Вярвам в Ганьовия праправнук

Ако българите бяха имали нещастието (и късмета) да бъдат, примерно, част от Австроунгарската империя, а чехите бяха имали приключението (и бедата) да бъдат част от Отоманската империя, то сигурно не ние щяхме да продаваме ЧЕЗ на чехи, пък после да викаме – олеле, май се минахме, сега какво да правим… А обратното.

На такава консенсусна теза се спряхме с познат историк, докато разсъждавахме над поредния казус, възпламенил медии и коментатори. Защо се получава така, че някакви огромни предприятия – „Марица-изток“, ЧЕЗ, КТБ, се оказват уж зле продадени, зле стопанисвани или окрадени – както понякога твърди самото правителство, пък ние мигаме и плащаме загубите вкупом? И правим масови граждански протести, примерно, срещу циганите на Катуница или в полза на дърдавеца, край което и шосе да пее той…То не че дърдавецът и Катуница нямат значение, но не може като народ непрекъснато да се минаваш за брашното,

докато внимаваш в триците

Бай Ганьо е виновен, забелязвам аз, а другарят ми кима. Нали помните любимото разказче на учениците за Бай Ганьо – те две са им най-любими. Как Бай Ганьо се къпе в банята и плаши кротките виенчани и как Ганьо гостува у Иречека. Та българоориенталецът Бай Ганьо у средноевропееца чех Иречек е велика символика. Ганьо се самопоканва на обяд, стрива си люти чушки в супата, сърба и се държи просташки. Показателен момент е, когато се усъмнява, че Иречек може да пребърка оставените в другата стая Ганьови дисаги и да му задигне някое мускалче с розово масло… Професор-професор, ама знае ли човек… Ганьо не го е страх, че правителството му ще го прецака с данъци, мобилизация или негодно управление, нито го е страх, че някоя империя ще му задигне държавата. Защото не са негови още тези неща, дошли са малко бадева, и от тях – като от оставени без надзор дисаги, всеки министър може да се възползва. И се възползва, ако не е глупак…Самият Ганьо би се възползвал, стига да го турят депутатин или да побараше Солунската митница, примерно. Но дисагите – това е свещено, това е хоризонт.

Ганьо е родоначалник на новата българска държавност и още доминира в нея – скандалите с големите ни икономически и политически минавки са следствие от това.

Аз обаче не съм между големите критици и ненавистници на Ганя, защото той, татьо му и дядо му са израсли в свят, в който кадията съди според както му намажеш ръката, а агата бие, ако не му струваш салтанати. Ни татьо му е имал образованието на Иречека, ни той го има. И Ганьо – мъж прост, но инициативен, обикаля Еуропата с потурите и дисагите, защото е крачнал от анадолската империя на упадъка направо в британията на първоначалното натрупване на капитала. И дори в америката на трескавата свободна инициатива. Тъкмо тази крачка

осигурява сетнешните колежи, пансиони и университети на челядта му,

та чак до днес. Затова Бай Ганьо ви е смешен, понякога вулгарен или нелеп, често неприятен, но ярък. И го запомняме, пък и учим в училище. А студентчетата, които се подсмиват на 30-годишния келепирджия и следват в Еуропата, не запомняме. Въпреки че са попили от евронравите и се стараят да съответстват на норми, облекло и възпитание. Не ги помним не защото са бедни, а защото са бледи. И са поизгубили, ако не индивидуалност, то идентичност, възможности за лидерско самочувствие.

Преди да отстъпя от Бай Ганя, ще ви напомня, че българите уж не се идентифицираме с него и го учим в училище като отрицателен пример, но виталността на търговеца на розово масло и ориенталската му харизма са живи и днес. И си го избираме охотно – той е навсякъде – в политиката, в общинската власт. Огледайте се само, макар че от оглеждане няма нужда – и така е ясно. Какво е прихванал и какво не? Барнал ли се е като гардероб и лустро? Несъмнено. Разширил ли му се е хоризонтът образователно и културно? – да. Склонен ли е обаче още да се притеснява за личните дисаги, докато държавата му губи милиарди поради дребна негова крадливост или такава на екипа му? – уви, също да.

Споделям с другаря си какво ми разказа наскоро преподавател по БЕЛ. В едно помагало от десетките новонавъдили се, поредният тест, заменил мисълта, кара децата да отговорят на въпроса: „Какво не прави Бай Ганьо на обяда у Иречек?“ Отговорите са: а) Мълчи.; б) Мляска; в) Уригва се; г) Сърба.

Естествено, очаква се умното дете да отговори,

че е верен отговорът а) Мълчи,

и да стане тутакси богато с неизмерими знания. То така е и обозначен правилният отговор. Обаче едно още по-умно дете, но по неприятен за педагозите начин, отвърнало, че е верен отговорът б) Мляска. И доказало с разказа в ръка, че никъде там Ганьо не мляска. Поне Алеко не е казал такова нещо. Може би Ганьо мляска навсякъде другаде, може би се допуска, че трябва да мляска, може би е логично да мляска дори когато спи, плува или гони трена – да, възможно. И е възможно да не мълчи, дори когато сърба, спи или се уригва. Само че на гости у Иречека Бай Ганьо не мляска, и това е.

Ето в такива деца вярвам, нищо не е загубено.

Бойко Ламбовски

http://segabg.com