Дупката на геврека

Иван Бакалов ми донесе разни работи за ядене, между тях кутийка, на която пише „Европейска салата“. Отворих я да я опитам и се разсмях: Абе, Иване, каква ти европейска салата, това е руска салата, много върви с водка „Белуга“.

Но Иван е постник (вегетарианец) и ми обясни: В европейската салата няма шунка.

Бря! Че то било като в брадатите вицове: Някои ядат свинско, други – зеле, значи средностатистическият българин яде свинско със зеле. И вицът за „Гласът на Америка“: Питат ни от България имаме ли в Америка гевреци. Отговаряме: Да, в Америка гевреци има, но без ненужната дупка в средата.

Има интернационален заговор против мен да ми смачкат самочувствието на преводач. Отидох в Русия, казах руска салата, не знаят какво е; там казвали французский салат. Отидох във Франция, казах салат рюс, не ме разбират; там казвали маседоан, сиреч македонче, понеже в салатата има всякакви работи и както Македония е мешавица от чисти българи, шиптъри албанци и всякакви други хора. По заръка на Коминтерна Венко Марковски, нула като поет, роден в Скопие, но академик на БАН, им преправи езика, за да говорят като „прави сърби“, нежели на югозападен български диалект.

Пък макетата си пееха:

Македонско девойче,

китка шарена.

Дали има овой бели свят,

по-юбаво девойче от македонче.

Нема, нема, неке се роди,

по-юбаво девойче от македонче.

Македония доскоро беше БЮРМ (Бивша югославска република Македония), пък не можеш да пееш „Неке се роди по-юбаво девойче от бюрмче“. Сегашните македонци се родеят с Александър Македонски толкова, колкото сегашните гърци с ахейците от „Илиада“. А Заев и Ципрас се били разбрали за названието Северна Македония, като гърците щели да признаят македонския език в Гърция. Мигар има македонски език.

Те не знаят ли къде е юг, къде е север? Кажете им, че си загубих компаса, „la boussole“. На български се казва загубих пусулата. Хубав морски компас е, къде се дянал? На поплавък в чист спирт (това на моряците не се казва, за да не го изпият).

Ако е за преименуване, ние, българите, сме силни по преименуването. Преименувахме връх Мусала на връх Сталин, Варна – на град Сталин. We would sell our mothers wholesale if they came more than one at a time (извинете за американския сленг, тези думи значат майцепродавец). Пък българите не щем да приемем Истанбулската конвенция за „джендърите“, не щем да аплодираме гей прайда, както искат европейските социалисти от ПАСЕ начело със Сергей Станишев. Макар че израелците победиха в „Евровизия“ с травестита/травеститката Дана Интернешънъл.

Дядо ми Димитри кюмюрджията с гемийката си разнасял кюмюр (дървени въглища). Завел 16-годишната си булка на сватбено пътешествие на о-в Лесбос да я видят роднините. Те казали: „Много е хубава. Но може ли да готви. Да каже каква риба да й донесем от кея.“ Баба Венета се запретнала, казала да й донесат калкан. Те казали: „Имаме всякаква риба, такава нямаме“. Тя казала: „Вие нямате риба“. Те скочили: „Как да нямаме риба!“. Скарали се. Дядо Димитри си взел булката, качил я на кюмюрджийската гемийка, мълчешком вдигнал платната, замахнал с ятагана и срязал шватовото въже. Роднините се струпали на кея, викали „Хондродокефалос булгарос“ (дебелоглави българи). А от борда 16-годишнината ми баба ги ругаела на български, гръцки, турски, румънски, руски и френски, защото момиче варненче, но живяло в Кюстенджа и Одеса, където момичетата четели… срам ме е да кажа какво. В бабината ракла намерих неприлични книги като „Декамерон“, Histoiire secrette des femmes galantes, ятагана и бусолата на дядо Димитри.

Струва ми се, че сега сме изгубили пусулата. От време оно старците все мрънкаме глупостта, че бяхме по-добри от сегашните млади.

Все пак ще ви кажа да си го навиете на пръста и да ви е обеца на ухото провалът на мулти-култи модела. Бошлаф е, че Ципрас и Заев се били разбрали за името на Македония. Виждал съм аз преименувания. Бях варненче. Преименуваха Варна на град Сталин. С мама и татко се качих на Мусала, който преименуваха на връх Сталин. После прочетох как Алековият Бай Ганьо казал: „Ти ли ще ме учиш на политика бе, кьорпе? Ти, ако му цалунеш ръка, аз още по-надолу ша го цалуна“.

Един шуменски кмет поиска да рециклира тоталитарен паметник в монумент на атлантическата солидарност, селски кметове канеха US за бази, надявайки се на голям келепир. Ама келепир йок. И от ЕС келепир йок, само европейска салата. Вижте как Макрон натирил тираджиите ни. Меркел и Макрон през крив макарон ще се видят големи като Аденауер и Дьо Гол. Те и Юнкер са дребни като брюкселски зелчици. САЩ ни подаряват дупката на геврека – Тръмп даже пари ще ни иска за старите бракми F-16.

Нашата политическа „класа“ папагалстват от „Уикипедия“ за Чърчил, вместо да прочетат The Gathering Storm и следващите томове. И томовете на Маркс да прочетат, белким научат, че „Религията е опиум за народите“ не го е казал Маркс, а немецът Новалис (1772-1801). В увода „Към критика на Хегеловата философия на правото“ Маркс цитира Новалис. „Който не работи – не трябва да яде“ е цитат от Второто послание на апостол Павел към солуняните.

Постскриптум:

Гласуващитe хора са политически животни, цитирам Аристотел. Заев дваж цитира Аристотел, когато на брега на Преспанското езеро подписваше договор с Ципрас. Докато македонците и гърците плюят през него, договорът ще е дупка на геврек.

Димитри Иванов

http://segabg.com