Валерия Велева: Защо Нинова отказа на Борисов да стане председател на парламента?

Борисов: Предложих на г-жа Нинова, тъй като отчетохме добрия им резултат на изборите, да поеме председателското място в Парламента. Тя отказа. Считам, че тя ще бъде твърдо в опозиция. 

Нинова: Да, получих лично предложение от Бойко Борисов да стана председател на НС. Отказах. Ние се противопоставяме на ГЕРБ и не гоним постове. Ние няма да предадем нашите избиратели, заради няколко поста. Ние ще бъдем алтернатива.

Това е новината от днешния ден на преговори между основните политически сили за намиране на консенсус по въпросите за управлението на държавата.
Нормално е да си зададем няколко въпроса.

Първо – защо Борисов предлага на Нинова втория пост в държавата – председател на Народното събрание? От любезност? От грижа за държавата, която трябва да се управлява при споделена отговорност? Или поставя капан за лидера на левицата у нас?
Второ, защо Нинова отказва тази възможност, която втори път може и да не я споходи? От скромност? От амбиция за по-висок пост? От принципни съображения – щом партията ѝ не е на власт, тя няма право да се урежда с пост?
Трето, какво ще последва от този отказ?

Да започнем едно по едно.
Борисов да втори път прави един и същи ход. През есента на 2014 година, в зората на 43-тия парламент, когато ГЕРБ пак бяха спечелили изборите и пак нямаха парламентарно мнозинство, за първи път се заговори за голяма коалиция, по примера на Германия. Тогава Борисов (с 84 депутати) се обърна към предшественика на Нинова на лидерския пост в БСП – Михаил Миков (с 38 депутати) и заедно с председателския стол в парламента му предложи и още 5 министерски кресла. В началото Миков като че ли се поколеба, вероятно самочувствието му е било погъделичкано от перспективата да се издигне до шеф на парламента, но „терзанията“ му траяха кратко. „Ние можехме да влезем в управлението. Предложението за общо коалиционно правителство дойде от Бойко Борисов, който предложи министерски постове за БСП, а на мен – да бъда председател на 43-то НС. Желание за коалиция с ГЕРБ имаше и сред част от колегите в БСП. Затова смятам, че най-важното решение в мандата на 43-то НС, което успях да защитя като председател на БСП и на Парламентарната група на БСП, бе решението да останем в опозиция“, разказа социалистът в началото на 2017 година през своите избиратели във видинско.
Още на първото заседание на парламента на 27 октомври 2014 година  БСП обяви с декларация , че ще бъде опозиция и социална алтернатива на дясното. С този си ход БСП даде възможност на Борисов да вкара несъбираемите и враждуващи парчета от десницата, скупчени под шапката на РБ, в управлението, да придърпа към масата на властта АБВ и патриитичните формации. След две години крамоли, скандали и управленски гафове правителството Борисов 2 отиде в историята, РБ оттече в канала на обществения гняв, АБВ е на път да се спомине като формация, а патриотите започват да се свиват като шагренова кожа.

Това е тъжната политическа рекапитулация.
Прегръдката на Борисов се оказа задушаваща за всеки, който попадне в нея.

Тогава мнозина наблюдатели, включително и аз, казвахме, че БСП прави историческа грешка, отказвайки на ГЕРБ голяма коалиция в името на държавата. Щеше ли да бъде тя работеща или щеше да е безпринципно съглашателство в името на властта, без БСП да успее да изпълни ангажиментите си за лява политика, днес може само да гадаем.

Дали БСП трябваше да приеме оферта за съучастие в политика, която отрича като цели, стил и методи на управление, да приеме партньорство за дясна политика, бе принципен въпрос за столетницата.

Днес социалистите ще отчетат, че това е била правилната позиция. „Ако се бяхме полакомили за трошиците на тази власт, щяхме да загубим политическата си идентичност и да предадем вашето доверие“, заяви по-късно Миков.

Сега Корнелия Нинова отстоява същата принципна позиция. Без никакви колебания! Макар да има двойно повече депутати (80) в сравнение с времето на Миков, тя е убедена, че между ГЕРБ и БСП има непреодолими разбирания за правене на политика и диаметрални виждания за развитието на държавата, които не могат да поставят двете партии на една плоскост. С пълна убеденост тя отчита, че влизането в какъвто и да е съюз с ГЕРБ означава тежки компромиси, за които ще плаща скъпо. Впрочем, историята потвърждава това. И тогава, и сега имаше и има високопоставени дейци на партията, които са склонни за властово партньорство с ГЕРБ. На тях Нинова отговаря кратко и ясно – без мен!

Права ли е?

Права е! И колкото повече минава времето, толкова и аз се убеждавам в това.

Борисов е толкова силен като политическа фигура, толкава стабилен и обигран като държавник, че няма нужда от каквато и да е патерица. Всеки, който влезе под сянката му – изгаря! Той има нужда само от допълнителни пръсти за натискане на бутоните в парламента, с които да прокарва политиката си. А политиката на Борисов не се пресича с политиката на Нинова. Това е самата истина. България в момента е избрала политиката на Борисов и той ще продължи да бъде  диригентът ѝ.
Защо предложи на Нинова председателското кресло в парламента, без да предлага на БСП министерски постове? Защото, ако през 2014 години стоеше темата за „голяма коалиция“, сега тази възможност бе отхвърлена и от двете партии още в нощта на изборите. Предизборната кампания между БСП и ГЕРБ бе съпроводена с тежки обиди и личностни нападки и от двете страни. Нито ГЕРБ, нито БСП ще си простят истински, че да направят исторически компромис. В това отношение БСП не прилича нито на „Атака“, нито на НФСБ.

А жеста на Борисов към Нинова, ако тя бе приела предложението му, по-скоро би я злепоставил пред партията и пред обществото, отколкото да се тълкува като държавнически ход за помирение. Би било смъртоносно, ако първата дама на левицата се бе „полакомила“ за подхвърлен ѝ от десницата пост, колкото и той да е престижен!
По друг начин би стоял въпросът, ако БСП предложат след седмица по време на първото заседание на 44-ото Народно събрание своя лидер за председател на парламента и ГЕРБ я подкрепят в залата. Това вече би било знак за общи отговорности пред страната. Но нито БСП ще го направят (по същите причини), нито пък вече ГЕРБ ще повдигнат темата, след днешния ѝ официален отказ. Нинова зад парламентарния звънец щеше да се раздели завинаги с образа на Нинова – яростна опозиция на ГЕРБ. Тя щеше да бъде символът на съглашателството, а Борисов щеше да си спечели един мъчалив глас в повече.

Можем да резюмираме – няма изненада в предложението на Борисов към Нинова, както няма изненада и в отказа на Нинова да го приеме. Двамата застават на ясни и принципни позиции.

Какво следва?
Без да го е искал, Борисов се нагърбва с още по-тежък трети управленски мандат, с още по-непредвидими и проблемни партньори. След днешната му среща с Марешки, управленското мнозинство е вече е ясно – ГЕРБ-ОП-ВОЛЯ. Колко време ще издържи, никой не знае! След поредната изборна победа съдбата поднася на Борисов поредно историческо изпитание.

Нинова остава твърда опозиция в парламента, перспективата пред нея е разшираване на влиянието ѝ в ляво и в ляво-център. Тя успя да овладее всички крила в БСП и да наложи реформите си за промяна. За удивително кратко време се утвърди като лидер, чиято воля никой не смее да прекърши. Ударите, които получи от грешките си, ще я калят още повече. Нинова има работоспособност за петима, ум като бръснач и огнено слово, които са проблем за всяка власт. След този невероятен резултат на изборите, пред БСП се отваря широко поле за работа, за стабилизиране на структурите, за приобщаване на избирателите на АБВ и Д-21 и за навлизане в патриотичната ниша. Извън властовия обсег на Борисов БСП ще трупа капитал.

Така ролите вече са разпределени.

Битката Борисов-Нинова ще продължи. Изборите бяха само един рунд.

Остава да чуем звънеца на 44-тия парламент. И да следим за обещанията на политиците, с които ни заливаха така щедро преди изборите.

Валерия Велева

http://epicenter.bg