Германия опроверга ючбунарските политолози (не всички)

Черната овца в последните германски избори е “Алтернатива за Германия” (АЗГ)– набедена е, че е нацистка. Тя, разбира се, не е нито нацистка, нито фашистка, но си пада умерено ксенофобска и евроскептична. Затова се усеща като трън в задника на политическата коректност.

Но аз няма да нищя германската политика, а ще покажа и докажа колко прости са отделни български политолози и пишман социолози (не всичките), които вече трето десетилетие гъгнат по екраните, че мажоритарният вот щял да ни докара фашизма.

Истината е точно обратната – фашизмът през 20-те и 30-те години на миналия век не се прихваща в условията на мажоритарен вот, а само там, където вотът е пропорционален. Това е отдавна разяснено в световната политология. Обаче нашите тук лъжат като цигани, да ме извинят ромите. Казах ли, че това се отнася само за някои, а не за всичките?

Та немската избирателна система дава чудесна възможност да проверим коя система насърчава фашизма и коя прави точно обратното, тъй като в нея има 2 вида вот – мажоритарен и пропорционален.

Обяснявам как действа, който вече знае, да прескочи. Половината депутати се избират мажоритарно в 1 тур. Но има и гласуване за партийни листи, което определя как да се разпредели останалата половина от мандатите (на практика съотношението е 3:4).

Само че нещата са малко по-сложни. Процентът, който една партия вземе с пропорционалната си листа, определя какъв процент ще получи тя от общото, от сбора мажоритарни и пропорционални мандати.

Схванахте ли?

Например, ако в парламента има общо 200 мандата и една партия е взела 10% с пропорционалната листа, накрая тя трябва да има 20 мандата. Но ако чрез мажоритарния вот вече е успяла да вкара 20 депутати, от пропорционалния няма да вкара нито един. Ако е спечелила 10 мажоритарни мандата, ще вземе още 10 пропорционални. Ако не е взела нито един мажоритарен, ще получи 20. Ако и сега не сте го схванали, не мога да ви помогна.

Как се представи набедената за “нацистка” партия.

“Алтернатива за Германия”? Пропорционалната листа е взела 12,6% от вота, което определя квота от 94 мандата. В мажоритарния вот обаче тя е взела само 3 мандата! Останалите 91 са компенсация от пропорционалния резерв. Това е чудесна илюстрация, че крайните, ксенофобските партии не се представят добре на мажоритарни избори. 10% са постижими, ако зарадваш само русофобите, само хомофобите или само женомразците например. Но за да спечелиш мнозинство, се иска да си умерен, позитивен, да се опиташ да се харесаш на всички и да не плашиш електората с крайности. Затова АЗГ почти никъде не е взела мнозинство, само на 3 места. Така е, защото мажоритарният вот е непреодолима бариера за кандидати, които плашат част от електората. Ако във Ваймарска Германия имаше мажоритарен вот, Хитлер никога не би дошъл на власт.

Истината е обратна на това, което заблуждават тукашните манипулатори. Споменах ли, че това не се отнася за всички?

А сега да видим как са се представили утвърдените немски партии на изборите. Християндемократите (ХДС) са получили от мажоритарния вот 185 мандата, а от пропорционалната компенсация – само 15. Общо 200. Ако системата беше “паралелна смесена”, т.е. ако пропорционалният вот важеше само за пропорционалните мандати, вместо 15 ХДС щеше да има още 110 депутати и групата да бъде от 295 души от общо 709 в Бундестага.

Виждате колко нечестна е системата Партията на Меркел е наказана за това, че е издигнала силни кандидати в мажоритарните райони. Още по-наказана е партньорската партия Християнсоциален съюз (ХСС). От мажоритарния вот тя е взела 46 мандата, а от пропорционалния – 0 (нула). Наказана е, защото всичките мажоритарни кандидати са били хора с авторитет и уважавани в своите райони, докато АЗГ е наградена, защото нейните кандидати са крайни, ментално екзотични и не може да им се има доверие. Честно ли е това?

А как би изглеждал Бундестагът, ако изборите бяха само мажоритарни в 1 тур? Вземаме само този дял от парламента, общо 299. Съюзът ХДС/ХСС щеше да има 231 мандата (77%), ГСДП – 59 мандата (20%), АЗГ – 3 (1%), Ди Линке (Левите) – 5 (1,7%), Зелените 1 (0,3%). Общо 5 партии. Свободните демократи, които сега имат 91 мандата, щяха изцяло да отпаднат.

Така им се пада, щом не са извадили нито един читав и конкурентен кандидат, а са разчитали на пържен въздух.

Такава партия, която не може да извади победител в нито един от 299 мажоритарни района, не трябва изобщо да се мотае в коридорите на властта. Не трябва да се гласува за пържен въздух, т. е. за абстрактни идеи, а за хора с идеи, като ударението е върху хората.

Всъщност СД досега не бе в парламента, защото предишния път не мина бариерата. Сега успя да я мине главно защото разочарованите от Меркел поискаха да й натрият носа. По същия начин някои обидени съпруги изчукват мърлявия съсед или водопроводчика, за да отмъстят на мъжа си. Обаче

любов ли е това? Не е.

И ето сега, възродена от обидата и отмъщението към Меркел, партията на свободните демократи влиза в управляващата коалиция и ще налага своите условия на Меркел. Нулата получава равни права с 231.

Това е истината за коалицията “Ямайка”. Тя включва и Зелените, които имат само 1 мажоритарен и 64 пропорционални мандата, защото 9,2% от електората обичат природата повече от политиката. Но когато те се втренчат в конкретния политик, решава другояче.

Разбира се, при чисто мажоритарна система съотношението на силите нямаше да е такова, а и партиите щяха да са доста различни. Всеки депутат щеше да е по-отговорен пред избирателите си и по-малко пред партийния си бос. По-конкретно, депутатите от ГСДП нямаше да изневеряват системно на левите идеи и затова вероятно щяха сега да имат мнозинство. Една обърната към избирателя си лява партия може да отнесе Меркел като бръмбар – сламка.

Следователно тези пропорционални листи и шантави смесени системи са измислени с основната цел да откъснат депутата от избирателите му и да го подчинят на партийната машина, т. е. на олигархията. И освен това да отклонят левите партии от левия коловоз и да им отмъкнат избирателите. При мажоритарния вот това няма как да стане.

Що се отнася до АЗГ, тя може да е ксенофобска и крайна, но няма нищо общо с фашизма. Напротив, всички тези “крайнодесни” партии в Западна Европа искат да възстановят узурпираната демокрация. И в името на демокрацията някои искат да напуснат ЕС, други само да го реформират, а трети са против еврото. Освен това са против крайностите на мултикултурализма и политическата коректност, която на практика се е превърнала в цензура. Може да имат трески за дялане, но обвинението в нацизъм е клевета.

Когато фашизмът завладява част от Европа и България влиза в съюз с нацистка Германия, у нас партиите са забранени, но има избори и парламент. Какви избори? Естествено, че мажоритарни. Като няма партии, няма и листи. И именно затова България спасява своите евреи. Ако депутатите тогава бяха избрани пропорционално, както са сега, те нямаше да чуят какво иска от тях избирателят и тогава 50 000 наши чудесни сънародници щяха да станат на дим.

Валери Найденов

Германия опроверга ючбунарските политолози (не всички)

http://168chasa.bg