Валерия Велева: Кога ще пораснем за демокрацията? Къде е себеуважението ни като нация?

Димитър Главчев подаде оставка като председател на българския парламент.
Но не, защото разбра, че е сбъркал, като отне безпричинно думата на лидера на опозицията и я изгони от залата в пристъп на неовладян нервен афект.
Не защото наложи наказания, несъразмерни с поведението на Нинова и Кутев.
Не заради съвестта, която не му е давала мира от несправедливостта, която демонстрира от висотата на своя (бивш вече) пост!
Не защото не намери сили да се извини и с това да приключи скандала.
Не защото загуби такт и умение, с което взриви парламента.
Не защото не показа мъдрост, каквато трябва да има всеки, издигнал се на този пост.
Не защото не можа да опази институцията Парламент от яростното противопоставяне.
Не!

Димитър Главчев се сгромоляса от парламентарния връх заради страха от Брюксел!
В драматичен едночасов разговор Борисов го изправил пред дилемата – или твоя пост, или реномето на държавата! А пък реномето на държавата щеше да пострада (според ГЕРБ) във вторник, когато шефът на Европейския парламент Антонио Таяни пристигне в София и види празната парламентарна зала заради напускането на опозицията, ако Главчев бе запазил поста си.

От което излиза, че оставката на Главчев не е морален акт на осъзната грешка, какъвто би трябвало да бъде, а се прави от страха „да не се изложим пред чужденците“.

Е, къде е себеуважението ни като нация?
Къде е авторитетът на парламентарната република, която кляка пред един чужденец, пък бил той и на висок Брюкселски пост?
Не се ли повтаря ситуацията отпреди 10 ноември 89-та, когато София беше подвластна на Москва? А пък на Ларгото се услушваха кой ще кихне в Кремъл.

Ако се задълбочим още повече, ще видим че случайното съвпадение във времето на пристигането на този европейски чиновник и отприщената у нас парламентарна криза костваше всъщност поста на първия човек в държавата.

Ами, ако Таяни беше дошъл преди да гръмне скандалът? Например, седмица по-рано.
Щеше ли да падне днес главата на Главчев?

Борисов щеше ли да връхлети в парламента и да нареди: Или поста, или държавата?
Главчев щеше ли да го усуква: Оттеглям се в името на мира в парламента.

Без съмнение Борисов беше прав да поиска оставката на Главчев, след като той сам не прецени, че трябва да си я подаде. Но не с този мотив. Вторачването в европредседателството ни вече издава комплекси, подчиняването ни на Брюксел почва да граничи с унижение. Виждат се усилията на премиера и правителството да се справим както трябва с тази национална мисия. И е готов да чисти всеки, който му пречи. Но това не може да е мотив за тази оставка.

Защото ако се върнем само месец назад, същият този парламент и същата тази партия ГЕРБ отказа да освободи Делян Добрев при далеч по-тежки обвинения за злоупотреба с власт. Тогава Цвета Краянчева застана като Раймонда Диен пред Делян и извика: Не си го даваме, защото не знаем кой ще е следващият?
Е, видя се кой е следващият! За него Борисов рече и отсече!
Означава ли това, че Добрев е по-скъп за ГЕРБ от Главчев?
И защо тогава Борисов не можа да се наложи над партията си, а сега им изви вратовете?

Тази петъчна сутрин показва колко сме недорасли за демокрацията.
Колко сме зависими от бюрократите в Брюксел.
Колко сме далеч от нормите на европейското поведение.
Как не сме се научили кое е правилно и кое е грешно.

Главчев направи грешка. Огромна грешка. Слагаческото му поведение към Борисов бе отблъскващо. Но и сега той не разбира къде сбърка. Фактът, че иска да напусне парламента, защото не може да стои в една зала с Нинова и Кутев, показва обидата му, а не извисяването. Показва, че е в плен на емоциите, а не на разума, че не мисли за институцията, а за себе си. Ако той се беше извинил, ако беше отменил още същия ден наказанията, ако беше намерил подход към опозицията – щеше да е голям.
Вместо това Главчев се обяви за „жертва на правилника“, а се оказа жертва на диктата на Таяни!  Защото не искал да говори пред празна зала! Бре!
Ето, това тепърва има да осмисляме.
И колкото повече го мислим, толкова по-тъжно ни става.
Защото се оказваме малки и дребни.

И нещо в достойнството ни все куца!

Валерия Велева

http://epicenter.bg