Десислава Христова към Местан: Вие сте като д-р Менгеле – сипете сол в отворените рани на хората!

Отворено писмо до Лютви Местан написа юристката Десислава Христова, член на столичната организация на ДПС.

Публикуваме го без редакторска намеса.

Г-н Местан,

Много ми е трудно да се обърна към Вас днес!

Причината не е в това, че нямам дар слово, нито ме е страх! Напротив! Толкова много неща ми изпълват съзнанието, че ако думите бяха вода, то сигурно щяхте да се удавите, дори и да сте отличен плувец!

Но аз вече съм влизала макар и задочно в битка с Вас. Помните ли миналата година петициите, подписките на „Граждани против регистрацията на ДОСТ”, както и отказа на Софийски градски съд да регистрира тази партия? Тогава, както и сега заставам с лицето си и с името си, за да няма съмнения и всеки въпрос да може да получи отговор.

 

Днес, 19-ти май 2017г., в Джебел имаше едно събитие. Там се събраха много хора от всички краища на България и гости от съседна Турция. Събра ги един спомен от историята, събра ги естественото им човешко желание да изразят своите чувства – дали на болка, носталгия, или на съпричастност, но те бяха там. Аз също бях там … и успях да поговоря с непознати хора, с някои от тях дори без да знаем един на друг езика си. Знаете ли как се разбрахме – отлично! Защото макар да не разбирахме думите, усещахме смисъла им и поговорихме за хубави неща – за добро, за човечност, за братство …

Вие имате претенции да сте лидер, да давате посоки и да водите след себе си хора. И сте много упорит в тази мисия. Аз Ви разбирам, защото след като следвахте дълго един път, сега нямате друг, защото затворихте всичките си пътища сам. Вие се отрекохте от себе си, както и от ужасно много години от живота си, зачеркнахте и погазихте всичко, в което сте се клели, за което сте говорили и сте следвали. Днес Вие като се обърнете назад, какво виждате? Дали не е една огромна празнина на един лъжовен житейски път, дали не е безпътие? И затова сега сякаш искате да изживеете целия си живот в оставащото време, да компенсирате десетилетия с мигове, защото иначе … остава само безпътието.

Отдавна съм забелязала, че именно Вие ползвате един също така универсален език, но не този, на който аз се разбрах с непознатите хора в Джебел, а друг– езика на омразата. Езикът Ви е напудрен с много „екзактни” и всякакви словоблудствия, впечатляващ на пръв поглед, както всяко неразбираемо нещо, както би хванала окото една силно излъскана фасада. Този език представлява един злокобен марш на разрухата, на агресията, на страха. Вие сте като лекар, само че като д-р Менгеле, преметнал бяла престилка, сипете сол в отворените рани на хората, търсещи опора, утеха, разбиране, уважение, смисъл … все нормални човешки желания. В Джебел видях, как Вашият език на омразата е посял отрова в съзнанието и сърцата на хора от една кръв, един етнос и една вяра … хора, които заразявате с омраза. И ме заболя от това, защото тези хора са мои сънародници.

Днес отново не изневерихте на себе си. Думите Ви пак бяха в тази прословутата, за мен вече поизтъркваща се маршова музика. И знаете ли, нямам никакви намерения да ровя в историята, и да търся факти и свидетели на миналото. Няма да доказвам дали Ахмед Доган е бил в основата на майските събития преди 28 години, или това е мит. Защото това не е от особена важност! Мит ли е, или не, има кой да доказва.

Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. А аз съм била малка през онази далечна 1989-та година и не съм била там, за да говоря от 1-во лице. Но ще Ви кажа нещо много важно! За мен няма никакво значение бил ли е, или не е бил Ахмед Доган в основата на този първи митинг-протест, а това че вече три десетилетия той всъщност е все там – в реалната битка за права и свободи, в ясен път и със стабилна посока – за единна и неделима България! Така, както е записано и в Устава на политическа партия „ДПС”. В който Устав и Вие сте се клели.

Пред хората седят Вашите думи срещу последователните действия на Доган!!! Кое мислите, че има значение? Впрочем думите запълват липсата на действия. Нормално е Вие да сте активен в словоизлиянията, а той да не Ви обръща внимание. Все пак Вие го следвахте години наред, дори поехте да ръководите партията, която сега толкова яростно отричате и всячески се мъчите да разединявате.

След Коледата от 2015-та година, защо така упорито се опитвате да омерзите и отречете всичко, към което сте принадлежали години наред? Коя е истината – тази преди Коледа, или тази след нея?

Аз на Ваше място бих се срамувала от себе си, но предполагам, че толкова много неудовлетворение сте натрупали, че сам се страхувате от това, в което сте се превърнали. Затова ми е трудно да се обърна към Вас днес. Съжалявам Ви, но човек сам избира пътя си … или безпътицата си!

19-ти май 2017г.             

                                                 Десислава Христова

Б.Р. Десислава Христовае родена през 1975 г. в Монтана и живее в район „Овча купел“ на София. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, специалност „Правораздаване“.

Работила е като юрисконсулт и експерт в различни държавни институции като ДП „Строителство и възстановяване“, Агенция за социално подпомагане, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ към МРРБ и като юридически консултант към различни компании от частния сектор.

Семейна е и има един син.

Член е на Обществения съвет към Областния съвет на ДПС – София-град. За предсрочните парламентарни избори-2017 г е предложена от гражданската квота и е четвърта в листата на ДПС за 25 МИР – София

Резултат с изображение за десислава христова

http://epicenter.bg