Валерия Велева: Защо Лили Иванова се превръща в икона

Тази жена няма аналог в България! Може би с Тина Търнър са от една величина…нямат възраст, нямат компромис, нямат отказване!“ 

„Това е нашата Лили. Лили от Кубрат. Всички сме като Лили с блага душа и голям глас. Браво Лили, ти си прекрасна, уникална и вълшебна. Продължавай все така да радваш народа и сееш успехи“ 

Вълшебна Лили! 
Велика Лили Иванова! 
Страхотна….е! 
Уникална 
Неповторима! 
ФЕНОМЕН! 
В нашия живот ТОВА Е! 
Боже, дай ѝ сила и дух още дълги години! 
Обичана и ненавиждана, Няма Друг такъв талант! 
Класа! 
Космична!!! 
Емблематична! 
Легенда! Неповторима и обичана! 
Браво няма втора.Благодаря на Бог ,че те е пратил тук на земята при нас 
Шапки долу пред Лили! 
Най-голямата, това е Лили Иванова ! 
Наистина уникално явление е тя!!! Да изнасяш концерт на близо 80 годишна възраст си е направо геройство! 
Лили е Колос!!! 
Бях вчера на концерта, ей така се пее… няма шоу, няма спектакли… само един страхотен глас, прекрасна музика и уникални текстове! 

Това са много малко част от оценките във фейсбук за трите концерта на Лили Иванова, изнесени в края на миналата седмица. Маратонът от три поредни вечери пред препълнената зала 1 на НДК беше наистина впечатляващ. С тях завърши тазгодишното национално турне на Лили Иванова – в дъжд и в пек, с препълнени зали и екзалтирана публика. Нито един творец от нейното поколение не е съхранил тази творческа мощ, с която да държи публиката си толкова години наред.

Много е писано за нейния маникален професионализъм, за безкомпромисния избор на текстове, за неистовия ѝ стремеж да бъде новатор в музиката, за онова Божие въздействие, което тя има върху своите зрители и слушатели. За гласа ѝ, който звучи все така мощно и вярно, за нежната осанка, която те кара да се питаш – откъде ѝ идват силите на тази жена-статуетка.

Този път се замислих за публиката ѝ.
Защо всеки път е така зашеметена? Защо оценките ѝ винаги са само суперлативи? Защо ѝ се покланят и вече я наричат икона?

Защо публиката е омагьосана от песните на Лили Иванова? 

Лили ти бърка в душата…
Разхожда се там на пръсти, извиква спомени, предизвиква емоционални трусове, от които настръхваш. Лили пее за любов – но тя пее за твоята любов, за твоите страсти, за твоите изневери, за твоята наранена душа, за миговете, в които „Ти дойде да разкажеш за тъгата огромна как сега вън се скита любовта ти, но бездомна…“ (Ти дойде )

Слушаш Лили и виждаш собствения си живот.
С някаква лекота тя намества твоя пъзел, дава ти отговори, които не искаш да чуеш или които отдавна чакаш със скрит трепет. Затова, когато я слушаш, чуваш ехото на мислите си, при това поднесени с безапелативна искреност, и ти отново преживяваш собствените си страсти. „Любовта беше полет над бездна, последен дъх на душата, но кога, кога изчезна, невероятно“. (Невероятно)
Била съм на много концерти на Лили. И в големи зали, и на бутикови изпълнения. Независимо дали пее пред 100, пред 4 000, или пред 12 000 – Лили пее така, сякаш пее само на теб за теб.

Изтръгва фразата от душата си, но всъщност изтръгва емоцията от твоята душа. Разголва те пред самия себе си. И без да усетиш, ти се понасяш във вихъра на собствените си преживявания. „Тази нощ е бедна китара без струни, сбогом за последно даже без думи, скитница за обич, уморена птица, не ми трябва огън, а малка свещица“. (Ветрове)
Може да звучи романтично, може да е демоде, но истината е тази – може да ти се насълзят очите, може да си тананикаш, може тялото ти да се движи в ритъма на нейната песен, но това е ритъмът на твоето преживяване, в която тя те е вкарала.

Лили е твоето огледало.

И колкото и да искаш да се скриеш, да си кажеш: какво пък, това е само една песен, факт е, че във всеки концерт, всеки от публиката има своята песен. „Но зная как се обичат, щом са далеч, сърца, които по свой път вървят…очи се срещат един път на век,а после почти се забравят“. (Поетът) . И когато я чуе, скришом дори от себе си, може да промълви: това съм аз.

Дълго време ми трябваше, за да разгадая формулата на нейната магия – във всеки концерт Лили е само твоя. В залата сте Ти и Тя. И Тя те води. Накъде? Не питаш. Но го искаш. Никой друг изпълнител не се слива със своята публика така, както тя. Лили ти поднася два часа екстаз. Вероятно, осмислила силата на тази невидима нишка, с която тя и публиката  взаимно се зареждат, Лили те кара да преживяваш отново и отново чувства, от които бягаш или към които се стремиш. Като магьосник властва над душата ти. Съблича я и те кара да се разголваш до край, да искаш тръпката да не те напуска, да останеш в нейния плен.

Питала съм я – всеки път ли преживява песента. Да, и всеки път влага различни нюанси на емоцията. Откъде има този широк диапазон на цветовете на интимното – тя си знае. Без да го осъзнава, Лили се е превърнала в националния душевед на българите, в онази институция, неподвластна на времето, на възрастта и политическата окраска – превърнала се е в икона, колкото и да е опасно това.

Във времето, когато идолите са сринати, лидерите – низвергнати, политиците – обругани, хората търсят иконите си другаде – в изкуството, в мистиката… За последните 30 години, когато в България всичко се оплюваше и оттичаше в канала, Лили си остана на пиедестала. Сама с ветровете. Разпъваха я, ненавиждаха я, сриваха я, но тя все намираше сили да се изправи. И днес всички се чудят – откъде извира тази енергия? Откъде идва този стоицизъм? Попитаха я, защо прави три концерта? Защото много по-лесно е да напълниш отново зала „Арена Армеец“ и за два часа да удариш три заека. „Защото обичам трудностите, за мен те означават, че човек е спечелил повече в живота и ти помагат да вървиш само нагоре!“, казва тя.

А аз се питам – Къде нагоре? Къде е върхът на Лили? Не го ли е достигнала още? Какво да очакваме още? „Можете да очаквате всичко“– е лаконичният ѝ отговор, който предизвиква поредният възторг. И оставаш безмълвен.

Защо Лили е винаги нова?

Когато Лили запее някоя балада, всички затаяват дъх, в залата настъпва тишина – публиката следи всяка дума, всяка извивка на гласа ѝ, попивайки всеки тон, всеки жест на ръката или извивката на тялото ѝ. Като внушение това е толкова силно, че аурата на Лили изпълва цялата сцена. Затова няма нужда от декори, затова винаги и тя, и музикнатите ѝ са облечени в черно – нищо не бива да отвлича вниманието от песента. Около нея може да има цигулка, пиано, китара или тромпет – Лили има един-единствен инструмент – гласът! Този глас, който пронизва. С този глас тя владее. И този глас звучи винаги по новому. Последните три концерта на Лили в НДК звучаха различно от концерта ѝ, който изнесе  по същото време, навръх Димитровден, точно преди една година. „Причината за това е може би, че винаги поднасям нещо различно, нещо ново. Харесвам предизвикателствата и обичам да вървя напред. И въпреки че всички непрекъснато се оплакват, че е трудно и няма пазар за българска музика, аз правя това, в което вярвам, и инвестирам без компромиси. Оказа се, че има публиката, която оценява тези усилия„.

Лили поднесе три нови песни, които още не е записала, а те вече стават хитове. Вероятно „Бурната ръка“ ще задържи първенството. Пак има човешка история: „Съдбата ни е бурната река, в стремежа си да стигнем до брега…В живота си актьори сме. И главни са ролити. Коя съм аз? И кой си ти? Любовта е ролята, а животът сцената“. Толкова е простичко, и толкова истинско. И поднесено по начин, който пак изненедва. Лили представи и трите песни, за да усети реакцията на публиката. И този път експериментът удари в десятката.

Който я познава, знае, че колкото и да е уверена в триумфа си, Лили е ужасно притеснена както преди всеки концерт, така и преди всяка промоция на нова песен.
В първите мигове тя сякаш е вцепенена – излиза, без да каже нищо на публиката и едва след втората или третата песен, доловила химията в залата, казва „Добър вечер“. От този момент тя е във вихъра си, нищо не може да я спре – като бурна река да плисне песента над публиката. Качена на високите си токове, хапваща по лъжичка мед – горивото ѝ, „което е по-евтино от това на автомобилите“, тя е като жрица, която свещенодейства на сцената: „За тебе бях лунен лъч в уханен мрак блясъка на звезден прах, шепот на един монах. За тебе бях смисъла на всеки ден, днес съм вече дъх студен, ти остана стар рефрен…“ (За тебе бях)  И публиката вече е в ритъма ѝ.

Преди 25 години, когато направих първото интервю с Лили Иванова (10.II.1993), току-що беше записала хитът си „Хазарт“ по текст на Дамян Дамянов: „И загубих любови/приятелства, сметки/ загубвах и в святост/ загубвах и в грях/ и този живот бе/ за мене рулетка/ и цялата себе си/ аз проиграх/“, ми каза: „Винаги съм била двигател“. Сега допълва: „Обичам да предизвиквам младите“. Мнозина се оплакват, че нямат нейната енергия да я следват. И тук Лили е безкомпромисна: „Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“.

Чудото Лили

“Никой не може да мине по моя път”, казва Лили. За годините на своята кариера Лили Иванова е направила повече от 11 000 концерта, издала е  над 35 албума, изпяла е стотици песни. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, постепенно превръщайки се в „Примата на българската попмузика“. Но това не я задоволява. Трите ѝ нови песни, които дори още не е записала, вече са в миналото. Да, и това е невероятно. Тя мисли за онези, които лежат на масата ѝ като текстове, а музиката за тях още не е родена.

Тя е доказателство, че този стремеж към откриване на нови светове към съвършенство, към абсолютен професионализъм, няма предел.

Питала съм я как се съхранява. Тя не пие, не пуши, не обича шумни компании, обича тишината, обича книгите, обича музикантите и приятелите си, които не парадират с нейното познанство. Преживяла разочарования и раздели, предателства и хули, Лили е подчинила живота си само на сцената. В останалото време мисълта ѝ е заета… пак с песни. Това е някакъв неспирен водовъртеж, който я държи изправена.

Тя няма нужда от наркотици, от стимулатори, няма нужда от паралелен свят, където да бяга. Тя самата е стимул.
Когато Едит Пиаф изпява песента „Не, не съжалявм за нищо“ – това е нейната амбиция да се покаже на публиката, след като вече е грохнала и трудно се движи. Обожествявана, тя се изправя пред един живот, станал далеч от общоприетите представи за приличие и нормалност. Обичаното „врабче на Париж“ е смазано от наркотици и алкохол, от сторено „добро и зло“.
Друга певица, омъжена за песента, Мирей Матио, има слънчевата страна на живота, но, макар и по-млада от Лили, отдавна каза „сбогом“ на сцената.

А Лили сякаш е от желязо. Психиката ѝ е така подредена, че дори, когато е паднала, намира сили сама да се изправи. Духът ѝ сякаш идва от космоса, а енергията ѝ показва неподозираните човешки възможности.

И в този концерт Лили не пропусна да изпее хита си „Съдете ме“. Признавам си, когато за първи път чух песента, си казах: Това реквием ли е? Текстът е шокиращ и те кара да настръхваш. „Съдете ме за миговете луди, за срещите останали случайни, за туй, че не желаех да съм друга и на сърцето си останах вярна…Ще ме осъдите надявам се накрая, денят ще бъде слънчев и чудесен. За нищо няма да се оправдая – последната ми дума ще е песен…“

Това е нейната изповед. Всъщност, това може да е изповедта на всеки. В този стих е събрана цялата философия на живота. А Лили я поднася по един безкомпромисен начин, който в началото те парализира, а после си казваш – а твоята последна дума, коя ще е?

Това прави Лили – разтърсва душата, взривява мислите и те кара да надживееш дребното, бутафорното ежедневие, за да продължиш напред.

http://epicenter.bg