В боклукчийската кофа на 2017 г.

Както изкуфелите баби изхвърлят през балкона последните си спестявания, така и нашето общество тази година изхвърли в боклуджийската кофа най-ценното, което имаше – възможността за истинска демокрация, която е единственият път към благоденствието.

Това е голямата драма на 2017 г. и естествено никой вече не се сеща, не помни и не му пука. Както никой не усеща и не помни момента, в който някаква невидима клетка в тялото му се е превърнала в ракова.

И не става дума само за единствено истинския вот, мажоритарният, който прави народа наистина суверен. Ние обезсмислихме не само идеята за представителна демокрация. Освен нея, през 2017 г. ние изхвърлихме в боклука и пряката демокрация, защото никъде по света никоя власт не е пренебрегвала законен референдум, в който са гласували над 50 на сто от избирателите и волята им е ясно изразена с над 70 на сто от бюлетините. Никъде никой не е хвърлял в боклука такъв вот. Само ние. От тук нататък, какъв е смисълът изобщо да правим референдуми?

И като няма ни пряка, ни представителна демокрация, защо изобщо си въобразяваме, че имаме демокрация?

Вгледайте се в самия закон за допитванията. Той направо ви праща за зелен хайвер. За да е успешен резултатът от един референдум, активността трябва да е колкото на последните парламентарни избори. Но докато участието в парламентарните избори е задължително, в референдума не е и не се поощрява. Все едно двама да се надбягват, но единият да е с 30-килограмова раница.

Този закон ни казва ясно – референдум, ама друг път. Когато на куково лято цъфнат налъмите. Но той не бе атакуван нито от Конституционния съд, нито от някоя креслива реформаторска партия, нито от грантоедните фондации, които ужким ще се жертват за демокрацията; нито от президент, нито от премиер, нито от Венецианската комисия, която явно трън си вади, нито от Христо Иванов, който ще полага кости на олтара на законността, ако го изберат, нито от великата юристка Цецка Цачева, нито поне от омбудсманката Мая. Никой!

И не народът е дебилен, както каза един професор по социология, който великодушно е склонил да работи за дебилите в парламента. Нито пък е “хтоничен” (подземен, нощен), както каза друг един виден голфсоциолог. Според него народът бил вярвал в мита, че е победило злото, че Ариман е на власт? Тъкмо обратното, през 2016 г. народът ни доказа, че е слънчев, оптимистичен и разумен, защото поиска истинска демокрация. Мажоритарният вот е изборът на свободната и горда личност, на таланта, на мъжеството, на слънчевия бог Аполон. Хтоничен е елитът ни, който през 2017 г. затвори този порив към светлината в мрака.

Въпросът е – защо тъкмо през 2017 г. тези мъдри певци на олигархията станаха така откровени? Явно отдавна така си говорят и дори си вярват по върховете, но досега спазваха приличие. Защо точно сега отвориха шлиферите като ексхибиционисти в парка?

Дали не решиха, че разстрелът на референдума окончателно утвърди олигархията като форма на държавата? Но пък още Аристотел посочва, че това е не само най-лошата форма на управление, но е и доста нестабилна. Тя съвсем естествено минава в монархия или диктатура, което е доста по-трайна форма. А за населението остава да се надява на просветен диктатор, биват и такива. Така че какъв е смисълът Корнелия Нинова да обвинява Бойко Борисов, че бил тиранин? Тя сама избра тиранията, като хвърли резултата от референдума в кошчето.

Апропо, какво стана с обещания “немски мерцедес”, който в момента е на трупчета в самата Германия? Спомняте ли си, че всички вкупом обещаха някаква по-инаква избирателна система и през 2017 г. всички вкупом я забравиха? Само че избирателят не го е забравил.

Все пак има значение кой как игнорира народния вот. Стилът е важен. ГЕРБ например постъпи най-интелигентно, като ужким подкрепи мажоритарната система, внесе проектозакон, но остана в малцинство. Това естествено бе блъф, защото в същото време хранените пропагандисти на ГЕРБ клеветяха мажоритарния вот с невероятни измишльотини. Но все пак видяхме една народоугодна фасада и това ще е силен коз на следващите избори.

ДПС постъпи двусмислено, като подкрепи закона за мажоритарния вот само в комисиите. Значи за разлика от БСП все пак допусна, че волята на българина заслужава да стигне до пленарна зала, за да я отстреля там. Пак двусмислие, но това си е патентовата марка на ДПС. Да вземем последното Откровение Доганово – да, казва той на своите, хубаво е да искате вот на недоверие, но ако се окаже успешен, какво правим тогава? Поискайте го, но се молете да не ви го даде Аллах.

Да, аз знам, че Доган трябва да се чете иносказателно. Този път той даже е изоставил позьорската терминология, значи наистина иска нещо да каже, но по стар навик пак го е скрил между редовете.

Повечето коментатори го разбраха като сподавен намек за евентуална коалиция с ГЕРБ. Да речем, че правилно са го разбрали. Но той самият разбира ли какъв е проблемът на ДПС? Проблемът не е в ксенофобията, а в заменкофобията. А проблемът с другите партии е в печалния опит. Доган първо прелъсти и изостави СДС, после два пъти прецака и БСП, така че сега е като в стария коледен хит Last Christmas I gave you my heart.., което се превежда “Миналата Коледа ти дадох сърцето си, а на другия ден ти го захвърли…” и прочие.* Затова и Бойко Борисов едва ли някога ще се откликне на зова на Доган. Ако загуби вота за недоверие, Той просто ще си даде пак кратка и освежаваща ваканция от властта, а ДПС ще го моли да остане. За Него това е все едно да си отвърже кучето да потича в парка. За Него има само един екзистенциален риск – коалиция с ДПС.

Пиша Той и Него с главна буква, защото време е да схванем, че “двуполюсният модел” умря още през 2001 г., а през 2009 погребахме демократическия централизъм. Вече 9 години живеем в едно-полюсен политически модел, който може да се нарече “Дядо Коледа и джуджетата”.

В центъра на шейната яко е седнал Бойко Борисов, а джуджетата се сменят на капрата – ту сините, ту патриотите, ту ако дойде още някое джудже. И това е така, защото ГЕРБ превзе златната среда между червени и сини, русофили и русофоби, корупционери и завистници, програмисти и ченгета. И сега няма мърдане. Колкото повече го атакуват, толкова повече го укрепват. И така ще е още поне 10 години.

Случайно ли е съвпадението, че тъкмо в годината, в която парламентът застреля пряката демокрация, култовата сграда на “Раковска” 134 си смени стопанина? Тук през 1990 г. проплака Синята идея. 27 години по-късно в кабинета на Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов т.н. се нанесе Валери Симеонов. Строго, но справедливо. Обаче какво ще стане, ако утре г-н Симеонов пак изпадне от парламента, а отломките на Синята идея пак влязат и пак направят коалицията с ГЕРБ? Логично е патриотите да се изнесат, за да влязат пак сините. И след 4 години – пак обратно.

Като по-възрастен аз добре си спомням защо построиха тази сграда – заради една организация, която трябваше да кредитира с предимство дребните и средните предприятия. После демокрацията изрита дребния бизнес от жилището му, а сега патриотизмът изрита демокрацията и така нататък – и това не е краят на филма. Според мен единственото справедливо решение е сградата да се върне на някаква легитимна организация на дребния бизнес, ако изобщо има такава. Ако няма, крайно време е да се създаде.

Валери Найденов

В боклукчийската кофа на 2017 г.

http://168chasa.bg