Валерия Велева: За Сашо Дончев и за приза „Главен интригант на републиката“

Сашо Дончев наистина може да се пребори за приза „Главен интригант на републиката“.
Откакто огласи с артистично невинен тон пред ококорените очи на нищо неподозиращи бизнес дами срещата си с Главния прокурор на Републиката Сотир Цацаров, станала с посредничеството на ВИП социалиста-бизнесмен Георги Гергов, държавата затъна в блатото на поредния мегаскандал.

Все още не е ясно каква е първопричината за това рандеву.  Освен „доброто сърце“ на Гергов, който дочул из софийските потайности нещо „притеснително“ за газовия дистрибутор и решил да му помогне като го среще със „Сотир“, с когото пък са градски и се познавали още от времето, когато Гергов бил обикновен член на едно пловдивско ТКЗС.

На срещата, четири дни преди парламентарните избори, тримата си говорили „човешки“ за мартенския сняг и цъфналите кокичета. Пили кафе. В обедната почивка на Сотир Цацаров, който бил там като „обикновен гражданин“.
Накрая обаче газовият дистрибутор съвсем небрежно извадил от джоба си „три листчета“, с които абсолютно спонтанно поискал от Главния прокурор „Сотир“ съдействие за проверки срещу него, водени от „лоши“ прокурори. „Сотир“ естествено отказал.
Да, но след това от напоителните телевизионни интервюта на шефа на „Овъргаз“ разбираме, че Дончев бил подложен на натиск от г-н Главния прокурор за карикатурите на Комарницки в „Сега“, за отношението му към един политически проект и една телевизия.

И Цацаров, и Гергов отрекоха Дончев да е бил подлаган на какъвто и да е „натиск“ по време на този разговор на кафе. Значи, лъжа първа!

После Дончев обяви, че от името на Съюза на издателите (в него членуват само пет издания около групата „Капитал“ и в. „Сега“) изпратил писмо до президента Радев, за да го уведоми за някои „притеснителни неща“, които стават в държавата. Оказа се, че нито Съюзът на издателите се е събирал, за да пише писмо до президента, нито членовете му знаят, че от тяхно име е изпратено прошение до държавния глава. Лъжа втора!

Няма казус в това писмо, това е едно от многото, които се получават в президентската канцелария, обяви президентът Радев.

Дончев се опита за ангажира със скандала и Българската стопанска камара, твърдейки, че се е срещал с Главния прокуор като председател на организацията. Лъжа трета! УС на БСК излезе с декларация че никога не е упълномощавал своя председател за провеждане на среща с Главния прокурор на РБ. И остро заяви, че замесването на БСК в контекст на задкулисие, политическо инженерство и вмешателство в работата на държавните институции е некоректно, манипулативно и не отговаря на обективната истина.

От Дончев се разграничи и добрият Гергов, защото разбра, че е бил „употребен“ от „семейния си приятел“ в услуга на личните му газови интереси. Това пък направо си е интрига от класа – като между ВИП бизнесмени.
Иначе Сашо Дончев никога никого не е молил за помощ в газовия му бизнес, нито е висял пред кабинета на премиера Софиянски в онези първи години на прехода, когато се наливаха основите на капитализма, нито е взел 50% от „Мултигруп“ като довереник на „Газпром“, нито е ощетявал държавата и обикновения потребител от своето газово посредничество. Сами си избройте лъжите. Той просто е един чист самонаправил се бизнесмен, пръкнал се през 1995-1998 на небосклона като директор на българо-руската газова компания „Топенерджи“, после станал бащата на „Овъргаз“, а днес американофил и почитател на „Бентли“ .

И много мрази политиците. Макар че, доставките на руски
природен газ в България винаги са били свързани с политиката. А пък той беше коронованият монополист-посредник, който не даваше никой да се изпречи на пътя му. Затова и около Дончев скандалите никога не стихват. И винаги са за посредничеството му, от което държавата открай време иска да се отърве, а той все намира начин да се измъкне. Срещу това посредничество бяха и Виденов, и Костов, и Първанов, и Станишев, и сега Борисов – от първия му мандат та до днес. Е, в тази редица ще се нареди и Цацаров.
И ако досега Дончев все успяваше някакси да излъже политиците, с Цацаров нещата тепърва ще изглеждат по друт начин. Не само , защото го забърка в скандал, от който чергата на прокуртурата пак започна да дими. А защото и за интригите, и лъжите все пак трябва да се носи отговорнст. Те нито са безобидни, нито са като на простосмъртни. Щом имаш бизнес, щом имаш и медии, които ги използваш като бухалки, щом наливаш пари в политически ГМО, и за капак се опитваш да внушаваш на главния прокурор как да завършат проверките срещу теб – това си е чиста проба задкулисие в действие на един самозабравил се олигарх и неговия порочен кръг.

Заради скандала Георги Гергов изгоря в партията. Сотир Цацаров отново е разпъван на кръст.
Само Сашо Дончев се опитва да се изкара бял като ангел.
А всъщност от него трябва да започне да се разплита това кълбо на порочната държава.

Впрочем – само си помислете какво би станало, ако този скандал бе гръмнал в навечерието на изборите.

Валерия Велева

http://epicenter.bg