Витков и Мицов към десните: Пичове, некой требва да ви нашока репите

Господин Витков, малко абсурдна е ситуацията – „Глас народен“ не може да се чуе във Фейсбук. На някой не му хареса какво говорите и сега Вие и Венци Мицов, най-известните лица на „Глас народен“, сте баннати в социалната мрежа.

Светльо Витков: Получих „бан” във Фейсбук за 24 часа. Венци за трети път го блокират. Интересното е, че във вторник имаше пресконференция на Реформаторския блок, бившият коалиционен партньор, и „Глас народен“. Темата беше бюджетът, но бе зададен въпрос от журналист дали „Глас народен“ е част от Реформаторския блок. Не участвах в пресконференцията, бях в публиката, но взех думата и казах, че „Глас народен“ е самостоятелна партия и не е част от Реформаторския блок. Но преди изборите и след тях ние потвърждаваме и продължаваме да твърдим, че единственият път в дясното, ако може така да се нарече, е обединението на база равни условия и равнопоставеност. Защо равнопоставеност? Защото опитът ни до тук показва, че когато наближат избори се сформират коалиции от по 5-6 партии, използващи ресурса на малките коалиционни партньори. След като минат изборите партиите, които имат самочувствието да бъдат лидери, се отцепват и искат те да бъдат шефове.

Венци Мицов: Да довършим историята със затварянето на профила на Светльо във Фейсбук. В момента, в който той пусна в профила си текст, в който каза, че всъщност „големите 5“, афиширани от медиите, се оказаха 2, които заявиха, че те са истината и животът и захвърлиха реалните си мандатоносители – „Зелените“ и „ДЕОС”, беше блокиран във Фейсбук.
Светльо Витков: За първи път се случва това нещо и за мен това е организирана акция. Не може да наричаш себе си демократ и борец за справедливост, било то и съдебна справедливост, и да използваш ченгеджийски похвати, които са на най-гадно, мизерно ниво. Това е показателно за нивото им.

Но след парламентарните избори кои да имат самочувствие? В дясното, разделено на 7 партии, най-големите са с 3%.

Светльо Витков: Коалицията Реформаторски блок – „Глас народен“ беше най-близо до границата от 4%. Всички други бяха под нея. Но това, което се случва и продължава да се случва в дясното пространство е едно мерене на егото. То няма да доведе до нищо, защото за да седнем на една маса да говорим, първо трябва да имаме уважение един към друг. Второто нещо е, че не можеш да обясняваш как другите са били във властта и са омърсени, а, видиш ли, ние сме добрите. Визирам „Да, България“ и ДСБ. Те обясняват на всички други как те са пътя на истината, защото другите са били в правителството на ГЕРБ с министри, а много бързо забравяме, че Радан Кънев, например също беше в управлението. Той излезе в опозиция, след като замириса на избори. Кънев не беше министър, но имаше хора в парламентарните комисии, а и днес председателя на КЕВР е от квотата на ДСБ. Христо Иванов също беше два пъти министър, издигнат от квотата на ГЕРБ. В „новите 5” ако все още са 5, има още двама бивши министри.

 Нас ни плюеха преди изборите, „отровна гъба“ ме наричаше Радан, което най-малкото не е учтиво и не приляга на човек, който нарича себе си политик. Обяснява, че той е истината, а другите не стават, при положение, че всичките са били в един гювеч. Мисля, че такова поведение не е редно и избирателят най-малкото започва да се обърква какво искаш да му кажеш – този е бил лош, а ти добър, или обратното. Това е нещо, което не помага за обединението и ако не преглътнем личните настроения, пристрастия и омраза и не седнем на една маса да се разберем, такова обединение няма да се случи. Казвам го, гледайки какво се случва с партиите в Реформаторския блок, виждайки отношението от „Да, България“ и ДСБ. Обединението няма как да се случи при тези обстоятелства.

За какво обединение говорите тогава, като вие не можете да си приказвате, а ако решите да си пишете по Фейсбук се блокирате?

Светльо Витков: В нашата партия никога не е имало организирано нападение срещу наш политически опонент. Човек трябва да има достойнство и да бъде поне чист пред себе си. Това е нещо, което притежаваме.

Венци Мицов: Ти ме попита как десните ще седнем да говорим и това е много интересен въпрос. Често бъркаме понятията и ценностите. Не може да казваш, че си либерал и максимата ти да е „аз съм либерал и бих застрелял всички, които не са либерали“, а не „аз съм либерал и приемам всички“. Тези понятия са изключително сбъркани в България. Всички партии в дясно, които ту са заедно, ту не са, ги гледаме още от 90-та година. Не може едни хора да ходят заедно по протести, да са заедно в името на каузи, след това да дойдат избори и тези хора изведнъж да се разделят на четири, да отидат и да се размажат един месец, да се пребият от бой един друг и след изборите всички да са под чертата. И след това отново да се събират като перпетуум мобиле и да ходят да обикалят София. Големите протести, за съжаление, приключиха. Идеята им концептуално приключи. Оттук нататък единственият начин, по който може нещо да се промени, е от вътре в законодателните органи. Всичко останало е изчерпано като модел. Това трябва да го знаят всички. Заради това, че всички ние постигнахме резултат, който е изключително нисък, трябва да се смирим и да си наведем главите. Никой от нас не го направи. А сега забелязваме, че един хора се опитват да покажат, че те са големите и около тях трябва да се случи обединението. Аз искам да им кажа „Пичове, некой трябва да ви нашока репите“. Обединение няма да се получи, ако някой показва колко по-велик е от другия, няма да се получи с подозрения, няма да се получи с параноя, няма да се получи с доказване кой има по-голяма армия от доброволни тролове във Фейсбук, за да докладват другия. Няма да стане така обединение, а ще гледаме все същото и ще го гледаме все по-рядко, защото ще започнем да изчезваме. И това трябва всички да си го набием в главите.

Светльо Витков: Преди изборите „Глас народен“ отнесе много негатив. Ние наистина преглътнахме цялата тази чернилка от нападения и брутални обвинения, а и изкупуване на чужди грехове. Ние седнахме на масата на дясното и опитахме да водим диалог. Лошото беше, че се опитвахме да водим диалог помежду си, а не с избирателите си.

Венци Мицов: Смятам, че с достойнство понесохме боя и от чужди и от свои.

Светльо Витков: Не сме си позволили да нападаме никой и преди изборите и след тях. Държахме на това, понесохме каквото трябва, а който има акъл ще разбере за какво иде реч – за обединение, а не доказване, че един е по-голям политик от друг или по-стойностен човек. Но това време мина. Ние с Венци и партията „Глас народен“ сме свободни хора, знаете, че сме си пънкари, и няма да позволя да понасяме обиди и непристойно отношение със скръстени ръце, мълчаливо. От тук насетне, както каза Венци – бой, на нас не ни пука. Няма какво да губим, защото ние не сме спечелили нищо. Ще отвърнем на боя с бой.

Венци Мицов: Само, че този бой ще бъде градивен. Боят, както казваше Камен Донев, изгражда, а не разгражда. Дясното има един враг и той не е статуквото. Врагът на дясното е самото дясно и винаги е било така. Доказателство за това е, че през 1997 г. дясното беше на власт, а днес 2017 г. електоралните гиганти в това дясно имат по 1%. На дясното трябва да му се рестартира чипа с удар, както се рестартираше руски телевизор. Явно частите на дясното са „сделани в СССР“ и затова трябва да бъдат ударени. Може би ние ще бъдем тези, които ще го направят.

Аз като ви слушам, преди да започне да се обединява, дясното е било разделено на 3, а сега ще е поне на 5.

Светльо Витков: Може би трябва да се стигне до пълен разпад. Но това означава старите физиономии да си тръгнат. Както Костов си тръгна с достойнство, така старите трябва да си заминат.

Но всъщност това е тезата на „Да, България“.

Венци Мицов: Която с какви лица е? Хайде да си говорим истината. Искам и друго да кажа. Ние бяхме една от първите партии, която подаде ръка. Миналата година по време на президентските избори направихме първи опит за коалиция със „Зелените“, този опит беше саботиран пак от „Зелените“. В деня на регистрацията на президентската ни двойка съпредседателят на „Зелените“ Петко Цветков се скри. Двойката ни не се регистрира, т.е ние подадохме ръка и тя бе счупена.

Светльо Витков: Счупена не, но остана неприятна зелена лига по нея.

Венци Мицов: Очевидно тук, освен хипарското подаване на ръка, явно трябва по някакъв начин да има и шокова терапия. Ние не сме толкова много. Процентно погледнато избирателите на т.н градски партии са някъде около 8% грубо казано. Много от тези хора, които си мислят, че правят политика, живеят във Фейсбук. Те живеят с едни 2 – 3 хиляди последователи. Те са „desktop“ герои. Те не са виждали какво става в реалния свят, не знаят какъв е проблемът. Ние живеем в една пропаст между нас и реалния свят. Живеем на дисплея. Реалният свят обаче живее в Кюстендил, в Радомир, в Перник, във Видин. Как ние да обясним човека от плът и кръв с нашите велики концепции и стратегии как ше променим света? Трябва да се срещнем с него очи в очи, но може би ни е страх. Има изключително сериозно разминаване между концепциите и реализирането им, което е проблем на градските партии. Повечето от тях са силни само в София, но София не е България.

Светльо Витков: Малко хора разбраха за смисъла на коалицията Реформаторски блок – „Глас народен“. За този отговор изчаках да мине малко време, за да се утолят страстите, да мине злобата, да минат нападките. Целта ни беше влизането на коалицията да попречи на сближаването на ГЕРБ и БСП. Ще кажете, че такова сближаване няма, но аз ще ви кажа, че има. Дори в общинския съвет го виждаме всеки ден. Там често се случва БСП и ГЕРБ да гласуват заедно – например за завода за горене на РДФ, където БСП и ГЕРБ гласуваха срещу всички останали в СОС. Целта на една партия винаги е управлението. Ние от „Глас народен“ тръгнахме от нищото, извървяхме определен път, но това, което мога да кажа е, че отвън нещата са съвсем различни. Когато се направи нещо добро, то не се забелязва, но когато има забележки, веднага започва да се плюе – каквата е ролята на едно НПО, на базата на плюенето да набере сподвижници, за да може на следващите избори да се реализира. Не съм съгласен с тази стратегия. Когато създадохме Глас Народен, през 2013 г.прилагахме тази стратегия – всички са маскари, а ние – най-готините. В годините разбрахме, че когато една система работи, то тя няма интерес да бъде променяна. Дори и да визираме съдебната система – ако се махне Делян Пеевски, основен враг според концепция, система ще създаде нов Делян Пеевски.

„Глас народен“ участваше в коалиция с ясното съзнание, че дори да не влезем, това е пътя – обединение. Ако в един период от време не можеш да се реализираш и участваш в управлението, първо като опозиция, се обезсмисля съществуването ти.
В последните 15 години разговорът за обединеното дясно обикновено е разговор за 4-те %. Приятно изненадан съм, че за първи път се говори за взимане на властта. Но кой ще е лицето при толкова много вождове и малко индианци?
Светльо Витков: Спадът в дясното, както го виждаме, ще продължи. Разцеплението преди избори настъпва поради неразбирателство за това кой да бъде шефа и кой да има приоритет в листите. Всеки търси място, всеки търси пост и реализция. И ако някой си мисли, че всичко е в името на народа, не е вярно. Това е, което видях през тези години и по време на избори. Единственото решение за обединение е равнопоставеност и общи условия.

И все пак. ГЕРБ е Бойко Борисов, БСП е Корнелия Нинова, Атака е Волен Сидеров. Всички се знаят кой кой е. А при вас?

Венци Мицов: А не е ли настъпил моментът, в който по-интелигентните избиратели няма да имат нужда от такива лица тип „Вожд“? И не е ли това моделът, който трябва да изгоним. Да няма такива бащици. И кои са тези велики харизматични лица, които в годините останаха такива? Например, за мен Волен не е велико харизматично лице. Всеки си търси своите избиратели и на тези избиратели той трябва да може да им говори на техния език. Но какво лице ще търсиш, когато самата партия, която говори, тя не говори на езика на избирателите си.

Светльо Витков: Защо трябва да е едно лице? Всяка партия излъчва своите лица. Те трябва да бъдат равнопоставени, да участват в листите на избираеми места, да се появяват по медиите в равно време заедно с другите. Наистина нови лица. Много е трудно да наложиш образ и да създадеш лидер за една или две години на определена политическа формация. В началото ще е „мешавица“, това трябва да е посоката. Нови хора, които да не изискват командирското, а да има разписана програма.

След всички неща, които се изписаха за вас, как очаквате обединение? Малко наивно ми изглежда.

Светльо Витков: Като не става диалог, не става и обединение. Всеки сам тогава. Докъдето стигнем.

Венци Мицов: Пак ще вземем по 1% всички, пак ще се упрекваме кой взима субсидия, кой е проект на синьото ДС и червеното ДС. Ще го играем това докато „великият системен администратор” не ни изключи всички. Обединението не е наивно, а е единственият възможен вариант и ако сега той не се случи, на следващите избори всички ще го разберат по възможно най-болезнения начин. Само че тогава още по-малко хора ще гласуват за нас. А след 4 години няма да гласува никой за нас. Ние ще будим смях и с основание.

Светльо Витков: Идват Европейските избори. Кой в дясно ще събере 6%? Тогава трябва да се появи едно лице, подкрепено от всички десни. И отново няма диалог. Усилено се обсъжда кандидатурата на Светослав Малинов, без обаче тя да е дискутирана на една маса. Как тогава да има един десен кандидат?

„Глас народен“ – партията на бунта, на Хиподил, партията, в която хората виждаха алтернатива на цялата политическа система. А сега вие говорите за политическа система и за организация.

Венци Мицов: Защото онази стена, която се е издигнала, трябва да се бутне по някакъв начин. И тук на системните партии им трябва несистемна енергия и това е нашата роля.

Светльо Витков: Бунтарската партия си остава бунтарска партия, с тази разлика, че се бунтуваме срещу системата, но даваме решения как тя да бъде променена. „Глас народен“ си остава такава. Единственият шанс за промяна е обединение на сили. Иначе оставаш сам, вееш байрака, псуваш, плюваш, кефят ти се хората, но с това кефене резултатът е никакъв.

Ние не искаме да сме готини, искаме да свършим работа. Има голяма разлика в това да си готин и да вършиш работа. Който не ме харесва, има това право. Но не харесвайте и хора, които няма да свършат работа и са показали през годините своята деструктивна функция. Не гласувайте за хора, които са показали, че могат да разрушат всеки един съюз.

Владимир Йончев

http://offnews.bg