Дневникът на един волен

Мммм, утро е! Слънцето грее! При това грее само за мен.

Е, добре де, да не бъда грандоман! Грее и за жена ми!

Днес Чуколов ми каза един виц. Вкарали Наполеон Бонапарт в лудница, защото се мислел за Волен Сидеров.

Признавам си – много съм велик!

Ако не се бях родил, сам щях да се направя…

Днес имам много работа. Но първо да си допия кафето с пресата. … О, ужас! Вестниците споменават името на Валери Симеонов повече от моето. Това е недопустимо! Аз съм толкова важен! Аз крепя този кабинет! Както се казва – нося България на раменете си! Трябва ми някаква героична история… например… да ме нападне някой чернокож! Не! Може да ме удари! Сетих се! Трябва чернокож да нападне жена ми! Това ще е супер! Ще стане скандал!

Бойко ми е длъжник, ще му поискам главен секретар на МВР и той няма да може да ми откаже.

С нетърпение чакам синът ми да порасне. Ако направя някой скандал в училището му, ще мога да поискам и просветен министър. Така, добре ми се нареждат нещата. Ох, тук съм се порязал.

Глей ся кво нещо. Сам си бръкнах в раната.

Дето се казва – бръкнах със златния си пръст в раната. Хахаха! Колко съм духовит!

Ако ми предложат от НСО да пазят жена ми, ще откажа.

Предпочитам само аз да си я пазя. Като се сетих за жена ми, не трябва да ѝ удрям шамари на обществено място. …

Трябват да използвам юмруци, защото ми трябват и гласовете на хората от Перник.

Трябва да направя нещо, за да се говори за мен. Искам хората да ме запомнят.

Ето, Бойко прави магистрали!

Я чакай! Защо и аз да не направя една магистрала. От Белград през Белоградчик и Белово, та чак до Бяло море! Ей, това е магистрала! И каква осова линия! Направо си я представям и ми става хубаво!

Толкова ми стана хубаво, че чак забравих какво стана вчера.

На улицата, някакъв не ме позна, представяте ли си, и ми крещи в лицето:

„Къде пресичаш, бе?

Не видя ли знака?“

Разкрещях се и аз:

„Какъв знак, бе?

Аз признавам само финикийските знаци!“

Най-хубаво ще ми бъде, ако стана премиер!

Леле!

Само да докопам еврофондовете, ще видят тогава. Не къща в Барселона, ще си купя БАРСЕЛОНА. Ще си купя града, отбора и Меси за разкош.

А дотогава мисля да стана академик.

Що пък не! Ще отида до БАН. Така де, как влязох в НАТФИЗ?

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес

Резултат с изображение за волен