Германската „Ямайка“ ще е тайфун за Европа

Ако либералите дойдат на власт в Берлин,

Макрон и реформите му са загубени

Изборите в Германия минаха и засега единствената вероятна възможност за съставяне на правителство е коалиция между консерватори, либерали и зелени. Така наречената черно-жълто-зелена “Ямайка” е очаквана като тайфун в Европа. Влизането на либералите във властта може да сложи край на току-що родилото се партньорство между френския президент Макрон и канцлерката Меркел, точно когато французинът реши да поведе Европа към още по-голямо обединение.

Самият Макрон знае, че за да поемат част от властта, Свободната демократическа партия ще постави като основно изискване да се отхвърлят част от идеите му за бъдещето на Европа. Вероятно затова той отложи речта си за бъдещето на Европа за вторник – деня, в който ще е ясно с кого Меркел ще започне да води преговори. Неговата реч ще бъде и предупреждение към управляващите в Германия – от техните преговори и компромиси зависи не само стабилността на управлението в Германия, а и на цяла Европа.

Червената линия

в еврозоната

Най-ясен е вече очерталият се конфликт за реформите в еврозоната. “Нямаме против общ финансов министър, ако става дума просто за една институция, която да координира общи политики. Но сме абсолютно против създаването на общ бюджет за еврозоната, чиято цел ще е да носим отговорност за чужди дългове. Всяка държава трябва автономно да решава как ще харчи парите си и да носи последствията, ако не го прави разумно”, заяви лидерът на либералите Кристиян Линднер. Това е нашата червена линия, която не може да бъде прекрачена, заяви той след изборите.

По други важни за Макрон и Южна Европа теми либералите обаче са склонни да преговарят. “Ако има проблеми с намирането на пари за инвестиции, които да задвижат икономиките, то ние с готовност ще участваме в дискусии за намирането им. Дали ще бъде за оживяването на плана “Юнкер”, дали ще бъде за промяна в правилата на еврозоната, ние имаме идеи и ще ги споделим, заяви Линднер. Той обаче категорично отказа Германия да се превръща в “тръбопровод за пари към закъсали икономики”. Думите му сигурно са били изслушани с огромно безпокойство в Париж. Макрон е застъпник на разхлабването на мерките за спестяване, наложени от третия кабинет на Меркел и на европейско ниво. Факт е, че заради остеритета Гърция излиза бавно от кризата, Италия продължава да има проблеми, Франция също трудно би провела реформи без разхлабване на рамката.“Въпреки това ние отказваме да изкупваме вината на бъркотиите на Берлускони или липсата на контрол в Гърция”, отсече Линднер. Критици на либералите посочват, че най-големи грешници при нарушаване на критериите от Маастрихт все пак са големите членки като Германия и Франция. Преди да излезе от своята криза, Германия нарушаваше 3-процентната бариера.

Гърция и новите

правила за

еврото

Либералите обаче смятат, че в еврозоната място имат само държави, които могат да се справят със стандарта и конкурентоспособността. Гърция е показала, че не е такава и затова е пострадала. Хората на Линднер ще настояват най-вероятно за промяна на правилата. Най-вече да стане възможно временното излизане от еврозоната, без това автоматично да означава излизане от ЕС.

Либералите ще държат на политиката на остеритет и посочват като добри примери Португалия и Ирландия.

Турция и
зелените
Не само либералите могат да означават ядове за Меркел и нов курс в европейската политика. Лидерът на Зелената партия Джем Йоздемир се профилира като един от най-отявлените критици на турския президент Ердоган, наричайки го открито диктатор. Ако е във властта, размразяването на отношенията Берлин-Анкара ще се случи трудно, въпреки че точно сега Ердоган показа готовност да протегне ръка. Той похвали и благодари на Меркел, че в предизборната си кампания не е атакувала политиката му и се е въздържала от външнополитически обобщения, както това сториха конкурентите . Меркел бе сдържана и при предложенията да се прекратят преговорите за членство на Турция в ЕС. Тя заяви, че като канцлер ще предложи тази тема на Европейския съвет, но не смята, че всички врати трябва да се затварят.
Либералите и
Русия
Германия с ново управление означава и нов курс към Русия. Либералите поискаха темата “Крим” да бъде замразена и да се обсъждат въпроси, които са от голяма важност за сигурността на Европа и на света. Линднер уточни, че смята анексията на Крим за абсолютно противозаконна. “Има ситуации обаче, когато трябва да продължим по някакъв начин напред. Не можем да очакваме от Кремъл сами да променят политиката си спрямо Украйна, затова нека замразим тази тема и да я решаваме дълго време, без това да блокира изцяло отношенията ни”, заяви той. Либералите ще настояват най-вече завръщането на Русия в Г-8.
Великобритания
и Брекзит
Може би Лондон е една от малкото столици в Европа, които смятат влизането на либералите във властта за точка в тяхна полза. Ако Свободната демократическа партия е коалиционен партньор, тя ще настоява да вземе министерството на финансите. Така либералите ще имат голямо влияние при преговорите и за брекзит. Те са привърженици на идеята разводът на Великобритания с ЕС да стане по възможно най-прагматичния начин и свободният пазар да не страда от това – точно такава е идеята и на самите британци.
Бежанците и
крайнодесните
По отношение на бежанците всъщност едва ли могат да се очакват големи промени просто защото те вече отдавна са факт. Още от 2016 г. Меркел промени коренно курса си и обяви, че всички дошли без право на бежански статут ще бъдат връщани. Тя обаче за пореден път защити решението си от 2015 г. да пусне в Германия онези, които се бяха струпали по границите на страната. “Другият вариант бе да излезем срещу тези хора с водни оръдия – абсолютно немислимо!”, заяви тя. Либералите ще настояват за връщане към законовите положения в ЕС в такива ситуации – тоест проблемът с мигрантите да се решава по силата на Дъблинските споразумения. При такъв голям наплив, какъвто имаше през 2015 г. обаче, те могат да функционират само при квотно разпределение на бежанци в различни страни от ЕС. Така или иначе тази тема ще занимава силно Бундестага през следващите години, тъй като християндемократите искат да върнат обратно в редицата си онези близо милион избиратели, които избягаха в “Алтернатива за Германия”.

Капка Тодорова

168chasa.bg