ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Братя и сестри, Българи. Чуйте ме!

Изправени сме пред съдбовен избор – да изчезнем или да пребъдем. България се разпада пред очите ни, народе, и поради това злощастно събитие, повече от всякога сме призвани да се попитаме: „Какво правим, за да я спасим?!“ Днес споменът за славата и агонията на нашето минало се превръща в осъзнат залог и отговорност за нашето общо бъдеще. А бъдеще няма да има, ако не съумеем да бъдем честни със себе си и не се запитаме: „Какво правим днес, за да ни има утре?” Ако позволим майка България да умре, ако погазим и изоставим принципите, писани с кръвта и младостта на дедите ни, то ние нямаме вече моралното право да се наричаме БЪЛГАРИ. Достатъчно е да застанем пред себе си изкъпани от бремето и да поговорим на чисто със съвестта си. Така ще си дадем сметка колко тежка е историческата роля, която всички българи тук и по света трябва да изиграем в настоящето.

Вдигнете глави към небето!
Всички са там и ни гледат – Кубрат, Аспарух, Тервел, Симеон, Ботев, Левски и толкова още свидни чеда на България… Все Апостоли, които всичко най- свидно от себе си дадоха, за да ни поверят планини, гори, реки, дивна природа и смислен живот. Днес ние безразлично подминаваме подвига им. Срамим ги…

Българи, разделени сме!
Едни от нас изобщо не си дават труда да помислят за бъдещето на България. Зрящи слепци, живеещи в самонаслада. Самовъзхвала е името им, а моментното удовлствие и необузданото консуматорство са тяхно верую… Дори не долавят, че България се задъхва сякаш е грохнала старица. Те просто не си задават въпроси. Не питат дали днешното общество ще има сили да гради бъдещето… Изобщо ще има ли бъдеще? Кой ще им го завещае? Какво ще последва? На всеки нов изгрев славните ни предци съзерцават делата ни чрез безсмъртието на духа си. Наблюдават и не могат ни най- малко да допуснат, че децата им са се предали. Искат да се провикнат да видим, че очите им блестят като най- красивите български язовири.

Другите, дето заминаха в чужбина, прокудени от неразбиране и обида, сега чакат пробуждането, за да се приберат у дома. Отдалеч повтарят страдалчески:
„днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Но нейсе, пукне ли пушка…, докато грабнат дисагите, най-свидното със свещ ще търсят, ще жалят, че е безвъзвратно загубено.

Трети от нас са на бойна нога! Ден и нощ семейство и къща пазят, защото знаят, че там на южната граница някой вместо бяло знаме държи ятаган в ръка и няма да пожали ни стара майка, ни жена, ни деца… Родопите искат да имат, чак до Адриатика точат зъби да стигнат… Събудят ли историята, Косово, Сараево, Сребреница ще ги засенчи.
„Лудите, лудите – те да са живи!“
На кого зло сторихме, кого поробихме ние – Българите, кого посякохме с меча за христовата вяра?!

Братя и сестри, българи!
Ако ни предизвикат, ще им отговорим! Ако ни потърсят, ще ни намерят! Българският народ винаги е бил мъдър и търпелив, благочестив и благороден. Но помнете! На тази земя българска Господ не ни е делил никога. За целостта й тонове сърца умряха. Стига болка, стига разделение, трябва ни ЕДИНеНИЕ…

Само силен народ може зъби да стисне. Само обичаща майка може тихо да плаче, но забият ли ветровете в чановете на Родопа планина, майка им жална…

Подавам Ви ръка, братя Българи! За Единение Ви моля.
Чуете ли ме, ще бъдем отново едно цяло – един народ в една държава, наречена от векове да носи милото име България.
България ще я има, България ще пребъде…

Да живее България!!!

Цвета Кирилова

Резултат с изображение за azbukari cveta

https://www.facebook.com/BGIYIBG/posts/1293706904056067