Години, години

Когато бяхме деца, не пропускахме рожден и имен ден на момиче и момче от нашия клас и махала. Изсипвахме им се вкупом на гости, поднасяхме им книга и цвете, ядяхме торта. Смеехме се на американските филмови комедии понеже в тях едни глупаци се замеряха с торти, вместо да ги изядат.

Минаха години, станахме sofisticated. На един първи януари никой не дойде на рождения ми ден. Всички се успали след безсънната новогодишна нощ. Огорчих се. Приятелите и приятелките ми разбрали, че съм огорчен, макар да казвах “Няма нищо, всяко зло за добро”. Every dark cloud has a silver lining. Те се зарекли да дойдат на имения ми ден, и то с такъв подарък, че да го помня до края на живота си (който, между нас казано, вече наближава).

Един предложил да ми направят за книгите печат Ex Libris DI с три шпаги на триъгълник, понеже така изписвам “Д”, когато пиша Джимо.

“Оригинално е, но ще се обиди, казали останалите, защото Джимо отпадна още на фехтовката на квалификационните по модерен петобой”. (Олимпийска дициплина включваща фехтовка, стрелба, езда, плуване и бягане).

“Тогава на екслибриса да няма шпага, ами телешко варено. Щото, докато ние мензахме в менза академика или карахме с една шкембе-чорба, той отиваше в Чешкия клуб и си поръчваше телешко варено. Първо, изсърбваше бульона, второ, изяждаше двете картофени кнедли, дето там ги даваха безплатно вместо две филийки хляб, трето, намазваше телешкото с хрян, дето е също безплатно на масата заедно със солта и черния пипер, и после се фукаше, че обядва първо, второ и трето. И никакви цветя, щото той тогава нощем миеше с маркуч улиците и поливаше Докторската градинка и можеше да си откъсне колкото ще цветя. Нито картина, щото той казва, че да си окачиш на стената картина, е като постоянно да слушаш една и съща музика.”

Ама никой гравьор не може да направи герб с телешко варено.

Тошовата Лина, която тогава беше в Държавния ансъмбъл за народни песни и танци, изнамерила някаква апокрифна песнопойка и те пригодили две песни специално за мен. На имения ми ден се стекоха анблок и казаха: ”ЧИД, Джимо. Ти знаеш ли какво е кавър? То не идва от кавърма.”

Знам.

”Слушай тогава.” И запяха жестомимично, с жестове отгоре надолу и странично, все едно оформят кирпичена тухла:

По Дунава / кирпич плава / По Дунава / кирпич плава / На кирпича / шест пет пича / Ой ве вази / шест пет пича / Ой ве вази / шест пет пича / Кой ви турна / на кирпича / Джимо Чайски пръв е на кирпича / Джи Мочайски / моча от кирпича / Наш Джемо патки пасе / юруш по ливаде / Наш Джимо патки пасе / по реката Чая / Да му порасне патката / като на ТЕЦ-о кумино

Простотия, но много се смяхме – и момчетата, и момичетата.

След години две от момчетата, които ми бяха пели ”Наш Джимо патки пасе”, ме наругаха дистанционно по телефона. Единият от Киев, другият от Института за ядрени изследвания в Дубна. Как можело да съм такъв простак? Защо съм казал, че се е появила болест СПИН?

Не знам ли, че спин е въртене на електрона? Казаха ни го навремето в час по физика в махленската Пета мъжка на улица ”Стара планина”. Но аз по телевизията вече бях казал СПИН вместо СПИД, бях заменил дефициенция с недостъчност и на български си остана СПИН. В БТА беше дошъл Стефан Продев, който настояваше когато има българска дума, тя да не се заменя с чуждица (недостачност с дефициенция).

Продев дойде като ароматен повей на тютюн за лула и екипност, Esprit d’equipe.

Запита ни кой какво иска?

– Да се трампим с Джимо. Да му дам “Паралели”, пък аз да правя “ЛИК”, каза Кръстан Дянков, когото наричах КръсТанхойзер. Бургаският художник Стефан Марков каза, че иска да прави графичното оформление на “ЛИК” вместо на “Паралели”, което още се казваше “Снимки и карикатури”. Стефан Продев пусна ароматен дим от лулата, а нас пусна да правим каквото ние решим. КръсТанхойзер, художникът от Бургас Стефан Марков и аз решихме, стиснахме ръце и казахме „добре“. Продев също каза „добре“. Но много добре не излезе на добре и виновникът май съм аз.

При мен влезе Володя, който превеждаше телеграфния бюлетин на БТА на руски, защото двата езика му бяха матерни, той имал две майки: българската го родила, руската го отглеждала, раснал ту при едната, ту при другата. Викаше ми „братовчед“, понеже се ожени за моята бивша приятелка; били сме роднини по неизвестна линия. Представи ми един непознат руснак, аз им представих чаши и бутилка водка.

Междувременно тиражите бяха скочили – на ”ЛИК” дванайсет хиляди, на “Паралели” – сто и трийсет, и РЕП искаше още, но нямахме хартия. Непознатият каза, че руски летовници се връщали от България с “Паралели” в СССР, този Illustrated вървял от ръка на ръка. Защо не го печатаме и на руски? То е главно снимки. „Володя, ще превеждаш ли текстовете?“ “Текстовете са нищо работа”, каза Володя, неволно обиждайки ме, защото аз ги пишех. Преглътнах обидата с глътка водка и казах “Нямаме хартия.” Непознатият каза “А ние имаме.” Знам ли аз къде те печатат “Спутник”, който също е Illustrated? Джобен формат, но много по-дебел от “Паралели”? Ще започнем малко по малко, По тихоньку, по тихоньку. Отначало само пет милиона тираж. – Какво?!- стъписах се аз. Той ме разбра погрешно. Добре де, десет.

Но не започнахме нито с фанфари, нито по тихоньку. Някой пратил в ЦК “сигнал”, че самоволно преговарям с делегация от двайсет съветски другари. Започнаха глупави неприятности, но за тях не ще разказвам, понеже всеки от нас е имал глупави неприятности, читателю любими и читателко любима. И защото още вярвам, че Every dark cloud has a silver lining.

Димитри Иванов

http://segabg.com