Дреме й на властта

От години приемането на бюджета на държавата е важно събитие в политическия живот. А разглеждането на бюджетите на касата и на пенсионното са били истински събития, защото на практика засягат здравето и социалните грижи на целия народ за следващата година. Включително и на депутатите и техните близки.
Но с всяка изминала година тези толкова важни събития преминават в графата „по-маловажни/несъществени“. Тази година вече отиват към графата „неглижирани“. Няма здравен министър (по понятни причини) в пленарната зала, няма вносител, няма становище на вносител, няма шеф на надзора на касата. Все важни „реквизити“ при внасянето на подобен документ на вниманието на депутатите. А поведението на самите депутати от управляващото мнозинство направо казва: „Аре, дреме ми за бюджета ви“. Те дори не вземат думата при дебатите, за да защитят бюджета на своите хора. Може би той въобще не е за защитаване? Или дълбоко в себе си са съгласни с аргументите на опозицията? Или просто нямат умствения капацитет, за да го направят? За тях явно най-важното е да се нахранят в кафето или в стола на парламента, а по време на почивката им, за да не бъдат обезпокоявани от простосмъртните – вече не се сервира храна и напитки на „други“, а само на депутатите (звучи като „Забранено за кучета и негри“).
Те просто си знаят, че техният бюджет ще мине, затова по-важното е да се нахранят на спокойствие и далеч от очите на електората.
Не им пука (или напълно са забравили) за обещанията пред избирателите – та нали на следващите избори пак ще ги изнудват или просто ще фалшифицират гласовете им? Е, може голяма част от избирателите да са измрели в резултат на здравната и пенсионната „реформа“, но какво от това? Балами и страхливци все ще се намерят, за да ги сложат пак във властта.
И тогава пак ще бъдат сменяни министри на здравеопазването по-често от чорапите на премиера. А те няма да правят никакви политики в здравеопазването и само ще се правят, че пестят парите за здраве. Не е ясно от кого се пестят и за кого ще се харчат спестените пари, но властта пести. Пести. Пести. А хората боледуват ли боледуват.
Такова падение не е неочаквано, за него се работи от края на 2009 г. И все пак, любопитно е как би трябвало да да реагира един министър на здравеопазването на ограничаването на възможността хората да се лекуват по съвременен начин? Как ли ще приеме здравният министър Кирил Ананиев ограничението за въвеждане на нови медикаменти и терапии, наложено от шефа на Надзора Кирил Ананиев?
В това време премиерът гордо представя в Брюксел председателството ни. Председателството на един болен и беден народ! Естествено премиерът ни дума не обели пред Жан-Клод Юнкер за българското здравеопазване или здравето на нацията.

Аида Паникян

Резултат с изображение за boiko

http://duma.bg