Валерия Велева: Ще бламират ли ГЕРБ лидера си Борисов?

ГЕРБ застана зад Делян Добрев.

Оказа се, че това е любимецът на Партията.

За първи път от тоталитарно време сме свидетели на явление, което бяхме забравили – вълна от декларации на низови партийни организации и на трудови колективи в защита на  Добрев. Декларациите са в един и същи стил с едно-единствено внушение – изтъкват се човешките и експертни качества на Добрев, заслугите му за Партията, парламента и енергетиката и се заклеймява „злокобния, долен, конспиративен план на БСП да ни „отстрелват един по един“.Правят се препратки към „сталинските чистки“ и гоненията на семейства, в които има „враг на народа“.

Елена Йончева, която осветли модела „Добрев“, е анатемосана като псевдожурналистка, чиято „политическа кариера е започнала от задната седалка на един мотор и влязла в телевизионната журналистика през задната врата на партийната шуробаджанащина“.

Използват се политически обобщения за опонента „БСП загубиха ликвидност и единственото, на което разчитат, е саниране на стари идеи и стари политически конструкти с мръсна агентурна игра и ползване на политически инженеринг“.

И се прави изводът: Вече знаем, че когато от БСП заговорят, се понижават интелекта и демокрацията в цялото общество!

И нито дума за роднинските назначения на Добрев, които той не отрече. Нито ред за новия морал на ГЕРБ – партията, която преди 12 години се появи на политическата сцена като отрицание на дългогодишния модел за консумиране на властта.

Вторият човек в Партията, строителят на структурите, душата и сърцето на членската маса – Цветан Цветанов застана зад Добрев. Кметът на София – също. Зам.-председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че мнозинството в залата няма да гласува оставката на Добрев.

И нито дума от тях за позицията на лидера на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов. Засега той мълчи по скандала, който вече пети ден тресе държавата и похлупва всички добри дела, които се опитва да твори правителството.

От самия Делян Добрев разбираме, че по време на срещата му с премиера в неделя сутрин Борисов е одобрил желанието му (или му е внушил решението) да се оттегли от политиката не само защото е „смъртоносно ранен политически“, а и защото „един такъв скандал ще тежи на правителството“. 

И тук е разковничето на решението за оставката, което никой в ГЕРБ не коментира.

Ясно е, че оставката на Добрев е поискана от самия премиер и лидер на Партията. Ясно, че сетивата на Борисов са проработили, виждайки тайфуна, който се завихря около поредната шуробаджанащина, която обществото, като че ли вече не може да преглътне.

Историята казва, че още бащите на съвременна България са я управлявали, като назначавали на видни постове свои роднини и земляци. В тоталитарна България управляваше кръгът „Чавдарци” около Живков. Демокрацията роди първо кръга „Орион” около Виденов, после ядохме попарата на Костовия „Олимп”, сега ни натресоха ГЕРБ-ерския кръг „Добрев”. И вече се правят внушения, че това всъщност е моделът „ГЕРБ”.

С верния си политически нюх Борисов усети, че ако не реагира навреме, обществената вълна срещу Добрев в един момент ще залее самата партия ГЕРБ и ще занули в обществото съзнание всичките му външно-политически успехи, както и усилията на правителството да поддържа стабилност и сигурност в страната. Както виждаме, никой не говори за прегръдките по време на срещите му в Талин, нито за днешната среща, на която той е домакин на трима балкански лидери. Новината за това е трета-четвърта в информационния поток, където на първо място продължава да бъде разплитането на роднинския чорап на Добрев.

Казано по-простичко, Делян Добрев от Хасково се превръща във воденичен камък за властта на ГЕРБ, какъвто бе и Живко Мартинов от Добрич, а преди години Искра Фидосова от Монтана. Проблемът е тежък, имиджов, опира до репутацията на европейската партия ГЕРБ и европейския лидер Борисов, завлечен в родината си от суджуци, кумове и тетки.

И Борисов основателно бърза да минимизира щетите – както направи с Мартинов, с Фидосова и с други знайни и незнайни вече герои на ГЕРБ. В това отношение той има усета да чисти терена около себе си, да отхвърля всичко, което му пречи на голямата цел. Нещо повече, в случая той постъпва като европейски лидер – за всяко съмнение за корупция и неправомерно овластяване, което обществето не приема, се реагира по един-единствен начин – отстраняване до изясняване на ситуацията.

И Борисов го направи.

Тогава защо се оказва неразбран от своите в ГЕРБ?

И как да разчитаме партийния призив: „Деляне, призоваваме те да не подаваш оставка!“, как да оценяваме заявката, че ГЕРБ няма да гласува оставката му, след като партийният лидер е приел мотивите за тази оставка и е дал своето съгласие за нея.

А/ Като разнобой в партията. Срещу  решението на Борисов се изправят Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова, Цвета Караянчева, всички областни председатели. Означава ли това, че той вече не владее тази партия, която създаде?

Б/  Като бунт срещу лидера и бламиране на негови решения. Ако е така, това значи ли, че Борисов вече няма онова сто-процентово влияние върху ГЕРБ и че между неговото разбиране за политиката и разбирането на партийните структури има пропаст? Защото казусът „Добрев” е базисен за прилагането на политиката като занимание в полза на обществото. Днес обществото, извън структурите на ГЕРБ, не приема модела „Добрев”. И Партията все по-трудно може да обяснява, че за проблемите им са виновни други.

Борисов разбира това, но Партията му – не.

Тогава кой ще надделе в тази битка? Ще успее ли Лидерът Борисов да овладее Партията си или Партията ще го подчини? Ако утре депутатите му в парламента не гласуват оставката на Добрев, какъв знак ще е това за обществото? Борисов ще излезе пред нацията и ще каже – моделът „Добрев” ме победи!

В/ Като театрална постановка и опит на Добрев да се измъкне от щуробаджанашкия капан, защото и останалите са в него. Това означава, че всичко, което става в ГЕРБ, се прави под диктовката или със знанието на Борисов и в пълен синхрон с Цветанов. И че продължава играта на „доброто и лошото ченге”. Значи спонтанните декларации на низовите организации на ГЕРБ  са дирижирани, а Борисов ще излезе и пак ще каже, че се чисти, но видите ли Добрев е чист като сълза и затова той ще се вслуша в гласа народен, в случая – партиен. Тогава няма битка в ГЕРБ, няма разнобой, няма пречистване и всичко продължава да си върви по старому. Властелинът в Партията си остава Борисов и под негова бащинска ръка Партията замита всичко под килима. Възможно ли е? Та това е моделът на прехода – на Виденов, на Костов, а сега се оказа и на ГЕРБ! И затова България е най-бедната страна в ЕС. Излиза, че този модел няма алтернатива, защото защитава схемата, която държи всички на власт, независимо коя партия е начело на държавата.

Само че, ако се поучим от миналото, трябва да осъзнаем защо и Виденов, и Костов слязоха от власт. В случая примерът с Костов е важен – той направи много за държавата, но се срути заради сините талибани и техните „братовчеди”, които буквално бяха яхнали властта, удушавайки всички останали. През 1999 г. Костов произнесе една знаменита фраза – че „в България всички сме братовчеди“. С нея оправда уреждането с държавни постове на роднини и приятели. Явлението си получи име – „кръга Олимп”, по името на любимия ресторант на тогавашния премиер Иван Костов. Собственикът на ресторанта се оказа съдружник със зетя на министър-председателя. Сега по същия начин Делян Добрев оправда роднинските назначения в Хасково с най-добрия роднински „дрийм тийм”, който той създал. Сякаш в този град други кадърни хора, извън съучениците на Добрев, няма.

Само че, шуробаджанащината е способна като торнадо да унищожи всяка власт и всеки политик. Добрев го усети това на гърба си, признавайки: „аз съм смъртоносно ранен политически”, но много късно.

Вижда се, че скандалът „Добрев” няма да отзвучи скоро, колкото и на Борисов да му се иска. Той беше декларирал, че ще раздели държавна от партийна власт, но това не се случи. Областните координатори на ГЕРБ са и депутати. Те са акумулирали много власт. Загубили са сетива. Вече открито се говори за феодализация на партийните водачи по места. Самозабравата е взела връх. Историкът Джон Актън казва, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.

И в края на краищата унищожава.

Затова ще се появи ефектът на доминото – кой очакваше, че след Добрич ще се появи Перник, Септември, Ботевград, Хасково? Но след тях идват и нови разкрития. Скандалите в структурите ще гърмят като мини. В страната се надига епидемия от негативни прояви свързани с партийните елити по места. Проблемът може да помете цели формации по региони. И това се случва на четвъртия месец от мандата на „Борисов-3”. Как ще се изкарат още четири години? Обществото е гневно. Това ражда недоверие, създава нестабилност, напрежението в провинцията е много по-голямо, отколкото в столицата.

Въпросът е докога Борисов ще издържи.

И ще допусне ли да извърви пътя на Костов в последната година на неговото управление?

И накрая, вместо послеслов.

Спомням си още една фраза от онази 1999 година, когато Костов наложи „братовчедите“ като синоним на властта. Думите му възмутиха тогавашния президент Петър Стоянов и в специално обръщение към нацията след местните избори през 1999 г. той каза следното: Ние заявихме честно, че реформата ще бъде много болезнена. Но ние никога не сме казвали, че тази реформа ще бъде придружена от корупция, че тя ще бъде параван, зад които ще се обогатяват големи и малки управници, роднини и близки на властта.”

Сякаш казано за днешната ситуация!

Е, защо не четем поуките от миналото?

Резултат с изображение за Валерия Велева

http://epicenter.bg