Диктатурата на бетинките

Не завиждам на нито един човек, който тези дни за първи път се е сблъскал с явлението „Бетина Жотева“. Госпожа Медийната регулаторка се раздаде докрай и демонстрира мелодраматичните дълбини на собствената си истерия от екрана на почти всяка телевизия. Подозирам, че на случайния зрител не му е било леко, а и е почти сигурно, че ще сънува кошмари поне още три месеца. Телевизионното поведение на Жотева обаче е повече от ярка метафора в каква държава живеем. Държавата на обърнатите стойности. Държава, в която тези, които са назначени да защитават свободата на словото, се държат като мафиотски донове към журналистите. Нека да припомним скандала с няколко думи, защото, повярвайте ми, по-голям от него България тази година не е преживявала. Тече банално заседание на парламентарната комисия по култура и медии, което обсъжда съдбата на радио „България“, за което шефът на БНР Александър Велев е наточил секира. Журналистката Къдринка Къдринова става на микрофона, за да пита дали е вярно, че Бетина Жотева е говорила с един от испаноезичните посланици, където му е съобщила, че вицепремиерът Екатерина Захариева е „за“ закриването на радио „България“.

Дори и в официалния си отговор Жотева се държи арогантно и казва: „Трагедия е, че Съюзът на българските журналисти е в такива ръце. Много съжалявам. Това е невероятна долнопробна клюка…“. Междувременно обаче госпожа Бетина решава да се поинтересува коя е Къдринова и вече встрани от микрофона я пита: „Ама ти си не’ква комунистка от „А-спекто“, ли?“. И след това се разразява цялата епична драма, в която Жотева отправя заплаха, съска, а всичко това го има съвсем надлежно записано. Заради това беше истинска комедия да я гледаме из студиата. Тя се изкара жертва на огромна интрига. В паниката си госпожа Бетина дори вдигна като жив щит пред себе си вицепремиера Екатерина Захариева („която аз уважавам безкрайно много“, цитатът е дословен и умилително лакейски). Тоест голямата цел не била дребната регулаторка Жотева, а голямата управленка Захариева.

Можехме да повярваме на госпожа Бетина, но няколко детайлчета смущават тази теория на конспирацията, която тя размахва като свое върховно оправдание. На първо място – скандал изобщо нямаше да има, ако Жотева не бе започнала да съска, да отправя заплахи и да каже репликата: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става“. Ако Жотева просто бе отговорила, че информацията на Къдринова не е вярна, драмата щеше да приключи на място. Вместо това обаче записите показват – госпожа Бетина започва да кипва и да се поти като банков обирджия, спипан от охраната, и вдига емоционалния градус до невероятни нива. Питат я: „Това заплаха ли е?“, а тя отговаря „Абсолютно“. Когато в прав текст си признаеш, че си заплашил журналист, тогава всякакви оправдания, че това е някакъв върховен заговор срещу Екатерина Захариева и правителството, се спихват като детски балончета.

Проблемът на госпожа Бетина обаче е, че тя така и не поиска да признае, че гафът е неин, че тя е чудовището, а не жертвата. И продължи да се държи като Годзила, която е атакувала модерен мегаполис с небостъргачи. Обяви, че ще съди Къдринка Къдринова, а в едно студио допълни, че вече била внесла жалба в прокуратурата. Много юристи ехидно се опитаха да си представят какво основание е записано в нея. Защото вината на Къдринка Къдринова е, че е задала въпрос. Само това. Един въпрос отприщи торнадото „Бетина“ и демонстрира, че госпожата няма никаква представа къде се намира.

И понеже живеем в общество със закърнели морални инстинкти, ми се иска отново и отново да повтарям. Бетина Жотева иска да съди журналист за въпрос. За въпрос! Отменете всички пресконференции, за да може госпожа Бетина да живее в мир със себе си и собствената си съвест. Забранете всички интервюта, че от толкова въпроси госпожа Бетина ще се разори от хонорари за адвокати.
Дори само това действие показва, че тази дама няма представа къде се намира, какво означава свобода на словото и какъв е смисълът на истинската журналистика. И тази същата е назначена да бъде страж на свободата и да бди медиите да бъдат свободни. Само си представете абсурдната ситуация. След около два месеца СЕМ ще трябва да избере директор на БНТ. И госпожа Бетина ще е един от хората, които ще гласуват. Тя е пратена в регулатора, за да бъде обективна, а след като един въпрос свали напълно маската й, започна да праска тежки статуси за „комунетата“, които я завъртели в интрига. Нима тази дама ще бъде на висотата на своята отговорност?

Нима от тук нататък някой ще вярва в нейните морални качества и обективност? Точно заради това отказът на Жотева да подаде оставка, да събере нещата си от СЕМ и да се изнесе с пета космическа, е друга част от нейния морален фалит. Във всяка друга държава госпожа Бетина вече щеше да е част от миналото, заслужено забравена, защото поведение като нейното просто няма как да бъде толерирано. Но ние и по морал сме леко встрани и заради това госпожа Бетина и нейната орда от десни тролове сигурно пускат радостни слюнки и си представят как тя ще продължи да безчинства едни още безкрайни пет години в СЕМ.

Тази същата госпожа Бетина само след два месеца ще трябва да гласува за нов шеф на БНТ. Вие нали си представяте какви ще са критериите за избор? Нали нямате съмнения, че същата, която вилнее с думи като „комунета“, по никакъв начин няма да е на висотата на своята отговорност.

Слушах госпожа Бетина и се сещах за онези ледени думи на Гео Милев в „Полицейска критика“:
Забранено е –
да се говори,
да се мисли,
да се пише,
да се чете,
а най-сетне и
да се живее.

Изпитвам тягостното усещане, че госпожа Регулаторката, като ги чете, ще кима одобрително с глава и ще сумти възхитително…
Но като споменахме за дясното, е добре да поговорим и за един друг проблем. Либералната журналистика с псевдопатетични възклицания много обича да говори за това как България е изостанала безкрайно назад във всякакви класации за свобода на словото. Същите тези обаче отказаха да разпознаят поведението на Жотева като проблем и да напишат поне няколко думи по темата. А именно овластени хора като госпожа Бетина сриват държавата. Защото една чиновничка в регулатор се чувства длъжна да съска заплахи, когато някой въпрос я поизпоти. Това е психопатично поведение. Но у нас всеки типаж „ала госпожа Бетина“ може до утре да мрънка за медиите-бухалки, а в следващия момент да започне да се държи като цензор в черно просветление.

Трябва ли да припомняме кой ни инсталира Бетина Жотева в СЕМ? Основният виновник за нея се казва Росен Плевнелиев, от чиято квота тя влезе в регулатора. Още тогава много хора казаха – ето, още един протестър кешира добре и монетаризира своите тежки и моралистични статуси във ФБ. И така най-голямата издънка, която някога е заставала в креслото на „Дондуков“ 2, все още ни преследва със своите интелектуални инфекции, които щедро нацвъка в публичното пространство.

Най-лошото от всичко е, че подобна гавра над журналисти се е случвала и по по-фрапиращ начин, но тогава медиите като че ли не обърнаха достатъчно внимание. Само преди няколко месеца вицепремиерът Томислав Дончев осъди за 40 хиляди лева топжурналистката Ива Николова, и то за два зададени въпроса в ефир. За въпроси! Основните обвинения към Дончев ги произнася писателят от Габрово Калин Илиев, но Дончев решава да съди тази, която е питала. Безумието е пълно, но в хаоса на правосъдната система в крайна сметка жертва става Николова. 40 хиляди са огромна сума. Представете си, ако почнат да съдят журналистите, че са питали. Това е все едно да стъпиш с кубинка върху свободното слово и да се изплюеш отгоре му. Стрелбата е ефектно насочена. Това е изстрел в правото на журналистиката да търси истината, да пита, да се интересува от сенчестите страни на политиката, да разнищва. Журналистът има само едно оръжие – въпросите. Да му вземеш тях, това означава повече журналистика да няма, а да съществува единствено някаква бомбена стерилна реалност, където Дончев ще чете за себе си какъв велик експерт е, какъв мощен политик, какъв титан…

Николова е журналист с боен характер и влудяваща ерудиция, но ето че един преходен политик, когото историята едва ли ще запомни, може чисто финансово да я постави на колене и да я накара да продава имотите на баща си, за да удовлетвори неговите авторитарни страсти. Много хора у нас продължават да изпитват съмнения към екстрите, които преходът ни донесе. Но свободата на словото остана единственият сигурен белег за промяна. Журналистите на върховете на своите писалки промениха интелектуалния климат и преподадоха първите уроци по свобода. Но днес бетинките и дончевците вече свободата ги дразни и заради това атакуват нейните носители. Убеден съм, че номерът им няма да мине, но е крайно време всеки журналист да се припознае като част от една атакувана гилдия и заедно да се противопоставим на всякакви опити за окови върху словото, за инкриминиране на въпросите. Ако нямахме право да питаме, днес можеше още да има хора, които смятат госпожа Бетина за интелектуален титан. Но един въпрос – и истината лъсна…Това е магията на свободата.