Дядо Добри казваше за стотинките: „Това са душите на хората. Знаеш ли кой дава най- много? Децата!

Той казваше за стотинките: „Това са душите на хората. Знаеш ли кой дава най- много? Децата! Те дават парите от закуската си за хората. Как можеш да пипнеш душите на хората? Грехота е да вземеш и да нямаш страх от Бога!“

Идеята за създаване на монумент на дядо Добри – първият паметник на доброто в България възникна по съвсем естествен път и, разбира се, с подкрепата и съпричастността на всички онези сърца, които имат отношение към Светеца от Байлово. След представянето на книгата на журналиста Борислав Радославов, който презентира съвсем наскоро своя труд, посветен на дядо Добри, решихме че е добре да поставим Монумент на неговото дело и неговото хуманно измерение в градска среда и по- специално в центъра на София, където да показваме на децата и на поколенията днес, че доброто съществува, и че дядо Добри е част от нашите сърца и че всъщност той реално е осмислил това, което ние чувстваме в ежедневието си и бихме искали да изразим чрез нашите добри дела и с нашите постъпки.

Този паметник би трябвало да се намира в близост до храм-паметника „Св. Александър Невски“, защото все пак всички хора, които са виждали или общували с дядо Добри са го срещали там и знаят, че той обикновено се е намирал там приживе. Така, че бихме се радвали, ако намерим място чрез подкрепата на Столична община и Светия синод да поставим монумента на дядо Добри там, за да може да продължи да изпраща своите послания на всички поколения и най- вече на децата, които предстои да израснат и да научат нещо повече за този човек, който е отделял зялото си ежедневие и време да твори добро, да събира средства, да ги предава на църкви и манастири и да показва, че един човек всъщност може да живее в много голяма смиреност и скромност, но да бъде почтен, да бъде добър, да бъде знамение на едно много добро и велико дело. Ето защо „Сдружение Азбукари“, други организации и съмишленици решихме да претворим тази идея в реалност и да привлечем на наша страна и деца, които да бъдат в центъра на тази идея. Според мен това е много вдъхновяващо.

Самата идея за монумент на Дядо Добри тръгва оттам, че бихме искали да направим първия паметник на доброто в България. Първият паметник на Доброто, чийто символ и образ да бъде дядо Добри. Този монумент очакваме да бъде направен от децата от Професионалното училище по каменообработване в село Кунино, което за наша радост се намира в България, но то е единственото на Балканите. Много бихме се радвали да направим така, че тези деца да изградят този паметник със съдействието на учители, които са професионални каменоделци. Те ще дават насока на работа на учениците, за да направим едно изключително дело чрез ръцете на децата, които наистина заслужават много сериозна подкрепа. Освен това кампанията ще бъде многопластова. Казвам това, защото ние имаме опит в създаването на доста успешни о общополезни инициативи.

„Сдружение Азбукари“ работи с дейност в обществена полза и всичко, което сме сътворили дотук реално е ориентирано не само към обществото, но и към децата. През тези няколко години развихме няколко конкурса за рисунка и ето защо по време на кампанията за създаване на паметника на дядо Добри правим още един конкурс за рисунка, за да накараме децата да размишляват върху темата: Какво означава да си добър днес? Дядо Добри – символ на доброто. Те ще рисуват и презентират представата си за добродетелите на човека. Как виждат те всичко това, така че да можем да направим тази кампания максимално ориентирана към творческия потенциал и креативността на децата и да увличаме все повече младите в тази идея.

Цвета Кирилова