В памет на Петя Дубарова

Един ярък талант в българската поезия на 25 април щеше да стане на 55 години. Но отлетя към вечните небеса на поезията едва на 17.
Каква щеше да бъде днес? Как щеше да се чувства в днешния твърде груб, брутален и меркантилен свят? Какво щеше още да напише? Въпроси, на които няма отговор.
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“ – пише тя в дневника си.
Прочетох за едно не съвсем удачно, но любопитно сравнение – в социалните мрежи статусите, харесванията и споделянията по повод основателя на борческата групировка „ВИС-2“ Васил Илиев, който бе застрелян на същата дата, през 90-те години били повече от същите за Петя Дубарова.
Това едва ли е изненада. Все пак вече повече от четвърт век живеем в мутренска държава. Макар и вече „препрана“. И мутренският начин на живот е модел на подражание, а мутренският манталитет в комплект с чалгизацията се е вкоренил дълбоко в мисленето и психологията на немалка част от българите.
Затова си мисля къде е мястото на Петя Дубарова и нейната вълшебна, нежна и в същото време бунтарска поезия? Къде са белотата и добротата, които лъхат от нейните стихове? Къде са светлините на лунапарка? Къде е светлият влак, който да подари посока на всекиго? Къде е любовта, извираща като ручей между римите й?
Горчивата истина е, че ако попиташ учениците коя е Петя Дубарова, една малка част ще отговорят. А още по-малка част познават произведенията й. Защото просто не четат.
Но дали ще ги разберат? Преди време чух коментар на една ученичка, че обяснението на Ромео към Жулиета в любов било сладникаво и тъпо и че ако някой й се обясни на нея по подобен начин, ще го „отреже“.
Поезията и литературата се превръщат в елитарно изкуство, неразбираемо от мнозина. И това ще бъде така, докато държавата не влезе в ролята си да възпитава поколенията в ценности.
Иначе децата ни ще продължават да избират мутрите и мутресите за модел на подражание и да смятат другите за нещастници.
Вместо да се потопят в светлия душевен свят на Петя Дубарова чрез нейните стихове. Който със сигурност ще им даде много повече от мрака и сивотата на нашето днес.
И ще дойде може би ден, когато чистите,  достойни и необикновени хора няма да бъдат нещастници.

Боян Бойчев

Резултат с изображение за Петя Дубарова

http://duma.bg