Владо Николов: Щастието е в теб, а не в пари, коли и успехи!

– Владо, бързо ли се адаптира към нормалния ритъм на живот след участието във “Фермата”?

– Адаптирах се за около 6 часа, тъй като буквално шест часа след излизането животът ме грабна по старому. Приоритетите ми в момента са да върнем волейболния отбор на “Левски” на победния път.

– Какво научи за себе си по време на предаването?

– Научих, че мога да се справя във всякаква ситуация, дори в такава абсолютно нова и далеч от начина ми на живот среда. Също така разбрах, че за фермер не ставам. Селскостопанският труд и особено този, свързан с животните, не е моят.

Силово изпитание във “Фермата”.
Силово изпитание във “Фермата”.

– За какво си най-благодарен на “Фермата”?

-Бях щастлив от първия до последния ден там. Беше приключение, самото преживяване бе страхотно.

– Имаш ли си фаворит?

– Яни е моят фаворит за спечелване на формата. Смятам, че той е точният човек за предаване като “Фермата” – живее на село, гледа пчели и от всички хора в предаването най-много се доближава до определението фермер.

– Отказа да продължиш в полза на Яни. Защо?

– В общи линии решението ми започна да се оформя, когато Мая (съпругата на Владо – б.а.) и децата дойдоха за рождения ми ден в предаването и като осъзнах колко ми липсват, си казах – какво по дяволите правя!? Тук се забавлявам, а тя на тръстиката се гърби с четирите деца! Представих си също така какво ще стане, ако аз продължа в състезанието до края и в същото време какво би могъл да постигне Яни, ако остане в предаването и това наклони везните. Лежейки в къщата на дуелистите, имах достатъчно време да мисля за това, което е важно за мен в моя живот и решението някак си изплува само.

– Липсата на увереност и песимизмът, които го има в Яни не е ли сред основните пречки за много българи да се развиват и успяват в живота?

– Точно така. Надявам се, че с този жест към него – хората, които изпитват подобни чувства и най-вече Яни, защото за него го направих, да видят, че добро и възможности има постоянно около нас и ние трябва да ги сграбчим! През годините на мен също много хора са ми помагали – толкова много, че няма да ми стигне мястото да изброя всички.

– На какво дължиш тази твоя силна вяра и умението ти да откриваш позитивното във всяка ситуация?

– На това, че осъзнах, че ние сами до голяма степен определяме съдбата си. Ние сами определяме бъдещето си с това, че като един човек е позитивен, привлича позитивни случки, а като е негативен – привлича това и аз съм избрал да бъда позитивен и щастлив! Щастието е вътре в нас, не е външен фактор, то не е пари, коли, жени, то не е успех и поражение, то е в самите нас и всеки може да избере да бъде щастлив. Много положителен пример за това са книгите на Иво Иванов като “Кривата на щастието” и “Отвъд играта” например. Човекът умее да пише и с написаното да докосва и вълнува хората.

– От кой участник във “Фермата” научи най-много?

– От Иван Гинчев, от Станислав също научих много полезни неща за строителството и практични съвети как се употребяват уреди като тесла, триони, винтроверт, пирони… Научих нови неща и от разговорите ни с Божидара за енергиите на хората и това, което ги движи. Те са изключително полезни на едно различно ниво.

12-2

– А личната изповед на кой от хората, с които съжителства, те развълнува най-силно?

– На Иван Гинчев – това, че той вкъщи не само не е получавал любов от баща си, а напротив. Впечатли ме и съдбата на Марина, минала е през много тежки моменти и трудности в живота.

– Опроверга думите на Елена, че всички сте влезли в шоуто заради наградата. Какъв бе твоят главен мотив да участваш?

-Моят главен мотив бяха нещата, които “Фермата” пропагандира, за които и продуцентите искат да говорят – българските традиции, обичаи, история, за българите, които живеят в Македония и за проблемите, заради които много хора излизат от България и все по-малко остават тук.

– Какво би направил със стоте хиляди лева, които имаше реален шанс да спечелиш?

– Не знам, не съм мислил никога по темата.

– Алек призна, че с участието си във “Фермата” иска да промени отношението към футболистите. Успя ли според теб в това си желание и виждаш ли бъдеще на отношенията им с гимнастичката Валерия?

– С държанието му във “Фермата”, той тотално промени мнението, което останалите хора и аз включително имаме за футболистите. Алек беше изключително работлив през цялото време, когато и аз бях там, не се спираше и винаги беше на линия. Така че желанието му бе изпълнено на 100 процента. Не знам дали отношенията им с Валерия имат бъдеще, но нека тези двама млади, ако виждат нещо общо, да се вземат! (Смее се.)

– Твоето семейство стана обект на възхищение сред всички кандидат-фермери. Каква е рецептата за семейно щастие?

– Рецептата е да се правят по 50 процента компромиси от двете страни, но по принцип няма рецепта за семейно щастие – ако двамата са решили да бъдат щастливи заедно, няма причина да не го постигнат.

– Със съпругата ти Мая изглеждате така, сякаш никога не се карате. Случва ли ви се да имате конфликти и на каква тема най-често спорите?

– С Мая спорим ежедневно, на всякакви теми. (Смее се.) Не знам защо оставяме такова впечатление, че не е така, но ние сме абсолютно нормално семейство със своите силни и слаби моменти. Дискутираме за какво ли не – от храната до това какъв филм ще гледаме и къде ще ходим на почивка, но не се караме.

– Големите ти синове и Мая как оцениха представянето ти във “Фермата” и кой е любимецът им в шоуто?

– Имат си любимец – Яни, а моето представяне го оцениха като добро.

– Имаш ли вече поводи да се гордееш с Александър и Симеон, които тренират волейбол?

– Повод да се гордееш с детето ти винаги има – не само, като играе волейбол, а и като рисува и върши други неща. Хубаво е да намираме повод за това буквално всеки ден, защото за децата е важно да се чувстват обичани и оценени от родителите си. Като са побеждавали, като са имали представления и като са носели добри оценки, или като са били добри – ние винаги показваме, че сме горди с тях. За мен е важно да са обичани и оценени на първо място в семейството си и бих искал да станат едни достойни българи.

– Какво мислиш за критиките на Иван Ласкин към формата?

– Не съм чувал за това, но мога да кажа, че съжалявам, че поради една, или друга причина – по здравословни причини – Иван не можа да остане в предаването, за да види какво е отвътре и да обогати формата с невероятното си чувство за хумор и оригинално присъствие.

– Кой участник те изненада?

– Ако трябва да съм честен, най-много ме изненада Алек, защото от другите участници не знаех какво да очаквам и не съм очаквал нищо, бях отворен към тях, докато към него тръгнах предубедено, заради познанството ми с негови колеги.

– А кой е най-противоречивият и неразбраният участник според теб?

– Дарина е най-неразбраният, тя положи доста усилия никой да не я разбере, а ако говорим за противоречив – това е Иван Гинчев, който много често си противоречи сам на това, което казва.

– С кои от героите във “Фермата” би искал да останете приятели?

– С Алек, Станислав, Иван Гинчев, Яни и Тома.

– Гледаш ли още формата?

– Отстрани най-много ме интересуват нещата, които реално ме накараха да вляза – запазването на българското и почитането на българските традиции, както и седмичните уроци по история. Аз се интересувам много от история.

– Гледа ли “Възвишение”?

-Сега съм преполовил книгата , започнах я вчера и я чета с голям интерес. Ще гледам и филма.

– Каква е причината за тази носталгия по комунизма у българина?

– Със сигурност тогава е имало някои неща, които са били по-предвидими, но за мен категорично сега е по-добре. Дори база за сравнение между преди и сега. Нелепо е по хиляди причини. Сега хората са свободни, а тогава реална свобода нямаше, сега хората имат възможност да се развиват, да творят и да пътуват в чужбина, а тогава – не беше така, сега могат да се борят за щастието си, преди не беше така.

– Според Гечо няма как участниците във “Фермата” да са един отбор, защото всеки има свое мнение и не могат да се обединят. Силната индивидуалност ли ни попречи и във волейбола да нямаме световна титла, въпреки че сме побеждавали всички най-силни отбори?

– Не, не смятам, че това ни е попречило. Реално винаги сме имали добри състезатели и при определени обстоятелства бихме могли да победим всеки, но в един турнир обикновено логиката и най-добрият отбор побеждава. Мисля, че въпреки липсата на титла и на финал, нашият отбор се представя повече от достойно.

– Една от темите във формата е за българите, които са избрали да живеят в чужбина и тези, които са останали в България. Често между участниците има конфликт на тази тема. Какво е твоето отношение?

– Не искам да съдя никого, избрал да живее в чужбина, или да остане тук. В момента България предоставя страшно много възможности и аз съм избрал за себе си и собствените си деца да се върна тук.

– Защо избра да се върнеш, след като ти се състезаваше дълго време в чужбина?

– Тук е по-хубаво! В България има повече възможности в момента и тук се чувствам на мястото си. Камъкът си тежи на мястото.

– Кое беше най-голямото предизвикателство според теб, след края на състезателната ти кариера?

-Предизвикателство, което продължава и в момента е да се адаптирам към новата си функция на ръководител и треньор и да спра да мисля, като състезател.

– Един ден би ли написал автобиография?

– Биография може и да има, написана от някой друг.

– Какво те вълнува най-много извън спорта?

– Честно, в момента ме вълнува само и единствено спортът и това, че отборът не върви, както искам и трябва да положа усилие, за да намерим решение на кризата.

– Най-ценният урок?

– Животът е безценен и трябва да му се радваме, да изживяваме и да се наслаждаваме на мига. Животът е прекрасен и начинът, по който възприемаме заобикалящата среда, зависи само и единствено от нас.

– Вярата помага ли ти в трудни моменти?

– Много обширна тема, аз съм кръстен – православен, но в общи линии най-силно вярвам в това, че ние имаме възможността да намерим позитивен изход от кризата и от проблема, който е пред нас.

– Любимата мисъл?

– На Левски – “Дела трябват, а не думи!”

 

Нашият гост

Волейболната звезда Владимир Николов е петкратен шампион на България с “Левски-Сиконко” и двукратен носител на купата на България. През 2004-та година той става шампион на Франция с тима на “Тур”, а през 2008-ма взима същата титла и в Италия с “Тренто”. През 2010 г. Владо отново е шампион на Италия с “Бре Банка Ланути”-Кунео. Той е златен медалист от Шампионска лига през 2005-та и носител на бронз от Световното първенство в Япония 2006 г. и от Европейското първенство в Турция-2009 г. През 2015-та Владо заслужено печели признанието за Мъж на годината на България. На 8 май следващата година в зала “Арена-Армеец” е бенефисният му мач, като събраните 50 000 лева от билетите за събитието, той дарява на Детското онкологично отделение към УМБАЛ “Св. Георги”. След края на бенефиса Владо Николов получава приз “Бяла лястовица” и редица други признания за неговото мъжество на терена и в живота. В момента легендарният ни спортист е треньор на волейболния отбор на “Левски” и ръководи волейболно училище. Със съпругата Мая имат 4 деца – трима сина и една дъщеря.

От Светла Йорданова

Резултат с изображение за Владо Николов

http://trud.bg