Десните да си купят рокли и да вървят в Карлуково

Във всяка нормална зоологическа градина по клетките на животните са сложени табелки, за да могат скучаещите туристи и любопитните тийнейджъри да са наясно какво виждат пред себе си и с какво точно си правят селфи, че да не се излагат пред приятелите си във „Фейсбук”. Това се прави с възпитателна и педагогическа цел – пълно смесване на забавлението и знанието, за да могат младите поколения да бъдат прилъгани да научат нещо. Ето защо ще си позволим да заемем този творчески подход, за да представим на ошашавената публика един пътеводител в дясната фауна, справочник за това кой кой е в редиците на старата „автентична“ десница, която днес, като класически пациент на Карлуково, който вие към луната нощем, е разтроена, а отделните й личности дори вече не искат да си говорят.

Предупреждавам предварително – това е екстремна експедиция, така че авторът не носи отговорност, ако в края на текста у някои читатели се появяват суицидални синдроми, скоротечна мигрена или желание да си прегризат китките. Когато погледнеш в бездната, и бездната поглежда в теб, казваше навремето Ницше. В нашия случай е, че когато вдишаш аромата на блатото, и девет бани след това не могат да го изчистят от тебе.

Старото СДС, онова, което смяташе, че е приватизирало завинаги времето (чрез Работническо-мениджърско дружество, естествено) и твърдеше, че е спечелило изборите с малко, но завинаги, в наши дни се разпадна мелодраматично, но все още е твърде неясно какво отличава едната му част от другата. Тук навлизаме в територията на квантовата физика. Трудно е да се преценят разликите между микрочастиците, но в името на научния интерес сме длъжни да го направим.

Ще започнем с най-шумно обявената и медийно най-олигавената част, която си избра за име „Да, България“. Правилно предположихте – „Да, България“ изобщо не е качествена нашенска лексикална конструкция. Ако в Шопско или Пернишко се появи кадър, който говори по този начин, ще изяде юмруците – в единия, или винкела – в другия случай, със скоростта на светлината. „Да, България“ е опит да се преведе на български английска езикова конструкция и това казва много за партията. Тя е измислена отвън и внедрена като микроб или лабораторен вирус в българското политическо тяло. Ненапразно всички медии на скандалната и демонична фондация „Америка за България“ работят като пропагандни фабрики за възхвала на този проект. За негов лидер бе избран св. Христо Иванов. Същият стана светия в очите на десния електорат, когато се обяви за съдебна реформа, макар и единственото, което успя да измисли като такова, е да раздели ВСС на две колегии. Това е все едно да се опиташ да правиш революция в името на това да смениш цвета на пердетата в някое министерство. Десните хардкор маниаци бяха готови да простят на св. Иванов дори и това, че стана министър на Бойко Борисов, въпреки че само броени месеци преди сакралната дата бе праскал моралистични статуси срещу него.

След като цялата афера се провали гръмогласно, св. Христо Иванов мина на свободна практика, получи тлъст грант от „Америка за България“ и стана ясно, че американците си го къткат, за да произведат от него зализан либерален гуру. Може би заради това, когато създаваше партията, Светията реши да не набляга на дясната си същност, а обяви, че партията му стои отвъд политическите разграничения. Тя (партията) била за това гражданите да се обединят срещу мафията. Великолепна идея. Фолкпевиците срещу ниските хонорари. Няма как да не закачиш балъци на такава въдичка, особено ако американското посолство впрегне всичките си агенти за влияние да стават партийни членове. И така в „Йес, Бългерия“ се записа цялата „Протестна мрежа” воглаве с Антоанета Цонева, знайни и незнайни „умни и красиви“, които бяха решили, че може би е време да се занимават с нещо друго, освен да си търсят биомаруля по скъпите магазини и хипстърски тениски, за да изглеждат добре на протестите за недопускане на бедняци в определени ресторанти. В „Да, България“ се записа и пишман историкът, недоучилата медийна звезда, прогоненият от всяко училище, в което е бил преподавател, Емил Джасим. Това е същият тоя, който тръгна да праска тезиси срещу Левски, да истерясва и да трие във „Фейсбук” всеки, който му противоречи, и да заема любимата си поза на жертва на световната конспирация. Отбелязваме лицето Джасим неслучайно. „Да, България“ е антипатриотичният сегмент от дясната лудост. Там се събраха всички, които се изприщват от факта, че са българи и считат за върхова изява на свободата ходенето на гей паради и правото на мъжете да си купуват рокли, без да бъдат съдени от неграмотните скотове и селяни. Шефът на формацията беше министър на Борисов, но сега посланието е, че повече няма да му пристава.

Св. Христо Иванов и великомъченик Радан Кънев едно време бяха приятели, но в дясната лудница всяко приятелство е нетрайно като партийно членство на Слави Бинев. И така тези, които едно време си казваха палаво „копеле“, се разделиха. Великомъченикът Кънев създаде втория сегмент от десницата „Нова република“. Ако приемем, че „Да, България“ може да бъде оприличена на девойка, която си сваля сутиена срещу заплащане, то в „Нова република“ се събраха порноактрисите. Всички десни зомбита и притежатели на членски карти в ДСБ плюс още някакви свободни електрони формираха нещо, което нарекоха „надпартийна платформа“. Между „Да, България“ и „Нова република“ трябваше да има коалиционен флирт, експресна свалка, но нещата зациклиха драматично и сега двете формации често се плюят една друга въпреки общия си корен. Хората на великомъченик Радан се опитаха да пробутат истинско фокусничество на публиката – обявиха се за дясна алтернатива и веднага предложиха пенсии от 700 лева. Всички стари костовисти изведнъж започнаха да се изживяват като новорепубликанци и ако човек ги слуша как говорят, ще рече, че те са се родили вчера, а не са безчинствали с години из политическите пространства. „Нова република“ също смятат ходенето на гей паради за ценност, но понеже видяха, че това не им носи политически точки, вече го правят с мръщене. Вероятно заради появата на „Да, България“, които узурпираха полулибералния сектор, хората на Радан решиха да изземат пак темата за морала и всички останали еротични играчки, с които обичат да се забавляват, когато се окажат в опозиция. Разбира се, килерът на „Нова република“ е пълен със скелети, които показват, че тия, като дойдат на власт, веднага зарязват морала и се хващат за кинтите. Хората на великомъченик Кънев също твърдят, че не искат повече с Бойко Борисов, но при тях клетвите траят по-малко и от годежите на Валери Божинов.

И най-накрая – третата част е остатъчният Реформаторски блок, приютил в себе си призрака на древното СДС, сведен до 12 кариеристи плюс Божидар Лукарски и жена му, буйния евроатлантически перчем на Николай Ненчев, лошите погледи на Меглена Кунева и безкрайния хуманизъм, доброта, изящество и човеколюбие на Петър Москов – човекът, който искаше да не праща линейки в циганските квартали и въведе пръстовите отпечатъци. Това е меланхоличната част от десницата – тази, която не иска да се откаже от битката за сърцето на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов и която фантазира себе си като естествена съставна част от властта, ако старата й любов спечели изборите. Именно заради това в остатъчния РБ живеят с усещането за лична обида. Трябваше да управляват четири години, а ги свалиха на втората. Две години загубени далавери. Светът е несправедлив. Вселената е калпава. Сигурно това огорчение доведе дотам, че РБ зарязаха либерализма и се обявиха за консерватори. Анонсираха го с медийни топове и кресливи нотки. Каква е разликата с другите партии, обаче все още е неясно. Защото всички описани тук субекти си имат един общ корен, но липсата на достатъчно качествени хапчета очевидно е предизвикала този ментален разкол и това затруднява страничните наблюдатели да различат кое животно с какво преживява и се храни в тази част на зоопарка.

Нека описанията обаче да не ви заблуждават. Представителите на тази фауна най-вероятно няма да се доберат до парламента, но да не бързаме да ги отписваме от еволюционния порядък. Повечето от тия са издръжливи и мерзки. Един ден, ако атомна бомба удари отечеството, на финала на кризата ще оцелеят хлебарките и вероятно поне един десен интелектуалец, който ще праска статии за това как Путин е виновен за всичко. Тоест разходката из този зоопарк няма да е само загуба на време, а ще ви е от полза да знаете срещу какво има да се отбранявате и как да действате, ако се окажете на една маса с костовист, и имате ли вариант за бързо бягство, ако почне да ви цитира статусите на Радан Кънев. Политиката може да бъде интересна дори и в своите екстремни крайности, така че се надявам след едно такова пътешествие да оцените живота и да сте в състояние поне за малко да се зарадвате, че не ви се налага постоянно да се занимавате с такива екземпляри.

Резултат с изображение за Александър Симов