Докога Европа ще търпи провокациите на Ердоган?

Всичко е просто. Дори много просто: турският президент Ердоган е изпаднал в амок в неговата битка (кампанията) преди референдума за нова конституция. Той обижда, води полемики, атакува без мярка и приличие и без никакви дипломатически задръжки. Обижда германската канцлерка, Германия като цяло, Холандия, ЕС и всички европейци. А отзад министрите му ръкопляскат и скандират в хор същите обвинения и агресивни инсинуации. Не минава и ден, в който Ердоган да не обижда други политици и други държави. Дори един Доналд Тръмп не може да се мери с него с туитовете си.

А Меркел мълчи

А реакциите? Масово политиците си правят оглушки и обясняват Ердогановите провокации със собствената му слабост. Повечето от тях изразяват надежда, че отношенията ще се нормализират бързо след като отмине кампанията за референдума и ни убеждават, че дипломатическата въздържаност представлява единствената разумна форма на реакция. Затова и много рядко чуваме твърди и ясни вербални становища: от канцлерката Меркел, която се солидаризира с холандците, не виждаме ясна позиция; нито пък виждаме подобно поведение от ЕС, към който Ердоганова Турция (все още) иска да се приобщи.

Вярно, не във всички страни от ЕС живеят толкова много турци – вече дори трето и четвърто поколение – колкото в Германия, Холандия, Австрия или Франция. Но все пак Брюксел нямаше много да сбърка, ако поне реторично беше подкрепил безпардонно хулените от Ердоган страни-членки. Да, Европейският парламент вероятно ще преустанови официално присъединителния процес с Турция, но на практика преговорите с Анкара вече са прекратени. Тоест статуквото не се променя. Турция ту иска, ту не иска да се присъедини към ЕС – колкото се може по-бързо. ЕС пък преговаря само заради самите преговори, а не за да направи Турция пълноправен член на Общността. Което не прави излишна една демонстрация на солидарност и адекватна реакция от Брюксел на нападките на турския президент.

Ердоган ругае като хулиган и нарушава утвърдените дипломатически традиции и правила. И всичко това с единствената цел да превърне светската република в ориенталска деспотична държава. И се надява, че турците ще застанат твърдо зад него и неговите изцепки. Макар че не можем да вярваме напълно на анкетите, не е изключено турските избиратели да отхвърлят властовите претенции на Ердоган и на бленуваната от него президентска диктатура. Което ще бъде най-доброто за Турция, за турците и за ЕС.

Кой иска такъв президент?

Отношенията между Турция и европейците, и особено с германците няма да се нормализират толкова бързо. Защото изцепките на Ердоган хвърлят ярка светлина върху личността на един, вероятно не толкова силен мъж в Анкара. Та на кого му е нужен точно такъв президент, с точно такова политическо поведение, след референдума?

Ердоган усеща това и кокетира с нови стратегически партньори. ЕС обаче трябва спешно да реши за себе си, дали все пак не трябва да уеднакви позицията си спрямо Ердоган, да действа като един. И да не се оставя да бъде воден за носа като танцуваща мечка по вече съвсем недипломатическия международен паркет.

Kudascheff Alexander Kommentarbild App

  • Автор Александър Кудашев
  • http://dw.com