Държава в аварийната лента

На магистрала „Тракия“ колата ми изгасна. Воланът стана твърд, но криво-ляво се изнесох вдясно, без някой от шофиращите зад мен да ме блъсне. За щастие там мантинелата беше прекъсната и паркирах в оскъдната, но все пак достатъчна, площ извън пътя. За щастие, защото за 15-те минути, докато колата отново запали, по аварийната лента профучаха най-малко пет-шест ТИР-а. Поне един от тях нямаше да успее да спре, дори и да искаше – толкова бързаше.
Като се прибрах, прочетох, че по данни на Главна дирекция „Национална полиция“ от началото на годината до края на юни случаите на шофиране в аварийната лента са общо 142. Което ще рече, че почти пет процента от всички нарушения от този тип в цялата страна са станали пред очите ми, и то в онзи четвърт час. Това няма как да е вярно. Нарушенията са десетки и дори стотици пъти повече. У нас аварийната лента стана по-опасна от скоростната. Може не всяко навлизане в нея да завършва с пътнотранспортно произшествие, но пък стигне ли се до катастрофа, изходът най-често е фатален. През юни ТИР удари бус в аварийната лента на магистрала „Тракия“. Преди Великден шофьор помете кола в аварийната лента на магистрала „Хемус“ и уби двама. През юни м.г., отново на „Тракия“, ТИР удари лека кола. Година преди това, пак там, двама загинаха, след като автомобилът им бе блъснат от товарен камион.
Навремето знаехме, че военните устави са писани с кръв. На базата на фатални инциденти са формулирани правила, които трябва да бъдат строго съблюдавани, за да се гарантира здравето и животът на личния състав. И забраната за каране в аварийната лента не е измислена случайно. Тя също е насочена към опазване на човешкия живот. В нея може да се спре само при възникнала повреда в автомобила, или ако водачът се е почувствал зле. За движение се използва само от автомобилите със специален режим, най-вече от линейки, пожарни и коли на полицията. Не и у нас обаче. Достатъчно е да се получи задръстване поради ремонт или инцидент на пътя и дори само заради час пик, и аварийната лента се препълва. Дотолкова, че не могат да минат даже медицинските екипи и катаджиите. С което движението още повече се запушва, да не говорим за пострадалите, за които всяко забавяне може да е фатално. Но дори и в „мирно“ време, когато трафикът е спокоен, тарикатите си шарят по аварийната лента. И невинаги от любов към високите скорости. Просто се имат за нещо повече от „стадото“.
При констатирани за половин година само 142 случая на шофиране в аварийната лента вероятността да ти бъде съставен акт за нарушение от този вид е почти нулева. В Холандия ще те глобят, дори ако си превишил само с осем километра разрешената скорост, а у нас може цял живот да караш в забраненото – и нищо. Белгия е страна, в която може сто пъти да отидеш и пак да не видиш пътен полицай. Но пък по магистралите на много от осветителните стълбове има камери. Докато при нас няма не просто камери, а дори и стълбове. Там снимат какво става и вътре в колата – дали си с колан и дали не си позволяваш да возиш дете извън специалното кошче. У нас смятат за предостатъчно да ти засекат скоростта и номера на колата, друго не ги интересува.
Решението трябва да започне с видеоконтрола. Сега у нас имало 25 камери по пътищата, а били нужни 400, твърдят полицейски комисари. Всъщност необходими са много повече. Като се знае колко бавно се променя манталитетът на нарушителите, вложените средства бързо ще се възвърнат от глоби. А санкциите следва да бъдат завишени. Сегашните от 20 лв. не вършат работа. Наказанието за движение в аварийната лента трябва да се приравни с наказанието за шофиране в насрещното платно. Както и да се погледне, и едното, и другото е опит за убийство. В повечето държави от ЕС никой и не си помисля да кара в аварийната лента. И заради глобите, но и заради постоянния видеоконтрол.
У нас и в това отношение е различно. Дори магистралите да се осеят с денонощно работещи камери, нарушенията ще продължат, ако не се повиши събираемостта на глобите. Появяват се данни, че в хазната постъпват едва една трета от сумите за нарушения по пътищата. А през април Върховният административен съд излезе с тълкувателно решение, според което несъбраните глоби вече се погасяват с изтичане на две, а не на пет години от налагането им. Нашата държава лесно може да я будалкаш две години. Не защото ти си толкова хитър, а тъй като тя не просто ти го позволява, но дори те изкушава да го сториш.
За да схванеш същността на дадено общество, е достатъчно да попътуваш по магистралите му. Ако най-бързо стигат онези, които карат в забраненото, очевидно в такава страна се успява с наглост. И ако държавата не може или не иска да промени ситуацията, очевидно самата тя е по аварийната лента. Поради което европейските правила няма как да дадат европейски продукт.

Иво Атанасов

Свързано изображение

http://duma.bg