Вартоломей Разколникът

1.
Деянията на Негово Божествено Всесветейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Патриарх Вселенски.
Беше 11 октомври 2018 г. – денят на светите Теофан и Теодор Начертани, наречени тъй, защото изпадналият в ерес Византийски император Теофил разпоредил да изпишат (жигосат) с нажежени игли върху лицата им оскърбителни стихове.
В този ден Божественото Всесветейшество г-н Архондонис написа с нажежени игли върху лицето на Светото Православие нечувани оскърбления към Едната Света Съборна и Апостолска Църква, и сътвори дела богупротивни и човекоугодни, и поруга Господа Бога нашего Иисуса Христа, който е главата и домостроителят на Светата Православна Църква, създадена по Божия промисъл и с волята Божия, а не ради човешките страсти, амбиции и властолюбие.
Присвои си права, които не му принадлежат. Узурпира правоправеща власт там, където той власт няма. Никаква. Самообяви се за „Източен папа“, изживява се като наместник Господен, не ще да е „пръв сред равни“, а „пръв без равни“, че да бъде свободен от съборната тегоба, и еднолично да раздава и отнема автокефалии и томоси, да налага и вдига схизми и анатеми.
И си въобрази, че Константинопол е Рим, че епископската катедра в истанбулския квартал Фенер е папски престол, че Фенер е държава, а той – държавен глава. И постави своя трон над автокефалните поместни църкви. И отрече тяхното равноправие, и презря тяхната воля.
И подмени Всеправославния събор със собствения си интерес и с интересите на своите покровители, наставници и водещи офицери, които си мислят, че Господ Бог резидира в Белия дом.
И посегна на най-голямата православна църква, Руската, стожер на Светото православие, и нахлу в каноническата територия на Украинската православна църква – Московска патриаршия (УПЦ-МП), и я анексира, и захвана да безчинства и да се разпорежда там като завоевател.
И проводи в Украйна своите „папски легати“, двама „екзарси“ от САЩ и Канада, а единият – с пребогат опит в пратеничеството, бидейки емисар за „специални поръчки“ на чеченския терорист Шамил Басаев. Можеше да изпрати някой „посланик“ на главорезите от ИДИЛ, макар че бандеровците вършат същата работа.
И вдигна анатемата от разколника Филарет, наложена от Руската православна църква заради греховете му. А първият сред тези грехове е „неговото съдействие за задълбочаване на разкола в Българската Православна Църква“. Това е същият лъжепатриарх Филарет, който през лятото на 1996 г. пристигна в България и нахлупи бяло було на лъжепатриарх Пимен.
2.
„Този, който мисли противно на написаното или поиска по друг начин да покаже неподчинение или противление, той ще противостои на повелението Господне… Година 1686, месец юни, индикт 9“.
Годината е 1686-а. Руското царство има двама малолетни царе  – Иван и Петър, бъдещият Петър Велики. Вместо тях управлява сестра им, царевна София. Част от Руското царство (днешна Украйна) е под властта на Жечпосполита (Полско-Литовското княжество). Под полско-литовска власт е и Киевската митрополия, която е в юрисдикцията на Константинопол.
И понеже хранените с американски курабийки украински разколници, бандеровци, Вартоломей и Порошенко повтарят единогласно как Москва „заграбила Украинската църква“ и „ограбила Константинопол“, ще ви кажа вкратце какво пише в документите от 1686 г. Те са преизобилни словесно, както подобава на Византийската традиция.
И ето какво научаваме:
А) Православните от Киевска митрополия, притиснати от гнета на католическата църква, пишат отчаяни писма до Константинопол.
За това, че с решение на Сейма под страх от смъртно наказание и конфискация на имуществото на православните енории в Жечпосполита са забранени всякакви отношения с Константинопол и с православния свят въобще;
че властите грабят имуществото на православните храмове в полза на униатите и католиците; че православните са подчинени на католическите епископи; че са подложени на гонения и издевателства от светските полско-литовски власти, от униатите и от католиците;
че църковните дела са поверени на кралския съд; че под страх от смъртно наказание православните в Киевска митрополия са принуждавани да се отрекат от своята вяра и да приемат католицизма.
И тези отчаяни писма продължават 20 години. Накрая православните в Киев пишат прошения до Руското царство. Официалният Полско-литовски отговор сякаш е писан не в ХVтт в., а днес. Жечпосполита отрича всякакви гонения срещу православните в Киевска митрополия с едно забележително уточнение: че всички тези „мерки“ се предприемат „срещу народа Московски“! („Москалив на ножи!“, викат бандеровците.)
Б) В 1686 г. Константинополската катедра приема не един, а 11 (единадесет) документа, с които Киевската митрополия преминава под омофора на Московската патриаршия, за да бъдат спасени православните от набезите на униатите и католиците.
Това са 4 грамоти на Константинополския патриарх Динисий тV от май 1686 г.; 4 грамоти на Динисий тV от юни 1686 г. (едната е съборна,  другата разрешителна); плюс едно Синодално постановление, плюс едно Послание и едно Постановление на Динисий тV от юни 1686 г.
В) Никъде, в нито един от тези 11 документа не пише, че решението е временно, инцидентно, еднократно или по изключение. Точно обратното. На няколко пъти се повтаря един и същи израз – „ныне и впредь“, т.е. „днес и в бъдеще“, „днес и занапред“, „днес и завинаги“.
„Да бъде подчинена Киевската епархия на Светейшия патриаршески престол на Москва“.
„Когато възникне необходимост да бъде ръкоположено достойно лице (за Киевски митрополит – б.а.), то блаженейшият Патриарх на Москва и на цяла Русия, който и да бъде в даденото време, да има право да го ръкополага по църковния устав и да го обявява за истински и законен, и каноничен митрополит Киевски с неговите прерогативи“.
Това право е дадено не инцидентно на Московския патриарх в онзи момент – Йоаким, а на всички негови приемници на Московската Патриаршеска катедра: „Патриарсите, които ще бъдат след него“.
„Киевската Митрополия да бъде подчинена на светейшия Патриаршески престол Московски, и нейните архиереи да признаят за старейшина и предстоятел Патриарха Московски, който ще бъде в даденото време, като ръкополагаеми от него“.
„Никой да не се противи и възразява против това, защото е обосновано и справедливо. Този, който мисли противно на написаното или поиска по друг начин да покаже неподчинение или противление, той ще противостои на повелението Господне и ще получи от Него въздаяние (наказание – б.а.)… За утвърждаване на това дело е написана настоящата съборна грамота в свещения кодекс на нашата Велика Христова Църква, в година 1686, месец юни, индикт 9“.
В тези документи е записано еднозначно, че решението за преминаването на Киевска митрополия към Московската патриаршия не е еднолично, а съборно, „обосновано и справедливо“, взето „без никакви възражения“, грижата за Киевската митрополия от страна на Руската църква  и царство „заслужава велика похвала и най-голямо възхищение“, и в заключение: „да бъде днес и завинаги за спасение на тамошните християни“, при това – „да бъде всеконечно“, т.е. „неизменяемо, безусловно, несъмнено, неоспоримо, окончателно“.
3.
„Грехът на разкола не се умива дори с мъченическа кръв“ – Св. Йоан Златоуст:.
„Да отсечем пипалата на държавата-агресор!“, викаше боголюбиво Порошенко.
„За тези вапмпири няма място на украинска земя!“, крещеше богобоязливо един съветник на украинския вътрешен министър. „Москалив на ножи!“, реват смирено бандеровците пред стените на Киевско-Печорската лавра.
„Пипалата“, които трябва да бъдат отсечени и „вампирите“, които трябва да бъдат прогонени – това са милионите православни, които принадлежат към УПЦ -МП.
„Третият Рим падна!“, тържествува днес Порошенко. Майк Помпео даде ценни указания: „Украинските власти да продължат работата за създаването на автокефална църква!“, да не би някой да си помисли, че САЩ нямат нищо общо с тази провокация към православния свят. А „работата“ е ясна – „Москалив на ножи!“.
И понеже майдани, скрипали и провокации всякакви не сломяват Русия, подставеният от САЩ Истанбулски владика започна своя антиправославен поход срещу Русия, както му е разпоредено. За да унижи и сломи Русия като унижи и сломи Руската православна църква. А войната срещу Руската православна църква е война срещу Светото Православие.
Това не е ново.
Хитлер планира да създаде друга, своя, нацистка „вселенска патриаршия“, своя, нацистка „православна църква“ на територията на Райха (конкретно – в Полша). „Поражението на Православните Църкви на Изток и Югоизток, е първостепенна задача на немската културна политика“, постановява  Reichsaussenministerium. Защото православните славяни, тези подчовеци, нечовеци, untermenschen подкрепят „Московията“.
„След падането на комунизма единственият наш враг остана Православието“, разпореди Бжежински през 1989 г. През 2014 г. Карл Билд допълни  – „Православието е най-страшният враг на Запада, по-страшен от Ислямска държава“.. .
„Рано или късно те (Русия – б.а.) ще следват решенията, взети от Вселенския патриарх“, заяви ехидно Вартоломей оня ден. Да не би някой да се усъмни, че решенията от 11 октомври не са еднолични. И зае позата на „източен папа“ и „Божи наместник“, с ратифициран от САЩ „догмат за непогрешимост“.
Затова Вартоломей легитимира разколниците и ги насърчи, и ги вдъхнови. И обяви разкола за канон, а канона – за разкол. Защото само чрез разкол може да обсеби, овладее, узурпира и подчини Светата православна църква, да я омаломощи, обезсили и съсипе, както му е наредено. За да няма нито Православна цивилизация, нито православни държави. За да има разкол вечен, скрепен с омраза и кръв. И да се възцари над света злото, и да настане мерзост и запустение в душите на човеците, и разтление да покрие лицето на земята.
Престъпление е това. Няма друга дума.

Велислава Дърева

http://duma.bg