Дадена дума – хвърлен камък

ЧНГ млади приятели.

ЧНГЗ и на теб, омразниче (хейтърче). Едно време всички изказвания по събрания започваха и завършваха с думата „значи“ и така се роди поздравът чъ-нъ-гъ-зъ (Честита Нова година, значи). До ден днешен социолози политолози, като ги питат нещо в медиите, започват или завършват със „значи“.

Наричам ви млади приятели понеже съм се родил преди цели 86 години в Асеновград в 11.30 ч. на 31 декември 1931 г. При кръщенето ми в черквата почнали да спорят. Попът казал „Не Димитри, а Димитър ще го кръстим“. Кръстникът ми Спайч (Димитър Списаревски), който държал на военната точност, казал „Ще се казва точно като дядо си Димитри“. Баба ми Венетия също искала да се казвам като нейния починал мъж Димитри и казала: „Да, ама попът да не пише в кръщелното му, че на 31 декември се родил, а на първи януари, че да го вземат войник една година по-късно“. Тя казала така, защото нейният 15-годишен син Иван излъгал военната комисия, че е по-голям, за да го вземат да се сражава като кавалерист в Балканската война. За да не стане скандал в черквата, попът отстъпил, написал в кръщелното ми свидетелство както Спайч и баба ми искали.

Тази моя писаница е за спазване и отмятане от дадена дума, гласна клетва и негласна вяра в приятел.

* * *
Спайч от Добрич с банда тийнейджъри причаквал да се зададе файтон с румънски офицер. Момчета от бандата хващали юздите на коня, Спайч като най-силен изтръгвал сабята на румънския офицер, пък тя нали не е бойна сабя, а някаква лъскава, декоративна, Спайч я опирал о коляно, натискал, докато я превие като буквата „г“, после я връщал на румънския офицер, а бандата крещяла „Тук е България“. Слава богу, Хитлер, да, Хитлер, върнал Добруджа на България и патриотизмът на буйните младежи в Добрич не се изродил в антирумънски настроения. Българите сме братя с румънците, както и с македонците, мисля аз.

* * *
После Спайч играеше във футболния отбор на „Левски“.
* * *
Изучи се в Германия за летец изтребител на „Густав“ (Месершмид 109). Като се върна в България, предвождаше ято изтребители верни приятели. На летището в Карлово летувах в неговото помещение на подпоручик в бараката, когато той по къси панталонки си обу партенките и ботушите, пришпори 125-кубиковото мотоциклетче, за да освободи арестуваните момчета от своето ято изтребители. Как смеят полицаите да арестуват бойни летци. Те дават дежурства. При въздушно нападение кой ще брани България? Полицаите ли? Спайч набил полицаите и освободил своите момчета.
* * *
После в бирхалето (в подземието на сегашния Военен театър срещу градинката) с юмруцита си колкото кратунки напердашил трима офицери от Вермахта, щото той станал прав при германския химн, а те не станали прави при българския. Всички в бирхалето жулели мастика и замезвали със салата от чирузи с копър, каквато аз страшно обичах и после до вкъщи кой да ми донесе. Баща ми не искал, на Спайч му било под офицерското достойнство да носи салата и когато се върнаха вкъщи, салатата ми я носеше майка ми.

Тогавашният български химн беше „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена“. След много години Петър Увалиев ми обясни, че началните тактове на „Шуми Марица“ са точно като една много стара веселяшка немска песенчица: „Когато войниците маршируват през града, момичетата отварят прозорците и вратите“

Wenn die Soldaten

durch die Stadt marschieren,

Offnen die Madchen

die Fenster und die Turen

Песента Wenn die Soldaten е хубава, ако си направите труда да я чуете.

https://www.youtube.com/watch?v=_OYRTuwA81M

Немските воини си отнесли боя за едното нищо. Те помислили че чуват ВЕН ДИ СОЛДАТЕН. Интер-културно недоразумение.
* * *
Поради техническо недоразумение на 20 декември 1943 г. изтребителят „Густав“ на Спайч не излетял. Тогава Спайч излетял на резервен „Дорние“ да настигне момчетата от ятото си във въздушен бой при отбраната на София от четиримоторните американски бомбардировачи от типа „Летяща крепост“. Обстрелват нашите изтребители водещия ескадрилата, той също стреля и не пада. Довтасва Спайч, участва във въздушния бой. Последните му думи по радиовръзката били „Удариха ме в краката, тяхната мама“ и над Панчарево със самоубийствен таран свалил водещия американски бомбадировач. Български държавници бяха обявили война на Англия и САЩ, но не загиваха те, а софиянци и българските момчета изтребители, които пречеха на англоамериканците да убият повече софиянци. Всъщност американците никога не са били българомразци. Чърчил настояваше София да се изравни със земята и да се засее с картофи. Чух го как каза това по Би Би Си. Сър Уинстън изглежда не знаеше, че в развалините не можеш да засадиш картофи.
* * *
Когато пораснах, всичките ми приятели знаеха, че имам рожден ден на първи януари, но след посрещането на новата година кой преял, кой препил, кой го боли глава и никой не ми идва на рождения ден.
Аз ще дойда, каза еврейката актриса Касиел, когато на приятеля ми Иван Бакалов Иво Хаджимишев му откриваше фотоизложбата в Софийския университет. Не ти идват поради различното летоброене. Аз казах, че щом е тъй, да стана евреин. Тя каза: „Аз ще дойда да те обрежа и като станеш евреин, ще видиш, че ще дойдат.“ Но онзи ден беше Нова година, а тя не дойде.
* * *
А с „цар“ Симеон Кобургготски аз съм разговарял, но първият български журналист, който разговаря с него, беше Кеворк и пред Кево Симеон се зарече, че няма претенции към България, пък сега той съди България, за имоти, които не са „царски“, а държавни.

Той излъга и с общоизвестото обещание да оправи България за 800 дни. Желю Желев ненапразно го нарече комерсант.

Димитри Иванов

http://segabg.com