Да се държим с Анкара, както го правят в Европа

Дипломатическият скандал между Турция и Холандия е безпрецедентна ескалация на двустранните отношения, която тлееше между Турция и редица други европейски страни. Имам предвид много сериозните изпуснати реплики от турски висши държавници за нацистки похвати по отношение на Германия, на Австрия, а сега и на Холандия.

Всичко това стана след решението на Европейския съюз

да не се допуска политическа пропаганда за чужди държави

на територията на страни от Европейския съюз. В тази връзка това, което сега виждаме, е кулминацията на напрежението, което се нагнети между някои страни членки на ЕС и Турция след 15 юни миналата година.

Тогава Анкара започна открита кампания срещу онези държави от Европейския съюз, където има най-големи турски общности. Всъщност това са пак същите държави – Германия, Австрия, Белгия, Холандия. И цикълът отново се повтаря – сега с предизборната пропаганда за референдума в Турция на 16 април. Получи се една невероятна конфронтация, която е част от вътрешно-политическа пропаганда на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган в Турция. Тя

иска да покаже мускули пред своите избиратели

че може да се справи с едни държави от един съюз, който едва ли не се разпада. Това е част от начина на агитация на Ердоган, което вече не е популизъм, а свръхпопулизъм. Това е даже тотална агресия.

Да си припомним, че такава ескалация се получи след като се разбра от немската преса, че оценката на Венецианската комисия по отношение на предложените в референдума в Турция конституционни поправки е негативна. Анкара обаче се опита да скрие тази оценка. Случилото се в Холандия има връзка и със скандалното поведение на турската дипломация у нас и казуса „Гьокче“. Аз още миналата година обърнах внимание в медиите на българските депутати и управляващи как реагират нашите партньори в Европейския съюз при подобно поведение.

И веднага цитирах Австрия, Белгия, Германия. В Белгия за такова поведение турският посланик веднага беше призован във външно министерство и му беше заявено, че ще бъде експулсиран от страната. Те му припомнихае, че той не може да дава оценки за вътрешно-политически теми, не може да се държи надменно или да заплашва – нещо което правеше колегата на Гьокче в Брюксел. Докато тука в България подобно нещо не се случи през юни.

Чудно ми е тези, които правят българската външна политика, как преценяват поведението на Гьокче сега? Ужасно ме учудиха думите на служебния премиер проф. Герджиков, че можело да се стигне и до скъсване на дипломатическите отношения?! Това показва че министър-председателят е много далече от материята външна политика.

Покрай напрежението между Анкара и Виена, турците си позволиха да определят австрийското правителство като най-расистко и ксенофобско в Европа. Подобни квалификации имаше и по отношение на белгийското, сега вече и към холандското. Нашият премиер трябва да бъде много по-внимателен в изказванията си, да си припомни, че ние сме част от Европа и имаме някакво достойнство. Да, ние сме съседи с Турция, и ще бъдем винаги такива, но

трябва да бъдем преди всичко европейци

Има си дипломатическа практика, която е начертана във Виенската конвенция – какво могат и какво не могат да правят чуждите представители. Много ясно трябва да се каже – ние сме съседи, но трябва да развиваме нашите двустранни отношения на принципите на взаимозачитане, взаимоуважение и ненамеса във вътрешните работи.

Когато подобен скандал като този с Гьокче се случи, трябва ясно да покажем национално достойнство и да действаме така, както го правят нашите европейски партньори.

Случилото се в Холандия ще бъде използвано предизборно и у нас. За съжаление, чухме за първи път откъм Турция, че България е описвана като част от бившата Османска империя. Това вече е очевидно намерение да се даде кураж на онези, които като политически субект са най-близо до позицията на Анкара – това е партия ДОСТ.

Явно това е една от целите на Турция.

Да се държим с Анкара, както го правят в Европа

Източник: проф. Владимир Чуков, Стандарт