Валери Найденов: Кой е простакът в България и какво има в гащите

Всички знаем, че кучето е куче, а котката е котка, и това е биологически предопределено. И ако наречете кучето котка, ще ви сметнат за идиот. Ако пък обясните засукано, че нямате предвид кучешко куче, а става дума за котешко куче, ще ви нарекат пълен идиот на квадрат.

Точно същото обаче прави българският текст на Истанбулската конвенция, като нарича джендъра “пол”, а после грантоедната общност обяснява разпалено, че нямат предвид сексуалния пол, а джендърния пол. И съвсем правилно Конституционният съд завря този нещастен текст там, където е винаги тъмно.

Обидена, грантоедната общност нарече всички противници на Конвенцията в нейния български вариант простаци. Затова, преди да изясним кое е пол и кое е джендър, редно е да изясним кой в България е простак. Това се налага от цялата драма в медиите и рехавите демонстрации по жълтите павета.

Според тях излиза, че цялата останала България се състои от простаци, селяндури, руски агенти, а най-долните форми на живот са конституционните съдии, защото изпълняват поръчките на Кой. Като че ли на Кой му пука за джендъра. И най-лоши са тези пет съдийки, тези предателки на своя джендър, които гласуваха против Конвенцията и затриха светото дело на феминизма. В тази връзка не е зле да изясним какво е жена и що е феминистка. Забелязвам напоследък, че някои от най-настървените феминистки са мъже и дори не са минали под дъгата. (Какво ли не правят грантовете с човека…) Но като убеден демократ аз съм готов да призная за легитимна една феминистка, дори и мъж да е, но само ако първо жените я изберат за свой представител. А иначе народът има стар лаф: “Луд за пенсия”.

Ние добре знаем кои са лудите за пенсия.

Но кой е простакът?

Според мен най-големият простак в цялата истанбулска драма е Министерството на правосъдието, защото то внесе в правителството и парламента неграмотно преведен документ и до края отказа да си го поправи. На това народът му вика „тъп, но упорит“. Всеки греши, но само простакът упорства до дупка.

Освен министерството, в съсловието на простаците трябва да запишем и доста интелектуалци с докторати, хабилитации и очила, изобщо всички външни атрибути на аналитичното мислене, с изключение на него самото – способността за обективен анализ. На такъв му викат “прасе с червило”. Простак на квадрат. Интелектуалният простак според мен е по-опасен от натуралния простак, защото простолюдието приема, че той е умен и мисли вместо него. И ако този индивид с външните признаци на разсъдъчна професия ни каже, че Бах е велик писател, значи Бах е писател и точка.

Няма какво да ми носите от девет кладенеца вода, не ми навирайте уикепедията, заврете си тази енциклопедия. Бах е писател и никога не е пипал никакъв орган, освен собствения. Платон смята, че робът е също човешко същество, което може да мисли, но не може да разсъждава. Разсъждават господарите. Интелектуалният простак, прасето с червило, е просто роб, който е облякъл сакото на господаря, но то му стои като ливрея.

И когато господарят каже, че това куче е котка, човекът с ливреята се впуска да доразвива тази мисъл в оплетена терминология, от която простолюдието може да получи възпаление на мозъка и затова предпочита да повярва. Човекът е в скъпо сако, значи му плащат, за да знае.

И така, първичният простак е Министерството на правосъдието, защото така и не успя да преведе понятието “джендър” от английски на български. А е толкова просто. На английски имаме две различни понятия – секс и джендър (sex, gender). Първото означава биологичното различие между мъж и жена, а второто – граматически, психологически и социален род, който обикновено съвпада със секса, но това не е задължително. Например на български думата “град” е в мъжки род, но не и в мъжки пол. На немски пък градът е в женски род. Но не е в женски пол. Ако не схващаш разлика между пол и род, защо си се захванал да пишеш закони? Тъпо.

Тези две понятия, пол и род (секс и джендър), в английския и френския оригинал на конвенцията нарочно се държат разделени, защото иначе няма как да минат през техните конституционни съдилища. Те са разделени и в граматиката, и в социалните науки, и в политиката. Те и у нас досега бяха разделени, докато Министерството на правосъдието не реши да нарече кучето котка. А после дойде редът и на интелектуалните простаци с титли и претенции, които се хвърлиха на бой, за да защитят котешката идентификация на кучето. Повтарям. Думата “пол” на английски е “секс” и означава именно биологическото различие между мъжа и жената. Социалната роля е джендър, род.

И ето как изперверзва джендъра българският текст на конвенцията. Чл. 3 – Определения, буква В: …“пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.” Полът вече не е пол а род. Кучето вече е котка. Биологическото различие между мъжа и жената тук се отменя и повече не съществува в правния мир. Край, всичко е социална роля и въпрос на избор. Ако ще, кучето може и да е лалугер. Ето впрочем как са превели същия текст братята македонци:

Чл 3, буква В: “род” ги означува општествено конструираните улоги, однесувања, активности и атрибути што дадено општество ги смета за соодветни за жените и за мажите..” Тук преводът е точен и няма никаква отмяна на биологическите дадености. Кучето си е куче, котката си е котка, мъжът си е мъж, жената е жена, а социалната роля си е само роля и се обозначава с хубавата наша дума “род” (джендър). Защо македонското министерство на правосъдието владее българския по-добре от нашето? Ето защо „джендър“ изведнъж стана подигравателна дума в българския език. Ами като нахлузите ливрея върху съдраните потури, естествено, че ще ви се подиграват.

Кой е простакът в България и какво има в гащите

http://168chasa.bg