Д-р Илко Семерджиев: В България трябваше да има само 200 болници

Вероятно за пръв път министър на здравеопазването е и вицепремиер, какъв ангажимент поехте по отношение на социалната политика и здравеопазването?

– Не е точно така. Първият здравен министър и вицепремиер беше Никола Василев в правителството на Ренета Инджова, което също беше служебно. Това за мен е оценка, че здравеопазването е фундамент, който се нуждае от приоритетност. Ако трябва да подреждаме социалните приоритети, на първо място са животът и здравето, на второ – образованието, и на трето – социалната солидарност и справедливост.

Кой ви покани за участие в служебния кабинет и какво поиска от вас?

– Покани ме президентът. Първоначално поиска разговор за системата на здравеопазване, моята оценка за това, което се случва в нея в момента, както и за това, което би трябвало да се случва. След няколко разговора получих директна покана.

Какво според вас трябва да се случи в момента в социалната сфера за краткия мандат, имате ли програма?

– За два месеца мандат е твърде амбициозно да се създаде програма, но може поне да се утвърди стил на координация, на съвместно обсъждане на общите проблеми и взимане на комплексни решения. Социалните и здравните услуги следва да бъдат по-интегрирани, да се създава възможност за комплексна здравна и социална грижа. Говоря предимно за тези, които ползват социални услуги, но едновременно с това имат и здравни нужди. Колкото до образованието, свързва ни специфичната система за медицинско обучение, която подготвя кадри за тези системи. За съжаление специалистите все повече се ориентират към чужбина и причините са няколко. На първо място поради доброто медицинско образование в България, проблемите в специализацията и следдипломна квалификация, както и поради условията, в които работят. Младите лекари дори не поставят на първо място парите като условие да останат в България, първото условие е да се подобри работната среда, да има правила за работа, възможности за специализация и прогнозируемо бъдеще.

Една от пресечните точки на тези системи е тази на ТЕЛК, която трябваше да бъде реформирана.

– Трябваше. Краен резултат няма, а там е класическото място, където могат да си взаимодействат здравната и социалната система. Възможността всеки лекар да извършва медицинска експертиза на трайната неработоспособност беше публично изговаряна в продължение на предходните две години, но такава либерализация не би донесла положителна промяна. Тази експертиза е друга професия, за нея се изисква не само медицинско образование, но и специализирана подготовка. Проблемът не се решава с прехвърляне на задължения от една група лекари към друга. Но това е тема на предишното правителство.

Кои са вашите теми за този кратък срок?

– Националният рамков договор и общественото здравеопазване. На първо място трябва да променим наредбата, която касае пакета медицински услуги, и бих искал онова решение на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което касае „служебния“ рамков договор, да прерасне в истински национален рамков договор и да е предмет на договаряне, а не на едностранно администриране, както досега. В надзорния съвет на касата има нови представители на държавата, преговорите вече не текат на ниво работни група, а на ниво страни, които ще подписват договора и ще носят отговорност. Ние направихме няколко сериозни предложения, за да улесним процеса на договаряне. Първото е отпадането на пръстовия автентификатор в извънболничния сектор. През миналата година Българският лекарски съюз (БЛС) не подписа Националния рамков договор заради пръстовия отпечатък. Сега смятаме тази основна пречка за несъществуваща.

В рамките на преговорите, които официално стартираха в министерството, бяха напълно удовлетворени претенциите на лекарския съюз за увеличаване на финансирането на болничната помощ спрямо закона за бюджет 2016 с общо 188 млн. лв. Част от тези средства идват от резерва за 2017 г., като освен за болнична помощ увеличаване на средствата ще има в специализираната извънболнична помощ и в денталната помощ. Това бяха първоначалните искания на БЛС, бяха направени предварителни разчети и се съгласихме, че можем да постигнем такова увеличение.

Третата предпоставка за сключване на националния рамков договор е механизмът да смекчим лимитите, което ще позволи на лечебните заведения по-свободен режим на планиране на необходимите средства за лечение.

Съгласи ли се лекарският съюз с предложението ви да се въведе индивидуална фактура за лекуваните в болница, която да показва на пациента стойността на направените му процедури и в същото време да послужи за остойностяване на клиничните пътеки?

– Бихме искали освен стойността на клиничната пътека, която е административно определена, да получим и реална счетоводна представа за разходите за всеки пациент и по този начин наистина да преценим коя клинична пътека е подценена и коя е надценена. Така дълго търсеното остойностяване на медицинските услуги реално може да стане факт, защото ще има информация за такъв анализ. Тук обаче съм длъжен да дам няколко уточнения. Това е невъзможно да се въведе веднага, ще стартираме с пилотни болници, които са готови с информационните си системи, за да не затрудним всички. В същото време ще създадем алгоритъм на поведение, методика за отчитане, която да е идентична за всички болници. Вероятно проектът би могъл да започне през второто полугодие, за да се направят методики и единен сметкоплан, което изисква известно време. Но това ще бъде ангажимент на НЗОК.

Вероятно до края на годината ще има пилотно проиграване, анализ на готовността на всички останали болници да се включат към системата и график, по който ще ги включваме.

С така разпределеният резерв ще могат ли да се увеличат цените на част от клиничните пътеки?

– Не е много сигурно поради един факт, който изплува, след като започнаха разговорите с БЛС. Оказа се, че касовото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2016 г. е далеч над законово регламентираните разходи. Ако по закон болниците са имали 1.343 млрд. лв. бюджет за 2016 г., по касов отчет те са разходвали фактически 1.613 млрд. лв., т.е. имаме 270 млн. преразход – това е пълно опровержение на теорията на министър Москов, че пръстовият автентификатор спестява пари. Ние не можем да престъпим закона.

Оптимист ли сте за сключване на рамков договор в момент на предизборна кампания?

– По-скоро съм оптимист, защото ние подаваме ръка, приехме исканията им, показваме абсолютна добронамереност и желание да върнем договорното начало, ръководим се не толкова от парите и цените, колкото от ценностите в тази система. Но понякога цената побеждава, така че не съм безкраен оптимист. Във всеки случай, ако има проблем, той няма да бъде в нас.

С какво пръстовият отпечатък гарантира, че няма да се източва касата, че няма да ви приемат по по-скъпа пътека?

– Той няма нито контролна стойност, нито информационна стойност, освен това дублира картовата идентификация, защото пръстовият отпечатък реферира към ЕГН, към НЗОК и нейната база данни, т.е. създадени са две бариери за ползване на медицинска помощ и нито едно предимство. И не на последно място – дигиталните измами са по-лесни от всички останали. Какво контролира пациентът? Буквално нищо. Но имаме още един „бонус“ към това нищо и то е обявяването за нищожно на правното основание, с което е въведен този пръстов автентификатор. На 16 март ще има заседание на петчленен състав на ВАС и ще имаме окончателен отговор дали пръстовият отпечатък нарушава българското и европейското законодателство. Междувременно искам да кажа, че освен тези 477 хил. лв., похарчени за софтуер в НЗОК, болниците са инвестирали общо над 4 млн. лв., за да си закупят пръстови скенери, биометрични контролери и лаптопи, за да могат да снемат пръстови отпечатъци в отделенията. В извънболничната помощ това би струвало на колегите около 30 млн. лв., като там ще трябва да се купят и четци за лични карти. НЗОК декларира, че и със сегашния сървърен капацитет не може да обработва данните, които пристигат от болниците.

Софтуерът за пръстови отпечатъци периодично блокира и здравната каса отказва да плаща за приети по това време болни.

– От НЗОК казаха, че има цикличност – почти всеки понеделник и четвъртък се получава свръхнатоварване и блокаж. Понеже се стигна до противопоставяне дума срещу дума с моя предшественик, официалните данни на НЗОК за това дали има икономии вече излязоха. В месец октомври преди въвеждането на пръстовия отпечатък болниците са получили 126.9 млн. лв., през ноември – 137.1, което е с 10.1 млн. лв. повече от предния месец, а през декември – 138.5 млн. лв. – с 11.6 млн. лв. повече, т.е твърдението за 1 млн. икономии на ден в резултат на въвеждане на пръстов отпечатък е абсолютно невярно.

Споменахте общественото здраве като ваш приоритет, какво ще стане с ваксините и имунизационния календар?

– Най-тежко стои проблемът, който наследяваме с търговете за ваксини. Вместо търгът да бъде обявен най-късно през октомври 2016 г., това се случва в последния ден на мандата – 26 януари 2017 г., като в тръжните условия отново са поставени изискванията, заради които фирмите не се явиха на търга през 2015 г. Има и още един неблагоприятен факт. Докато през миналата година министерството е платило за ваксини 49 млн. лв., през тази година министър Москов е планирал в бюджета само 24 млн. лв. за ваксини. Също така е успял да намали бюджета на министерството за капиталови разходи. През миналата година те са били близо 24 млн. лв., сега са 15 млн. лв. и по-голямата част от тях вече са изпратени по съответните лечебни заведения, без да бъдат одобрени предварително план-сметки. Сега установяваме кои са.

Как ще се справите с наполовина по-малък бюджет и има ли перспектива производителите да се явят при тези условия?

– Написахме писмо до Министерството на финансите и през март ще водим разговор как може да се компенсира този дефицит. Нямаме право на официални разговори по предмета на търга, но проведохме сондажи с представителите на производителите с оглед на това дали ще се явят и ще имаме ли отново проблем с липса на ваксини. Получихме информация, че условията са неприемливи, надявам се обаче да се явят и в рамките на разговорите преди подписване на договорите да постигнем взаимно приемливи параметри, без да нарушаваме закона. Бих искал, с изричната уговорка, че всяка година ще се провежда търг, да направим индикативна заявка за необходимите ваксини за следващите години, за да могат производителите да планират своите мощности и да си спестим проблема, който имахме през 2015 г.

Съобщихте, че няколко поколения са останали неваксинирани при кризите с липса на ваксини и около вноса на турските ваксини.

– Поколения не е коректно казано, но от гледна точка на ваксинациите, които са характерни за България, доскоро имахме 96 до 97% имунизационно покритие, след последните две години сме паднали под 50%. Затова планираме и компенсаторни действия, за да можем да наваксаме изоставането. Няма нещо драстично и фатално, но все пак не е приятно.

В какво състояние заварихте системата и министерството?

– В нормативен хаос. Огромно количество нормативни актове на министерството не само са оспорени в съда, но са и отменени. Законът за здравното осигуряване получи санкции и в Конституционния съд. На второ място, намален е достъпът до здравеопазване на българските граждани, включително се появи и феноменът централизирана в НЗОК листа на чакащите. Системата е тежко лимитирана – от ниво лечебни заведения, през ниво отделения, та до ниво легла. Напълно е преобърнат принципът – вместо парите да следват пациента, а той да има свободен избор на лекар и лечебно заведение, пациентът следва неизчерпаните лимити и търси в коя болница са останали свободни легла. Заварихме един преучреден командно-административен модел на здравеопазване, в който министърът неправомерно е иззел всички функции, включително и тези на НЗОК, и на лекарския съюз. По тази причина той може и да е доволен, но всички останали не са.

Назначили сте общи събрания на държавните болници, в какво състояние са?

– Там са другите големи проблеми. Установихме, че към края на 2016 г. дълговете на държавните болници са 417.4 млн. лв., от които 150 млн. са просрочени. Дълговете на общинските са 91.6 млн., от които 42.2 просрочени. При това няма данни нито за редукция, нито за увеличение за броя на хоспитализациите, те са в един и същ диапазон. Виждаме пробив в бюджета на НЗОК за болнична помощ и едновременно с това нарастване на дълговете и неразплатените задължения.

Как си го обяснявате?

– С лошо управление, изключително лошо управление. Затова написах писма до всички болници с държавно участие, с които изисквам плановете за финансово оздравяване. Изтеглихме общите събрания, за да намерим решение около подписването на новия рамков договор и да гарантираме финансовата устойчивост на системата.

Преди две години имаше анализ, според който само 11 болници бяха с положителен резултат и извън технически фалит. По-малко ли са сега?

– Да.

Предшественикът ви предложи държавата да плати дълговете на болниците…

– Това би било тотално неуважение към данъкоплатеца, към закона и е абсолютно неглижиране на здравия разум. Доброто управление няма алтернатива, а данъкоплатецът не е брашнен чувал. Държа да кажа, че който не се справя със задачите си, няма място в управлението. Всеки трябва да знае, че законите за държавния бюджет и за бюджета на НЗОК са закони, а не врата в полето.

Какви бяха причините за смяната на директори на болници, които направихте досега?

– Нарастването на задлъжнялостта, на места за две години до четири пъти. Ако са се отстранявали добрите мениджъри, в резултат на което расте дълговата експозиция, никога няма да постигнем добро управление и здравен резултат. Този преглед предстои и за другите лечебни заведения, процесът не е спрял. Предстои разговор с общините, защото като съсобственици трябва да постигнем приемлив вариант за санирането на общите ни болници.

Скандалните арести във фонда за лечение на деца и „затварянето“ на фонда за нуждите на болните деца беше една от емблемите на досегашното управление. Как намирате работата на фонда?

– До края на тази седмица ще разгледаме доклад по темата и другата седмица ще има решения. Не обичам да говоря, преди да съм се запознал с точната информация.

В програмите си повечето политически партии са записали здравна реформа и демонополизация на здравната каса. Как си представяхте реформата, която започнахте през 1998 г., и ако имахте възможност да се намесите сега, какво бихте направили?

– На първо място, това, което можеше да стане, но беше пресечено през второто полугодие на 2001 г., беше възможността за приватизация на държавните и общинските болници. Те затова бяха преобразувани в акционерни дружества. Аз въведох договорно финансиране през НЗОК на 200 болници. Понеже беше спряна възможността те да бъдат приватизирани, беше изградена втора, паралелна частна болнична мрежа, сега болниците са над 360, и 1.457 млрд. лв., заложени в бюджета на НЗОК за тази година, трябва да се делят не на 200, а на 360.

Този инвестиционен ресурс, който беше излят в паралелната мрежа, можеше да се влее в тези 200 болници, да ги капитализира и обнови. Загубихме огромен ресурс и най-вече – възможност за повишаване на качеството. Сега един и същ брой лекари работят в двойно повече лечебни заведения, което само по себе си е неефективно.

Това са допуснати грешки, чиито последствия консумираме чрез невъзможност да извлечем необходимите услуги от такъв сериозен ресурс за болнична помощ.

Демонополизацията е другата тема. Сигурно си спомняте, че в Закона за здравното осигуряване имаше глава „Доброволно здравно осигуряване“, тя вече не съществува. Застрахователният модел, който сега съществува, е много по-различен от осигурителния. Единият се базира на солидарност, а другият – на оценка на риска и този, който се базира на оценка на риска, е много по-скъп. Само за пример – в САЩ, които са ярък представител на застрахователния модел, разходите на глава от населението за здравеопазване вече достигнаха 9000 долара.

Застрахователният и осигурителният модел не са конкуренти. Стотици хора говорят за демонополизация на НЗОК, което е невъзможно. Това е нонсенс. Касата може единствено да бъде поставена в конкурентна среда, не може да бъде демонополизирана. Ако доброволните фондове, които до 2013 г. бяха 21 броя, бяха станали конкуренти в задължителното здравно осигуряване на НЗОК, тогава НЗОК щеше да бъде поставена в конкурентна среда и принудена да подобри практиките си. Но и това е безвъзвратно пропилян шанс. В тази си част програмите на партиите са неизпълними, виждате колко правителства от 2001 г. декларират, но нито едно не е направило нещо.

Интервюто взе Десислава Николова

"Здравната каса може да бъде поставена в конкурентна среда и да бъде принудена да подобри практиките си", казва д-р Илко Семерджиев.

http://capital.bg