Да бръкнеш в торба със змии

Как кучето се опитва да настигне собствената си опашка

Истинският мотив на обикновените хора бе да се отпуши промяната

В последните дни ГЕРБ внесе проект за въвеждане на мажоритарна избирателна система в два тура. Новото е, че депутатката Цвета Караянчева предложи на президента да определи 240 равни по големина избирателни района. “Той като арбитър ще може да има доверието от всички политически сили, че нещата ще се направят така, както трябва.”

На свой ред Корнелия Нинова потвърди становището на БСП от ноември насам в полза на смесено-мажоритарна система. Патриотите са категорично против. А президентът не побърза да вземе отношение към подхвърлената идея. Наистина, редно е този, който внася закона, да приложи и картата на избирателните райони.

Дали все пак г-н Радев да не поеме прехвърлената топка – ако се чувства достатъчно опитен, за да я отиграе? Не се наемам да давам съвети от трибуните.

В случая Борисов работи за репутация на “обединител”, с която аспирира да бъде съперник на държавния глава. А тази роля така или иначе изисква да се изхожда от идеята за справедливост и да се търси решение в общ интерес. Затова реакцията на ОП е обяснима, а мълчанието на извънпарламентарните десни в момента не е. При мажоритарна система се отсяват три категории избраници – независими кандидати без капиталов гръб, малките партии и партии, които не са регионално концентрирани (например ДПС и ДОСТ). Ефектът е, че се запушват конкуренцията и обновлението. Промяната в мнението на избирателите почти не намира отражение в промяна на политиката на двете главни партии. А истинският мотив на обикновените хора, подкрепили референдума, е точно обратната – да се отпуши промяната! Което предвещава още по-остро разочарование.

Да вземем Франция, която прави избори точно по системата, описана във въпроса за референдума. През 2012 г. партията на Льо Пен “Национален фронт” получава на първия тур 14% от гласовете, но на втория тур само три стотни от процента от местата (т.е. точно 2 места). Вместо да е трета сила в парламента, е девета и последна. Лявото движение на Жан Люк Меланшон е подкрепено от 7% от избирателите, но депутатите му са 2% в парламента. За сметка на това социалистите – с 29% подкрепа на първия тур – получават като бонус 49% от депутатите; съответно дясната “Съюз за народно движение” с 27% предпочитание на първия тур е наградена с 33% дял в Националната асамблея. Допълнително украшение на тази система е използването на десни популисти като Льо Пен, за да отцепят на първия тур част от левия вот със социални възклицания, а на втория със своята скандалност да гарантират победата на десния кандидат.

Но това е само част от проблема. Предложението на ГЕРБ към президента е признание, че в партията вече са се консултирали с експерти. Допускам, че вече разполагат с варианта на електорална карта. И че са видели следното:

В България са обособени 264 общински администрации. На пръв поглед 24 трябва да се обединят с други и ще се получат 240 избирателни района. Една община – един депутат. Добре, но всички общини са крайно неравни по големина. Община Ценово е с 5069 регистрирани избиратели. А община Костинброд – с 13 833. Това значи, че гласът на 1 гражданин в Ценово тежи над два пъти повече, отколкото този в Костинброд. Разликите са в десетки пъти. Ясно е, че това не върши работа.

Другият прост подход е да се поделят избирателните секции на групи от приблизително 28 376 избиратели. Но пак ни чакат изненади. Ако следваме кодовете на секциите, първият избирателен окръг ще обхваща Банско, Добринище и една десета от град Благоевград. Още два окръга ще са в Благоевград, а четвъртият – селата около Благоевград и една десета от град Гоце Делчев. И т.н. Получават се ужасяващи географска химери. В тях са обединени хора, които едва ли се разпознават един другиго като жители на един и същи район.

Има и по-сложен подход, който се опитва да съчетае географската близост с приблизително еднаквата населеност. При него се използва математически софтуер. Само че той дава теоретически безброй решения и никакви гаранции за успех. А успехът би бил, че поне една от поделбите на 240 части ще бъде възприета от самите жители като справедлива, разумна и естествена.

Сякаш тези трудности не достигат, електоралната карта ще трябва да се преначертава начесто заради силната емиграция и миграция към големи градове.

Най-важното е, че различни граници на окръзите са изгодни на различни партии, а у нас всяко обвинение е достоверно, виждаме в каква торба със змии не иска да бръкне вносителят на закона. Така че техническо решение има, но очевидно не е справедливо. Оттам е обяснимо желанието на ГЕРБ да убедят съществуващите партии да дадат своето съгласие. Но защо тогава се търси баланс само между тези в парламента?

У нас за разлика от Англия или Франция (поне допреди 10 години) в самата задача има проблем. А той е, че отговорът също е задача. Кучето се опитва да настигне собствената си опашка. Искането за нова избирателна система е заради недоверието на избирателите към институциите. Но за да бъде масово прието каквото и да било изборно деление на страната, е нужно доверие. Каквото, както казахме, липсва.

Недоверието идва от растящото влияние на парите върху политиката и медиите. В света има над 30 варианта на избирателни системи с различни нюанси, но нито един не е успял да го изключи. Например в САЩ миналата година главна тема на изборите беше олигархията. Не руската, а американската! А през 2015 г. статистическо изследване на изборите за Камарата на представителите показа почти линейна зависимост между даренията и това кандидат на коя от двете големи партии ще спечели.

Иначе схемата на водещата партия е една и съща. През декември Борисов, вече в оставка, предложи на все още невстъпилия в длъжност Румен Радев да “седне и се разбере” с действащия Плевнелиев за някакъв временен кабинет, който е нито служебен, нито постоянен. Т.е. Радев да поеме отговорност за решения, които по-нататък няма да зависят от него. Преди месец предложи на лидера на опозицията Корнелия Нинова да стане председател на Народното събрание. С което да бъде де факто част от управляващите, без да има съответен дял в изпълнителната власт. След това предложи служебната министърка Деница Златева да поеме като вицепремиер работата по председателството на Европейския съвет. Пак де факто коалиция без съизмерими пълномощия. Но пък с тежка отговорност. Общото между всички тези оферти е опитът да прехвърли отговорност. Защо се прави всичко това?

Да помислим логично. Ако имате хладилник с 30 продукта и всички те са развалени, кое ще вините – цвета на опаковките или това, че сте го забравили изключен от контакта? Решението е трудно, но истинско. Да се намали материалното неравенство в обществото и да се създадат истински обществени медии, осигуряващи достъп до широка палитра от мнения.

От

http://trud.bg