Време е да кажете истината, г-жо Мей!

Британската министър-председателка обещава бляскаво бъдеще: чужди държави щели да се редят на опашка, за да сключват споразумения за свободна търговия с Великобритания. Дали обаче това не са просто фантазии като тези от „Алиса в страната на чудесата”, пита депутатът-консерватор Кен Кларк, който е привърженик на ЕС.

Сега Тереза Мей трябва час по-скоро да изясни как точно Великобритания смята да се раздели с ЕС. Но представеният правителствен документ, който трябваше да посочи конкретните стъпки по пътя към Брекзита, за съжаление не внася яснота. Т.нар. Бяла книга формулира амбициозни цели: споразумение за свободна търговия с ЕС, както и ново митническо споразумение, но без това да води до големи финансови разходи за Великобритания. Какво ли обаче би накарало ЕС да се съгласи на подобни договорки, след като винаги досега е недоволствал, че опърничавите британци все гледат как да си осигурят най-апетитните парчета от тортата?

И пак обещания…

В правителствения документ се съдържат и някои мъгляви обещания към шотландците и северноирландците, които в по-голямата си част бяха гласували за оставането в ЕС. След като в бъдеще Брюксел вече нямало да играе роля в британската политика, регионалните парламенти – в това число и уелският – можели да получат повече власт. Само че и тук документът не предлага никакви конкретни детайли. Така например не намираме отговор на въпроса с какви нови правомощия биха могли да се сдобият Кардиф, Белфаст и Единбург.

Министърът по въпросите на Брекзита Дейвид Дейвис обеща на свой ред на северноирландците, че границата им с Република Ирландия и занапред ще остане отворена, което е от особена важност за мирния процес на зеления остров. Дейвис обаче не обясни как ще става това, след като Великобритания възнамерява да контролира и дори да осуетява имиграцията от страни-членки на ЕС.

Никой не очаква от Тереза Мей да има готово решение за всеки проблем. В крайна сметка всичко ще зависи от наличието на добра воля сред 27-те бивши партньори в този бракоразводен процес. Положението се усложнява допълнително поради обстоятелството, че тъкмо хората, които в продължение на години се бориха за Брекзита, сред които е и министър Дейвис, по време на предизборната борба не скицираха никакъв план за действия, а просто раздаваха обещания. Като например това, че 350 милиона британски лири можели да се вливат всяка седмица в закъсалото британско здравеопазване, вместо в бюджета на Брюксел.

Стига вече лъжи!

Никой вече не говори за тези 350 милиона лири за здравеопазването. Защото стана пределно ясно, че сумата е абсолютно нереалистична. Въпреки това обаче Тереза Мей трябва най-сетне да започне да казва истината. Сър Айвън Роджърс например, който доскоро беше посланик на Великобритания в ЕС, рисува картина, която е съвсем различна от тази в Бялата книга на правителството. Той предупреждава, че излизането от ЕС би могло да струва на Великобритания до 60 милиарда евро. И предвещава, че сключването на нови договори за сътрудничество може да отнеме до десет години.

До Брекзита се стигна заради всевъзможните популистки обещания – именно те накараха по-голямата част от британските избиратели да гласуват за излизането на страната им от ЕС. Сега обаче трябва да се сложи край на лъжливите обещания. Тереза Мей е длъжна да каже на британците колко трудни биха могли да се окажат следващите няколко години. Защото за разлика от „Алиса в страната на чудесата” Брекзитът не е някакво съновидение на отделни антиевропейци – той е сурова реалност за цяла Великобритания.

Биргит Маас

  • Автор Биргит Маас
  • dw.com