българското европредседателство ДПС има уникалния шанс да се покаже като партия-пример, която не допусна етническо противопоставяне, каквото се случи в други страни на Балканите. И няма как темата за евроинтеграцията на Западните Балкани да не отчита този факт.

Защото, ако искаме да затворим страниците на миналото с болката от разделението, трябва да намерим мехлема за днешното обединение. А то изключва агресията и радикализма.
Когато хората около теб са настръхнали за отмъщение, за саможертва в името на тази болка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път, е много голям трап“. Това е философията на Доган откакто е на политическата сцена. И на ДПС. Това е и техният принос за общия ни европейски дом. И трябва да им го признаем, ако искаме да живеем като нация с достойнство

Валерия Велева

http://epicenter.bg