Дядо Гато от Расово тъгува за нивите и тракторите и иска ред в държавата

Граф живее в монтанско село! Граф, но не по титла. Най-старият жител на Расово носи гордото име Граф Йорданов Кръстев и е вече на сто години.

Тези дни дядо Граф отпразнува вековния си юбилей, събра на трапеза деца, внуци и приятели и с наздравици и спомени премина пак дългия си път през годините, белязани от войни, срещи, раздели и много, много труд. Защото въпреки аристократичното си име столетникът е прекарал целия си живот не в дворци и балове, а в работа за хляба по нивите – от Дунав до Добруджа. Защо на обикновеното селско момче дали гръмкото име “Граф”, никой не знае с точност. Най-вероятно благородническото име избрала кръстницата му, която била унгарка – местен жител я довел в селото в началото на ХХ век, предполагат най-възрастните в Расово.

“Когато съм се родил на 11 април 1917 г., баща ми го нямало, никой не знаел жив ли е. Заминал на война и изчезнал. Французите го взели в плен, но успял да избяга и се върна”, разказва столетникът. Бащата Йордан не протестирал за странното име на единствения си сред три дъщери син. Още повече че никой в северозападното село не наричал малчугана Граф. Местните бързо преобразили изпълненото с величие название в познатото им и по-обикновено Гато и така наричат столетника и до днес.

“От малък помагах на нашите – на нивите и с добитъка. Ама не изоставях и учениeто – завършил съм седми клас и нито една година не съм повтарял! – хвали се дядо Граф.”

След приключването на основно образование, сериозна степен на грамотност в ония години, Граф-Гато се захванал със семейното препитание – земеделието. “Фамилията на татко и чичо беше голяма и работлива. Имахме 200 дка земя, инвентар. От пролет до късна есен бяхме по нивите да орем, сеем и жънем. Всичко ми идваше отръки, с всичко се справях, но най-обичах машините. На 12 години се качих за пръв път на вършачката”, споделя старият стопанин.

За да обработва земята си и да прибира добра реколта, семейната земеделска задруга се сдобила с всякаква модерна за времето си техника – плугове, брани, жътварки. И любознателното и сръчно момче изучило до последния чарк всяка машина и работело с всичките. В най-младите си години, още преди да се задоми, Гато мечтаел да емигрира в Америка. Със златните си ръце и работливостта си щял да натрупа състояние, убеден е той и до днес. Но родителите му не го пуснали. “Искаха да остана край тях, за да ги гледам на старини!” – обяснява столетникът. Когато започнал да се бръсне и връстниците му ги прибрали в казармите, се оказало, че расовският Граф не може да бъде войник. На дясната му ръка по рождение липсвала лакътна става и не го взели в армията. Това не пречело на младия мъж да работи като хала и акциите му сред момите били доста високи. Булка Граф си взел не по любов, а според селските обичаи. “Старците с големите мустаци ми избраха за жена съселянката Врачанка”, признава столетникът. Но двамата се харесали и уважавали и преживели над 30 години в сговор и разбирателство.

“Имахме всичко – машини, кошове, пълни със зърно, обори с добитък и бъчви с вино. Като седнехме вечер на масата 18-20 души, ставаше като панаир”, спомня си с тъга дядото. Но през 1950 г. новата комунистическа власт конфискувала цялото натрупано с труд имане на семейството и го предала на ТКЗС.

“За един ден станах просяк. Без нищо! Взеха ни и машините, и животните, конете и воловете вкараха в общите обори. За да ползвам коня, който бях отгледал, пишех молба и чаках разрешение”, спомня си столетникът.

“Бях много работлив и съвестен и им вършех работа. Затова ме направиха звеновод и бригадир в ТКЗС. Хората ми бяха все първенци”, разказва белокосият мъж. Завършил курс за трактористи и поел с мощните машини из кооперативните блокове. И така чак до 1991 г., когато колхозите рухнали и нивите отново станали частни. Пенсионирали го и бившият бригадир и тракторист се отдал на младежката си мечта да пътува. Поел – е, не към Америка, а на екскурзии из България. С пенсионерския клуб на Расово обиколил сума градове и исторически забележителности.

“Навсякъде в България е много хубаво, но по-хубаво от Расово няма”, заявява след пътешествията си земеделецът. Единственото, което не му харесва, е състоянието на страната, не крие той.

“Управниците ни са ашлаци! Не мислят за държавата и народа, а кой колко да заграби. Краде се яко и никой на никого не търси сметка! Трябва човек точен и сериозен да сложи ред. Едно време такъв беше Кимон Георгиев”, пали се столетникът. Въпреки преклонната си възраст и проблемите с очите в последните години дядо Гато живо се интересува от политика и гласува на всички избори. Цял живот е бил земеделец и по призвание, и по политически разбирания, даже на конгреси на БЗНС е ходил. Преди няколко години паднал на двора и счупил крак, оперирали го и му сложили пирон в костта, та вече трудно се движи и по-малко работи. Но макар и с патерици, пак щъка от зори из двора и все се захваща с нещо – клони да насече или съвет да даде на дъщерята Йорданка, която се грижи за него и градината. Най-хубавите празници за дядо Граф са дните, когато в дома му в Расово идват на гости внуците. Двете му дъщери са го дарили с 4 внуци, 8 правнуци и един праправнук. Единият от внуците наследява дядовата страст към техниката и е компютърен инженер в Канада – гордост за столетника. Макар че е натрупал опит и мъдрост повече от много други хора, столетникът признава, че не знае как се преживява един век.

“Случайност! Природата каквото каже! Времето командва кой къде е и докога е”, усмихва се дядо Граф.

От

http://trud.bg