Въпросът не е дали престъпността е във властта, а колко власт престъпността притежава

Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;

Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;

Дори да приемем, че „София не е България“ и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;

Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)…

То въпреки всичкото това, моята тревога за ситуацията в България расте! Умът ми не го побира как ще я кара властта нататък, ако където и да отидат такива като мен, с когото и да си пият кафето, с каквито и да се съберат, както и да подкарат разговора…

От един момент неизбежно и навсякъде, непрекъснато и многогласо, изнервено и отчаяно, превъзбудено и непримиримо, обективно и субективно, се преминава към оценки и изрази, които звучат страшно – всичко е прогнило; мафията си има държава; въпросът не е дали престъпността е във властта; а колко власт престъпността притежава; местни партийни феодали безчинстват и дерибействат; с намесата на държавата се присвояват частни бизнеси; рекетирането се връща; връзкарството и партийното уреждачество не дават шанс на тези, които го заслужават; взехме лошото от соца и лошото от формалната демокрация; простотията се настани на всички нива на управлението… и т.н., и т.н.

Ето откъде в душата и сърцето ми расте ежедневно тревогата: Как ще продължаваме така в бъдеще, дори в близкото бъдеще?

Какво ще направят управляващите, за да променят тези набиращи скорост и децибели нагласи – ще има ли „контрол на щетите“, „кризисен пиар“, „диагностика на уязвимостите“, „морален катарзис“, или ще развъртят сопите и бухалките, ще започнат с административни и физически репресии да запушват устите и откъсват езиците?

Как ще реагира обществото – ще повишава налягането под тапата на бутилката, ще награвя до предел постния бульон в скороварката, ще надува и надува балона, ще трупа и трупа гняв в слънчевия сплит ли?

Накъде върви България, наистина ли самоубийствено живеем като общество или ще размием революционната ситуация, като онези „отгоре“ ще се правят, че могат да управляват и онези „отдолу“ ще се правят, че им вярват, а в същото време онези „отдолу“ ще се правят, че могат да търпят, а онези „отгоре“ ще се правят, че им вярват…

Не знам какво ни чака. Все по-силно подозирам, че каквото и да ни чака, няма да е добро, но ще е заслужено.
Както се шегува един мой приятел – не е вярно, че съм песимист, просто се страхувам от бъдещето.

Автор: Николай Слатински, Фейсбук