Депутати, защо е недосегаем ромът милионер със 176 000 симкарти?

През 2011 г. един безработен ром от Димитровград започна да си купува толкова ожесточено симкарти от мобилни оператори, че в следващите няколко години можеше да оборудва с тях цялото Министерство на вътрешните работи – от министъра в София до последния граничен полицай на ГКПП Кардам.

След като го направеше обаче, ромът колекционер щеше да изхаби само една трета от картите си – така че можеше да му останат и за цялата прокуратура, за следствието, за НАП, за всички съдии, че и за Комисията за отнемане на престъпно имущество.

За няколко години димитровградският циганин натрупа цели 176 хиляди симкарти. Така че, ако раздадеше по две и на всеки депутат в Народното събрание, щеше да е снабдил абсолютно всички в държавата, които го поддържаха недосегаем от закона вече повече от 20 години.

Безработният ром, който понякога беше и инвалид, без образование и на помощи, стартира кариерата си в началото на 90-те, когато още нямаше джиесеми, а огромни мобифони с дълги гумени антени, с които мутрите в ония години си чешеха счупените уши.

Това не затрудняваше по никакъв начин нашия циганин, защото още от началото на 80-те години България беше на първо място на Балканите по гъстота на телефонната мрежа. Социалистическият строй беше обезпечил почти всяко семейство със стационарен телефон, така че той просто набираше произволен номер и отправяше своята оферта.

Онези години бяха голяма далавера и офертите валяха от всички посоки. Беше златно време – всеки ден някой се будеше бедняк и заспиваше милионер. И обратното. Големите тарикати опоскваха цели банки и държавни предприятия, а най-масовата търговия на дребно бе с крадени коли.

Ромът колекционер на симкарти обаче беше изолиран от тая далавера, защото никога не бе помирисвал комсомол, а партията закрилница бе майка за съвсем различни етноси и кланове от неговия.

Той обаче от малък имаше афинитет към желязото и със заложби на актьор, много по-убедителен от колегите си в първите демократични филми, навлезе с взлом в един нов криминален бизнес, който се оказа много по-стабиУЕн и от пернишки винкел, да не говорим за охраната и застраховането с бухалка, което качи в мерцедеси много дебеловрати младежи, част от които не успяха да изкарат и до 40.

Докато братята му крадяха накуп по 80 метални стълба за далекопроводи на Националната електрическа компания на нощ, нашият ром въртеше по телефона произволни номера и оферираше изгодно машинни лагери, вериги и цели поточни линии.

Той ги предлагаше само до момента, в който вземеше парите за тях. След това превръщаше кандидат-милионера в бедняк и потъваше в неизвестното с няколко хиляди лева в джоба. Така нашият циганин постави началото на големия бизнес с телефонните измами.

Оттогава минаха повече от 20 години. Мутрите приключиха с рекета, минаха на наркотици, после крадяха ДДС, мутираха в добре облечени бизнесмени, скъсаха си опашките, изпоизбиха се помежду си, а който оцеля, се пенсионира. А ромът, който имаше симкарти за цялата държава, не само не изчезна на картата на конвенционалната престъпност, а се изкачи на второ място в класацията на най-масовите престъпления веднага след неизбежните кражби.

Днес телефонните измами са най-доходоносното и най-безопасното престъпление в България. Известната банда на Наглите например в продължение на три години отвлича, мъчи и тормози срещу откуп сумати хора и накрая се озова в затвора с тежки присъди, без да броим застреляните в тила и закопани в Плана планина.

И всичко това за едни 20 милиона, които поискаха от близките на жертвите си, за да получат едва 5-6 процента от тях. Това си е абсолютно провален бизнес план.

Телефонните измамници пък – вярно, за малко по-дълго време, си поискаха 20 милиона лева, получиха 20 милиона лева и продължават да са си на свобода в огромни мутрабарокови палати в цигански гета в Северна България.

Нашият ром е на гребена на вълната още от началото на новото хилядолетие, но направо не може да си преброи парите в последните 7 години. През 2010 г. България е потънала здраво в дълговата криза. Класира се с развитието на икономиката си чак на 70-о място в света и целият бизнес в държавата е свил уши, съкращава, уволнява, слиза от скъпи лимузини и върти волана на баничарки.

За циганина със симкартите обаче настъпват още по-добри времена. Оказва се, че в същата година независимо от кризата България се класира на 5-о място в света по брой мобилни телефони на глава от населението – 1,47. И ромът моментално се адаптира към новите условия.

Вкарва симкартите в джиесеми и хората му (наричани от криминалистите „въртячи“) започват да набират вече не стационарни, а мобилни номера. Но не по 10-15, а между 600 и 1000 телефона на ден. Времената и технологиите са други и вече никой не предлага машинни лагери и вериги.

Соще по-ошлайфано актьорско майсторство нашият ром вади сценарии за пострадали в катастрофи роднини, за спасяване на внуци, заразени с птичи грип, с ебола, за освобождаване на колетни пратки, изгодни климатици и дори помощ на полицията в спецоперации, за които е нужно да се осигурят пари за залавяне на телефонни измамници.

Стотици са сценариите за тези пиеси, с които често циганинът колекционер ловко прибира целите спестявания на възрастни хора. За последните 6 години телефонните измами са се увеличили с около 400 процента. Дори от полицията и прокуратурата обаче признават, че над 50 на сто от жертвите въобще не подават оплакване. Така че истинската ситуация е много по-страшна от официалната статистика.

Как реагира обаче държавата на този толкова успешен ромски бизнес?

Никак!

Разкриват се под 10 процента от обявените от жертвите случаи. А при тези смешни 10 процента 70 на сто от осъдените след това получават условни присъди. А ефективните в повечето случаи са между 2 и 3 години затвор. Така българското правосъдие наказва циганските кланове, които обират до шушка последните пари на хиляди възрастни хора.

Да не говорим, че обикновено заловените и осъдените са мулетата, които пренасят парите, а нашият ром си остава недосегаем. Правосъдната система на Република България е безсилна да спре неговата схема.

Защо се получава така? Първо, съдилищата в България масово отказват да разрешават справки кой е собственик на определен телефонен номер, от който звънят измамниците.

А това е нишката, от която тръгват криминалистите – те в крайна сметка имат жертва и номер, от който ромите са я излъгали да хвърли спестяванията си през прозореца. Как да започне разкриването, ако не чрез справка кой стои зад телефонния номер? Да, много често това е нашият циганин със 176 000 симкарти на свое име, или някой инвалид, или психично болен в лудница, но все отнякъде трябва да се започне.

Второ – ромската банда, в която има организатор, няколко „въртячи“, мулета, които пренасят парите, и шофьори, който возят мулетата, за българското законодателство все още не е организирана престъпна група. И не може да бъде преследвана по този текст от закона.

Трето, според нашия Наказателен кодекс, писан в далечната 1968 г., телефонната измама не съществува – тя е просто измама – няма нов квалифициращ текст, който да дава по-сурово наказание. С други думи НК е тотално неадекватен за това престъпление – и съдиите, освен само да погалят по главите мулетата на нашия ром милионер, няма какво друго да направят.

Но как да е адекватен законът, когато депутатите в парламента имат толкова много лобистки текстове за вкарване в пленарната зала, че да се занимават с глупости…

И четвърто, защо прокуратурата и МВР трябва да чакат следващото телефонно обаждане? Защо тръгват по телефона, а не по мутрабароковия палат на циганина колекционер? Досега трябваше да му пратят и данъчни, и ХЕИ, и армията и 6-и американски флот, ако трябва.

Как е възможно банда цигани с основно образование да разплакват половината държава, превръщайки се във второто най-масово престъпление в статистиката на полицията, а държавата да дреме вече повече от 10 години?

Депутати, защо е недосегаем ромът милионер със 176 000 симкарти?

http://168chasa.bg