Държава в държавата

Скандалният кмет на Галиче Ценко Чоков бе пуснат от ареста „под парична гаранция“ от 10 бона. Синчето му, известно не по-малко от баща си с мутренските си изяви и подвизи, също се уреди с „домашен арест“ вместо „задържане под стража“. Благословията „свише“ е на Апелативния специализиран наказателен съд, който вече се разпорежда като държава в държавата. И идва, след като въпросните субекти вече бяха осъдени на първа инстанция и са с доказано криминално досие.
Редно е при такава ситуация да запитаме директно: в чий интерес действат тези магистрати и наистина ли е валидно клишето, че решенията им не трябва да се коментират, а само да се изпълняват? Едва ли има нормален човек, който да не се досеща срещу какво се е стигнало до промяна на мярката за неотклонение. Никой ли не може да потърси сметка на двете съдийки, които са гласували за нея и да ги подведе под отговорност?  Всеизвестно е, че няма по-корумпирана от българската съдебна система, но чак такъв тепегьозлък трудно се вмества в представите за правосъдие, колкото и извратено да е то у нас.
И не ако, а когато утре Галиче отново пламне,  а жертвите на Чоковия терор потърсят възмездие, пак ли Брюксел ще решава, а всички ще плащаме.

Резултат с изображение за Ценко Чоков

Валентин Георгиев

duma.bg